Решение № 2529 от 21.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14255/2012 г.

Решение № 2529 от 21.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14255/2012 г., VII о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на "Южен индустриален парк" АД против решение по адм. д. № 366/2012 г. по описа на Административен съд - Пазарджик. Иска отмяна на решението като неправилно и постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Съдът не е обсъдил всички оплаквания на дружеството, не е посочена коя точно хипотеза на чл. 107, ал. 3 от ДОПК е налице. Общината не е осигурила съдове за съхраняване на битови отпадъци, не извършва обезвреждане на битови отпадъци и не поддържа депа. Иска отмяна на съдебното решение и уважаване на жалбата до първоинстанционния съд. Ответната страна началникът на отдел "Местни данъци и такси" при Община Септември оспорва касационната жалба. Определената такса е за имот извън регулации, за който се дължи такса за поддържане на депо за отпадъци за общината, находящ се в землището на гр. Ветрен, м. "Горно Башали". Не е налице хипотезата на чл. 71, т. 3 от ЗМДТ, защото такова депо съществува. Административният акт е издаден, защото дружеството не е заплатило таксата. Поддържа частната си жалба срещу определение на съда от 12.10.2012 г., с което е оставена без уважение молба по чл. 248 от ГПК относно разноските. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Налице са условията на чл. 9б от ЗМДТ, вземането е установено по основание и размер, при спазване на чл. 63, ал. 1 от ЗМДТ. Частната жалба е основателна, тъй като в последното заседание са претендирани разноски, а съдът е длъжен да укаже, че няма представени доказателства, и вместо да обсъди изявленията по чл. 80 от ГПК, съдът неправилно приема, че е изгубено правото по чл. 248 от ГПК. Върховният административен съд, VII отделение, като взе предвид, че касационната и частната жалби са подадени в сроковете по чл. 211 и чл. 230 от АПК, намира същите за допустими. Разгледани по същество са основателни по следните съображения: С решение № 411/20.09.2012 г. по адм. д. № 366/2012 г. по описа на Административен съд- Пазарджик е отхвърлена жалбата на "Южен индустриален парк" АД против решение № 002/4.04.2012 г. на началник отдел "МДТ" при Община гр. Септември. С определение № 536/12.10.2012 г. е отхвърлена молбата на ответната страна по делото за изменение на решението в частта относно разноските. Решението е неправилно и следва да бъде отменено. Дължимата такса по чл. 66, ал. 1, т. 3 от ЗМДТ за 2010 г. и 2011 г. е начислена с АУЗ № 00002 МДТ от 24.02.2012 г. по декларация на жалбоподателя № 078/25.11.2008 г. за имот, представляващ земя и сгради в с. Варвара, Община Септември, с правно основание чл. 107, ал. 3, изр. 3 от ДОПК и чл. 4, ал. 1 - 5 от ЗМДТ вр. с чл. 9б и чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ и чл. 18, ал. 1 и ал. 3 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Септември. По реда на административния контрол началникът на отдел "МДТ" при Община Септември е потвърдил акта за установяване на задължението по декларация, като е развил мотиви, че не е начислена такса за сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане на чистота на териториите за обществено ползване, но правилно е определена такса за поддържане и експлоатация на депо за депониране на отпадъци по чл. 63, ал. 1 и чл. 71 от ЗМДТ, находящо в м. "Горни Башали", землището на с. Ветрен, Община Септември. Основната защитна теза на жалбоподателя пред първоинстанционния съд е, че административният орган е нарушил административнопроизводствените правила и че общината не поддържа депо за отпадъци. Останалите оплаквания в жалбата са ирелевантни, тъй те касаят други компонентни на таксата битови отпадъци, каквито не са включени в определената в случая такса. За да отхвърли жалбата първоинстанционния съд е приел, че административният акт е мотивиран, който настоящата съдебна инстанция споделя напълно. Вторият основен правен извод на съда е, че по делото не е имало спор за наличието на депо, което обстоятелство се установявало от съдебния експерт изготвил съдебно-икономическата експертиза. Първоинстанционният съд приел, че община Септември поддържа общинско депо в м. "Горни Башали", землището на гр. Ветрен, поради което и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗМДТ таксата е дължима. Решението е необосновано и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Не отговаря на данните по делото правният извод на съда, че няма спор относно съществуването на депото. На стр. 2 от първоинстанционната жалба е посочено, че "не се извършва обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и др. съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци". Нито в административната преписка, нито в хода на съдебното производство са събрани доказателства за наличието на депо, което общината да поддържа. В съдебното заключение от 26.07.2012 г. съдебният експерт на л. 131 от делото посочва, че "в решението по жалбата срещу акт за установяване на задължение по декларация № 002/4.04.2012 г. на началника на отдел "Местни данъци и такси" Йордан. С. Иванов се подчертава, че община Септември поддържа и експлоатира общинско депо за депониране на ТБО, находящо се в м. "Горни Башали", землището на с. Ветрен". Възпроизведеното в съдебното заключение твърдение на административен орган не означава установяване, доказване на релевантен за спор факт. В случая е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. В тежест на административния орган е да установи съществуването на фактическите основания, посочени в административния акт - чл. 170, ал. 1 от АПК, като съдът има задължението по чл. 170, ал. 4 от АПК да укаже, че за съществуването на депото, което в случая е от значение за делото, не са посочени доказателства. В доклада по делото от 13.07.2012 г., съдът не е посочил по чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК кои обстоятелства са безспорни и не се нуждаят от доказване, но впоследствие с решението си посочва, че наличието на депо било безспорно обстоятелство. Не е изпълнено задължението по чл. 170, ал. 4 от АПК, което има за последица неизясняване на факт от съществено значение за делото. Допуснатото съществено нарушение на съдопроизводствените правила е касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на постановеното съдебно решение Тъй като определение № 536/12.10.2012 г. по разноските на делото е във връзка с отговорността за разноски като последица от изхода на спора, същото подлежи на отмяна. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VII отделение,