Решение № 8689 от 2.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14763/2019 г.

Решение № 8689 от 2.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14763/2019 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Царево срещу Решение № 1754/23.10.2019 г., постановено по административно дело № 2132/2019 г. по описа на Административен съд – Бургас. С обжалваното съдебно решение, е отменена Заповед №РД-01-485 от 06.08.2019 г. на кмета на Община Царево, с която на основание чл. 130, ал. 2, ал. 3, ал. 7 и ал. 9 от Закона за туризма (ЗТ), е отказано определяне на вида и категорията на туристически обект в Община Царево: "Бунгала", с адрес: гр. Царево, с. о. Нестинарка, ул. "64-та" № 11, с лице, извършващо дейността "Синева 2001" ООД, поради непредставяне в срок на липсващи задължителни документи, съгласно чл. 129 ЗТ. Касационният жалбоподател твърди неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът неправилно е приел, че са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила в хода на производството по издаване на обжалваната заповед. Обстоятелството, че в уведомителното писмо до дружеството не са посочени конкретните документи, които следва да бъдат представени, не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Иска отмяна на съдебното решение и постановяване на ново, с което да се отхвърли жалбата. Претендира присъждането на съдебни разноски. Ответникът – "Синева 2001" ООД, изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита за правилен извода на съда за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на процесната заповед. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното решение, с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Административното производство е започнало по заявление, вх. № 53-01-918 от 17.06.2019 г., за категоризиране на туристически обект, подадено от "Синева - 2001" ООД, с което е поискано категоризирането на туристически обект "Бунгала" -с адрес гр. Царево, к-г Нестинарка, ул. "64-та" № 11. Към заявлението били представени доказателства, посочени като доказателства за правото на собственост, както и такива сочени, че са с отношение към законния характер на строежа и не на последно място договори за отдаване под наем. С решение по т. 2 от Протокол № 184 от 26.06.2019 г., Общинската експертна комисия по категоризация на туристически обекти /ОЕККТ0 е установила, че има липсващи задължителни изискуеми документи, съгласно ЗТ, по подаденото заявление от "Синева - 2001" ООД, като е посочено, че следва да се изпрати писмо до заявителя за отстраняване на установените нередности. До "Синева - 2001" ООД е изпратено писмо, изх. № 53-01-918/1/01.07.19 г. от кмета на Община Царево, което е получено на 10.07.2019 г. В писмото не била конкретизирана липсващата документация. С допълнително заявление, вх. № 53-01-918/2/25.07.2019 г. дружеството представило на посочената дата: Протокол за избор на Управител и Диплом за завършено образование. Със Заповед, рег. № РД-01-485/06.08.2019 г. на кмета на Община Царево, на основание чл. 130, ал. 2, ал. 3 и ал. 7 и ал. 9 ЗТ на "Синева - 2001" ООД било отказано определяне на вида и категорията на заявения туристически обект. С оглед така установеното, от правна страна съдът е приел, че заповедта е издадена в установената форма и от компетентен орган, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. След анализ на разпоредбите на чл. 130, ал. 2 и чл. 129, ал. 1, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 ЗТ, съдът е приел, че самата комисия не е формирала волеизявление за това каква е конкретната слабост от която страда заявлението на Синева 2001 ООД. Това нарушение на съдопроизводствените правила е съществено, поради обстоятелството, че се касае за не просто за формирана преценка на орган различен от посочения в закона, но и с оглед на това, че цел на указанията е да отстранят нередовности с оглед получаване на заявената услуга, същите следва да бъдат конкретни и ясни, дадени от професионалисти - членове на съответната комисия, с необходимите професионални знания. Изпратеното уведомление от страна на кмета на Община Царево не съответства на тези изисквания поради твърде общия си характер. От него не става ясно каква е констатираната липса и с какъв документ следва да бъде отстранена, нито се установява годно правно основание за компетентността на органа да извършва дейност, вменена на други органи от общинската администрация. Според съда, така установените пропуски водят и до нарушение на материалният закон – чл. 130, ал. 3 ЗТ, тъй като административният орган преди да издаде оспорената заповед не е извършил преценка за редовност на проведеното производство. След като в оспорения административен акт липсва яснота относно това, кой е отсъстващия документ и не са били изложени мотиви посредством позоваване на друг административен акт, от който да е видна индивидуализацията му, оспорената заповед се явява и немотивирана, което представлява самостоятелно основание за отмяната й. Решението е правилно. При постановяване на обжалваното решение съдът е обсъдил в съвкупност събраните по делото доказателства и въз основа на правилно установена фактическа обстановка е формирал правилни правни изводи. Съгласно чл. 130, ал. 1 ЗТ (в приложимата редакция преди изм. ДВ бр. 17 от 2020 г.), съответната ЕККТО разглежда заявления - декларациите и приложените към тях документи в 14-дневен срок от датата на постъпването им и след като констатира, че представените документи съответстват на изискванията на чл. 129, ал. 1, 2 или 3, се произнася по тях с мотивирано предложение до съответния категоризиращ орган или до оправомощено от него длъжностно лице да открие процедурата по категоризиране на туристическия обект и да издаде временно удостоверение за откритата процедура по категоризиране. В случай на констатирана непълнота или нередовност на представените документи по чл. 129, ал. 1, 2 и 3 съответната експертна комисия по категоризация на туристически обекти в срок 10 работни дни от датата на заседанието писмено уведомява заявителя и определя 14-дневен срок от получаване на уведомлението за отстраняването им. Срокът по ал. 1 спира да тече до датата на отстраняване на непълнотата и/или нередовността. (чл. 130, ал. 2 ЗТ – в приложимата редакция преди изм. ДВ бр. 17 от 2020 г.). В съответствие с чл. 130, ал. 3 ЗТ, ако в указания срок по ал. 2 непълнотите и/или нередовностите не бъдат отстранени, съответният категоризиращ орган със заповед отказва определяне на вид и категория на обекта. По делото е безспорно установено, че заявителят не е уведомен за конкретната констатирана непълнота или нередовност на представените документи, поради което не са изпълнени материалноправните предпоставки за приложението на соченото в заповедта правно основание за отказ - чл. 130, ал. 3 ЗТ. По горните съображения правилен и обоснован е изводът на административния съд за незаконосъобразност на административния акт поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон. При новото произнасяне административният орган следва да изпълни процедурата по чл. 130, ал. 2 ЗТ и да обсъди всички документи, представени от заявителя. По изложените съображения като е отменил административния акт и е изпратил преписката за ново произнасяне, съдът е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и на основание чл. 228 във вр. с чл. 143 АПК, на ответника се дължат разноски, но по делото не са представени доказателства последният да е направил такива, поради което искането е неоснователно. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, седмо отделение