Решение № 2653 от 6.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 575/2016 г.

Решение № 2653 от 6.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 575/2016 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е реда на чл. 145 – 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на И. Т. К. срещу заповед № 8121 К-4677/25.11.2015 г. на Министъра на вътрешните работи, с която е прекратено служебното му правоотношение на държавен служител в Министерство на вътрешните работи (МВР). По наведени в жалбата доводи за незаконосъобразност на административния акт, изразени в допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон се иска отмяната й и присъждане на направените деловодни разноски. Ответникът – Министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна и също претендира присъждане на деловодни разноски. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 171 АПК представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: На 02.11.2015 г. К. подава заявление с рег. № 272 р-2038 до министъра на вътрешните работи, чрез директора на Областна дирекция на МВР(ОДМВР) [населено място] с искане да му бъда прекратено служебното правоотношение на основание чл. 226, ал. 1, т. 13 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), считано от 01.12.2015 г. и декларира, че не е упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Заявлението е изпратено на директора на дирекция "Човешки ресурси" – МВР с писмо рег. № 272 р-20601/04.11.2015 г. на директора на ОДМВР [населено място]. На същата дата е изготвена и справка с рег. № 272 р-20597 от главния счетоводител, началника на "Човешки ресурси" и директора на ОДМВР [населено място] за осигурителен стаж, от която се установява, че К. към 02.11.2015 г. има всичко осигурителен стаж 23 години, шест месеца и шест дни осигурителен стаж, от които 21 години, четири месеца и 21 дни общо осигурителен стаж по чл. 69 КСО, от които 21 години, един месец и 4 дни осигурителен стаж в МВР и три месеца и 1 7 дни извънреден труд, както и 2 години, един месец и 15 дни от наборна служба, при което е посочено, че служителят не отговаря на условията за прекратяване на служебното му правоотношение. На 05.11.2015 г. със заявление рег. № 272 р-20622 от 05.11.2015 г. чрез ОДМВР [населено място] до министъра на вътрешните работи К. заявява, че оттегля подаденото заявление с рег. № 272 р-2038 и желае да продължи да изпълнява служебните си задължения в Районно управление (РУ) [населено място]. Заявлението е препратено до директора на дирекция "Човешки ресурси" МВР от ОДМВР [населено място] с писмо рег. № 272 р-20906/10.11.2015 г. На 12.11.2015 г. е изготвена справка с рег. № 272 р-21056 от главния счетоводител, началника на "Човешки ресурси" и директора на ОДМВР [населено място] за осигурителен стаж, от която се установява, че К. към 02.11.2015 г. има всичко осигурителен стаж 27 години, два месеца и девет дни общо осигурителен стаж, от които 21 години, четири месеца и 21 дни общо осигурителен стаж по чл. 69 КСО, от които 21 години, един месец и 4 дни осигурителен стаж в МВР и три месеца и 1 7 дни извънреден труд, както и 2 години, един месец и 15 дни от наборна служба, 3 години, осем месеца и три дни осигурителен стаж, зачетен по § 9, ал. 2 от ПЗР на КСО, общо осигурителен стаж 5 години, девет месеца и 18 дни, при което е посочено, че служителят отговаря на условията за прекратяване на служебното му правоотношение. С обжалваната пред настоящия състав заповед № 8121 К-4677/25.11.2015 г. министърът прекратява служебното правоотношение на държавен служител в МВР с К. на основание чл. 226, ал. 1, т. 13 ЗМВР въз основа на заявлението му с рег. № 272 р-2038/02.11.2015 г., след придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 КСО, считано от датата на връчване на заповедта – 07.12.2015 г., видно от направеното отбелязване върху същата. В съдебно заседание процесуалният представител на ответника представя писмо рег. № 272 р-403/06.01.2017 г. на директора на ОДМВР [населено място] до дирекция "Правно-нормативно дейност", с което предоставено на последната заверено копие от УП16 № 1019-26-886-1 от 28.08.2015 г., издадено от ТП на НОИ-[населено място] на К., което не е било известно към момента на изготвяне на справка с рег. № 272 р-20597/04.11.2015 г. на ОДМВР [населено място], но е съобразено при изготвяне на справка с рег. № 272 р-21-56/12.11.2015 г. От представеното удостоверение № 1019-26-886-1/28.08.2015 г., издадено от ТП на НОИ – [населено място] се установява, че К. е внесъл осигурителни вноски за осигурителен стаж на основание чл. 4, ал. 8 и чл. 9 а, ал. 1, 2 КСО за времето от 01.10.1990 до 03.06.1994 г. – три години, осем месеца и три дни осигурителен стаж, въз основа на диплом № 005561/01.07.1994 г., удостоверение с изх. № Р1-1338/24.08.2015 г., издадено от национална спортна академия "В. Л. " [населено място], с което се удостоверява, че е завършил период на обучение по документа от 21.08.1990 до 03.06.1994 г. Предвид така установеното от фактическа страна и при извършената проверка за законосъобразност на обжалвания административен акт по реда на чл. 168 АПК съдът намира следното. Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 149 АПК, срещу подлежащ на обжалване валиден административен акт, а разгледана по същество е основателна. Оспореният акт е издаден от Министъра на вътрешните работи, който е компетентният орган, съгласно разпоредбата на чл. 158 ЗМВР, в предвидената от закона форма – писмена, като се съдържат предвидените в закона реквизити. Разпоредбата на чл. 226, ал. 1, т. 13 ЗМВР предвижда, че служебното правоотношение със служителя се прекратява след придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 КСО, ако държавният служител не е упражнил правото си на пенсия – по искане на служителя. В случая, заповедта е постановена при липса на искане от страна служителя. Действително същият подава заявление на 02.11.2015 г. с искане да упражни това си право, но три дни след това - на 05.11.2015 г. и двадесет дни преди издаване на заповедта – на 25.11.2015 г. оттегля същото, при което след 05.11.2015 вече липсва искане на служителя за прекратяване на служебното му правоотношение поради придобиване право на пенсия по реда на чл. 69 КСО. При издаване на заповедта органът в нарушение на разпоредбата на чл. 35 от АПК без да съобрази всички факти и обстоятелства от значение за случая. Посоченото нарушение на административнопроизводствените правила е довело да материална незаконосъобразност на заповедта, тъй като не са налице предвидените в цитираната разпоредба предпоставки, а именно искане на служителя. Посочената разпоредба дава възможност на държавните служители в МВР по своя преценка да се пенсионират по реда на чл. 69 КСО – при облекчени условия, като законодателят въвежда тази възможност единствено в полза на служителя, приемайки, че е необходимо същият да направи това искане, в случаите, когато служителят не е упражнил това правото, какъвто е и конкретния случай. Предвид изложеното настоящият състав намира, че обжалваният административен акт е постановен в нарушение на предвидените административнопроизводствени правила и при неправилно приложение на материалния закон – отменителни основания по чл. 146, т. т. 3, 4 и 5 АПК, при което заповедта следва да бъде отменена, като незаконосъобразна. При този изход на делото искането на жалбоподателя за присъждане на разноски е основателно и МВР следва да бъде осъдено да му заплати такива в размер на 12 лв., от които 10 лв. заплатена държавна такса и 2 лв. банкова комисионна. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение