Решение № 10234 от 31.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4773/2009 г.

Решение № 10234 от 31.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4773/2009 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 131 и чл. 132 ДПК (отм.), § 5, ал. 4 от ПЗР на ДОПК и § 4 от ПЗР на АПК. Образувано е по касационна жалба на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП срещу решение от 03.11.2008 г., постановено по адм. дело № 966/2002 г. по описа на Софийски градски съд, III "в" състав, с което е отменен ДРА № 261/24.10.2001 г., издаден от ръководител екип в ТДД - гр. Благоевград относно непризнато право на приспадане на данъчен кредит на "Кондор ойл" ООД - гр. Гоце Делчев в общ размер 49 800, 29 лв. по фактури, издадени от "Национал християнски съюз", ЕТ "България-Петър Тонков", "Спринт 3" ООД, ЕТ "Стройимпекс-Григорий Иванов", "Йовчо ойл" ЕООД, СД "Интеркомерс - Йовчев, Мерджанов, Куцаров и съдружие", ЕТ "Спиропополис-Спиро Попов" и "Агропетрол инвест" ООД за данъчни периоди месеците април, юли, август, септември, октомври, ноември и декември 1999 г., месеците януари, март, май, октомври, ноември и декември 2000 г. и месец януари 2001 г. Макар изрично да са посочени отменителните основания по чл. 209, т. 3 - нарушение при прилагането на материалния закон и необоснованост, в касационната жалба се съдържа и като оплакване за съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като според касатора съдът не е обсъдил в съвкупност всички доказателства, относими за изясняване на спора. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания са изложени в касационната жалба, а в съдебно заседание тя се поддържа от юриск. Минкова, която иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 446 лв. Ответникът по касационната жалба "Кондор ойл" ООД - гр. Гоце Делчев чрез адв. Васева оспорва жалбата и моли да се остави в сила обжалваното решение като правилно. Представя подробни писмени бележки и също иска присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като решението е правилно в съответствие с постоянната практика на ВАС - ТР № 5/2004 г. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срок и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: За да отмени РА № 261/24.10.2001 г., издаден от ръководител екип в ТДД - гр. Благоевград относно непризнато право на приспадане на данъчен кредит на "Кондор ойл" ООД - гр. Гоце Делчев в общ размер 49 800, 29 лв. по фактури, издадени от "Национал християнски съюз", ЕТ "България-Петър Тонков", "Спринт 3" ООД, ЕТ "Стройимпекс-Григорий Иванов", "Йовчо ойл" ЕООД, СД "Интеркомерс - Йовчев, Мерджанов, Куцарово и съдружие", ЕТ "Спиропополис-Спиро Попов" и "Агропетрол инвест" ООД за данъчни периоди месеците април, юли, август, септември, октомври, ноември и декември 1999 г., месеците януари, март, май, октомври, номеври и декември 2000 г. и месец януари 2001 г., Софийски градски съд е приел, че за посочените данъчни периоди през 1999 г. по доставките на "Национал християнски съюз" (7 650 лв.), ЕТ "България Петър Тонков" (14 553, 51 лв.) и "Спринт 3" ЕООД (1 496 лв.) нормите на чл. 109, ал. 11 и 12 ДПК (отм.) не са били част от действащото право. Съдът е обосновал този си извод с материално-правния характер на посочената правна норма, както и че обратно действие по отношение на нея не е предвидена в ДПК (отм.). Изложени са мотиви какво представлява правото на приспадане на данъчен кредит и кои са предпоставките за неговото признаване, както и изискванията на закона за начисляването на ДДС при условията на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.) и ТР № 5/2004 г., според което посоченото право на получателя по една доставка е обвързано само от действията на неговия пряк доставчик. В този смисъл съдът е приел, че преките доставчици, посочени по-горе са начислили ДДС съгласно изискванията на закона. Тези обстоятелства са установени според съда и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза. За данъчните периоди през 2000 г. ЕТ "България-Петър Тонков" (117 лв.), ЕТ "Стройимпекс-Григорий Иванов" (3 699 лв.), "Йовчо ойл" ЕООД (2 738, 38 лв.), СД "Интеркомерс - Йовчев, Мерджанов, Куцаров и съдружие" (4 073, 17 лв.), и ЕТ "Спиропополис-Спиро Попов" (6 178, 43 лв.) съдът е установил, че данъкът е начислен съобразно изискванията на чл. 55, ал. 6 ЗДДС, както и данъчните органи не са установили наличие на данъчна облага или предимство по силата на § 1, т. 13 от ДР на ДПК (отм.), поради което не е установено да са налице обстоятелства по чл. 109, ал. 11 и 12 ДПК (отм.). Тези обстоятелства според съда, доказващи наличието на предпоставките за признаване правото на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 64 и чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.) са установени и със заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Изложени са мотиви от решаващия съдебен състав, че данъчно предимство или облага може да се формира само между страните по доставката, поради което обстоятелствата, установени от данъчните органи за предходните доставчици са без значение за правото на приспадане на данъчен кредит от получателя по доставките от посочените преки доставчици и в този смисъл според съда са мотивите на ТР № 5/2004 г. на ОС на съдиите от ВАС. Същите мотиви са изложени от съда и по отношение на доставките от "Агропетрол инвест" ООД (5 953, 80 лв.), като е установено според съда още по време на ревизията, че не само посочения пряк доставчик, но и предходните такива са начислили ДДС по смисъла на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.). Обжалваното решение правилно. Констатациите на ДРА № 261/24.10.2001, както и мотивите на решението на горестоящия административен орган № 248/18.02.2002 г., постановено при обжалването на акта по административен ред съдържат обсъждане на установените по време на ревизията обстоятелства - ненамиране на доставчиците и неустановяване начисляването на ДДС, както и приложимостта на разпоредбите на чл. 109, ал. 11 и 12 ДПК (отм.). Нито в данъчно-ревизионния акт, нито в решението на горестоящия орган са изложени доводи за нереалност на доставките - доставки на горива. От заключението на съдебно-счетоводната се установява, че ДДС по издадените от посочените доставчици фактури е начислен съгласно изискванията на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.). Посочено е от вещото лице, че данъкът е начислен и по фактурите, издадени през данъчни периоди през 1999 г., което означава, че е изпълнено изискването и на чл. 24, ал. 2, т. 2 ЗДДС (отм.) в сила до 01.01.1999 г. Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че не е налице основанието по чл. 109, ал. 11 и 12 ДПК (отм.), като за 1999 г. това правно основание не е било част от действащото право, а за останалите данъчни периоди през 2000 г. и 2001 г. в тежест на данъчните органи е било да докажат наличие на данъчно предимство или облага, които не са бали отстранени. Такова доказване не е извършено от ревизиращия екип, поради което правилно първоинстанционният съд е приел, че данъчния ревизионен акт е незаконосъобразен. Правилно съдът се е позовал на мотивите на ТР № 5/2004 г. на ВАС, в което изрично е посочено, че правото на приспадане на данъчен кредит за получателя по доставката е обвързано от действията на неговия пряк доставчик, но не и на предходните. Такова изискване законодателят въведе едва с разпоредбата на чл. 65 ЗДДС (отм.) в сила от 01.01.2002 г. Неоснователно е и оплакването на касатора по отношение на изслушаната и приета от първоинстанционния съд съдебно-счетоводна експертиза. Не може едва в касационното производство да се оспорва експертизата, след като такова оспорване по надлежния процесуален ред не е извършено пред градския съд. В съдебно заседание на 17.05.2004 г., когато е изслушвано вещото лице е присъствал и процесуален представител на данъчната администрация. Същият не е оспорил експертизата, нито е поставил допълнителни задачи за изследване на спорните според него обстоятелства по делото, поради което е недопустимо пред касационната съдебна инстанция да се прави опит за оспорване на това заключение. Вещото лице изрично е посочил, че е проверявал не само с/ка 4532, но и други кореспондиращи сметки, още повече, че в голямата си част констатациите на данъчния ревизионен акт, вследствие извършените насрещни проверки също съдържат обстоятелства за начисляване на данъка от преките доставчици. Констатации относно липсата на реалност на доставките не се съдържат в акта, нито в решението на горестоящия орган, поради което неоснователно се твърди в касационната жалба, че в решението на директора на РДД се съдържат мотиви относно прилагането на материалния данъчен закон. В него отново е акцентирано на обстоятелствата относно начислението на ДДС по процесните фактури. Предвид изложеното по-горе настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е постановено при спазване изискванията на материалния закон, на съдопроизводствените правила и е обосновано, поради което не страда от пороците, посочени от касатора и като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и направеното искане в писмените бележки на адв. Елена Васева, на "Кондор ойл" ООД следва да се присъдят разноски за касационното производство в размер на 3 000 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,