Решение № 11670 от 15.12.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Н. Костов, от гр. София, чрез неговия пълномощник срещу решение 3451/23.05.2022 г. по адм. д. 1558/2021 г. на Административен съд София-град. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му и присъждане на разноски по делото. Ответникът по касационната жалба главният архитект на Столична община, не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора с твърдения за нищожност и незаконосъобразност на заповед РА-30-527/08.12.2020 г. на главния архитект на Столична община, с която на основание чл. 225а ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) му е наредено да премахне незаконен строеж: метална конструкция - хале, находящ се в поземлени имоти (ПИ) с идентификатори 68134.8400.945 и 68134.8400.793 по кадастралната карта на гр. София, [жк], район Кремиковци, Столична община, като изграден без строителни книжа. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Липсват основания за обявяване на нищожност на оспорения административен акт, тъй като актът е издаден от компетентен орган и в предвидената в закона форма. Административното производство е проведено при липса на съществени процесуални нарушения по съставянето и връчването на констативния акт, доколкото присъствието на нарушителя при проверката не е задължително и същият е имал възможност да изложи възраженията си срещу него. В заповедта за премахване правилно като адресат е посочен оспорващия, като извършител и собственик на строежа. Съгласно данните по делото, констатираното представлява строеж, второстепенна постройка със стопанско предназначение от пета категория, за която няма издавани строителни книжа. Предвид размерите на постройката 28 м/ 15 м, височина 9 м и предназначението й, същата не попада сред обектите от шеста категория. Халето предвид своя вид и предназначение не отговаря на характеристиките на преместваем обект по чл. 56 ЗУТ. Предвид завършване на стоежа чрез монтиране на оранжеви триъгълни ферми за покривната конструкция през 2019 г., за него не намират приложение хипотезата за търпимост § 127, ал. 1 ПРЗИДЗУТ, а при липса на деклариране на строежа и тази на § 16, ал. 3 ПЗРЗУТ, поради което издадената заповед не е в противоречие с материалноправните разпоредби. Така постановеното решение е обосновано и материално и процесуално законосъобразно. Съдът е събрал и обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост за правилното решаване на спора. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че констатираният обект представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ. Възраженията в касационната жалба, повтарящи изложените от оспорващия и в първоинстанционното производство, че металната конструкция представлява преместваем обект, са неоснователни. За квалификацията на един обект като строеж или като преместваем обект, следва да се изхожда от неговото предназначение във връзка с дефиницията, дадена с актуалната към този момент редакция на чл. 56, ал. 1, т. 1-3 ЗУТ. Констатираното от служителите на общинската администрация безспорно не е с презназначение за увеселителен обект, за административна, търговска и друга обслужваща дейност или за временно обитаване при бедствие. Освен изложеното, процесният обект няма характера на преместваем и ако се изследват строителните материали за изграждането му и начина на закрепването му към терена метална конструкция от кръгли колони, ферми и противоветрови връзки, върху монтажни фундаменти, около които има излят стоманобетон, размер в план на строежа 28 м/ 15 м, височина 9 м, на стоманобетоновите фундаменти около 2 м/ 2 м и височина 1 м. Заключението на вещото лице за възможността за евентуалното отделяне на обекта, при това чрез разбиване на излят стоманобетон и срязване на заварките, и преместването и използването му на друго място по предназначение не води до извод в обратна насока, доколкото на първо място, по смисъла на чл. 202 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице, а следва да го обсъди заедно с другите доказателства по делото. Освен това, въпросът за характера на обекта на преместваем такъв или на строеж е правен и като такъв е извън компетентността на вещото лице. Също така, описаните от експерта дейности по разрушаване на излят фундамент от стоманобетон и заварки, водещ до възможността за разглобяване на обекта на отделни монтажни фундаменти и панели, по съществото си води и до унищожаване на целостта на обекта, което също е пречка за определянето му като преместваем. Неоснователни са и възраженията за нарушение на материалния закон, изразяващо се категоризирането в съдебния акт на обекта като пета категория, съответно приемане на посочената от административния орган категория, въпреки липсата на изрично посочена в заповедта конкретна хипотеза на чл. 137, ал. 1, т. 5, б. а ж ЗУТ. Доколкото и според своите характеристики строежът правилно е определен като такъв от пета категория - чл. 137, ал. 1, т. 5, б. в ЗУТ, евентуалното му класифициране като такъв от шеста категория не води до извод за нищожност на заповедта, доколкото според чл. 225а, ал. 1 ЗУТ компетентността на органа обхваща строежите от четвърта до шеста категория. Освен това в протеклото съдебно производство съдът извършва собствена преценка дали констатираното представлява строеж и към коя категория принадлежи, независимо какво е посочено в административния акт. Дори такова несъответствие в категориите да беше установено, стига същото да не води до невъзможност да се индивидуализира нареденото за премахване, да представлява пречка да се определи дали констатираното представлява строеж, или да попада в строежите от първа, втора или трета категория, такова нарушение не би било съществено и не може да обуславя отмяна на заповедта. Настоящата инстанция не приема и доводите на касатора за съществени нарушения на административнопроизводствените правила при съставяне на констативния акт и издаването на оспорената заповед. На първо място, присъствието му при извършване на проверка за незаконно строителство не е задължително, като в негово отсъствие органите на общинската администрация следва да отразят това в констативният акт и да му го съобщят по законоустановения ред, което според данните по делото е сторено. Независимо от изложеното, доколкото и не се доказва наличието на допуснати такива, евентуални нарушения при съставянето, връчването и оспорването на констативният акт никога не са от кръга на съществените, тъй като за жалбоподателя е налице възможността да защити правата си посредством съдебно оспорване на заповедта за премахване. Неоснователно е и оплакването за определяне на Н. Костов като адресат на издадената заповед. Съгласно § 3, ал. 1 Допълнителните разпоредби на Наредба 13 от 23.07.2001 г. за принудително изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях на органите на Дирекцията за национален строителен контрол, адресат/адресати на заповедта са физически или юридически лица, които могат да бъдат собственикът на терена, лице с ограничено вещно право или извършителят на незаконния строеж, спрямо които се създава задължение за премахване на незаконния строеж. Жалбоподателят е определен като адресат на заповедта в качеството му на извършител на строежа, като какъвто е посочен съгласно четири нотариално заверени декларации. Така установеното за строеж е извършено без необходимите строителни книжа, което сочи на незаконен строеж. Тази му характеристика е основание за административния орган да издаде заповед със съдържание като процесната. Неговото премахване може да бъде избегнато само ако спрямо изградената метална конструкция - хале са налице предпоставките за търпимост съгласно разпоредбите на § 16, ал. 1-3 ПР ЗУТ или § 127 ПЗР ЗУТ. Първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви за неприложимост на разпоредбите за търпимост, които се споделят и от настоящата инстанция. За времеизвършване на строежа е определена 2019 г., според представените по делото 4 бр. нотариално заверени декларации на С. Цветанов, Б. Стоев, Н. Дойчинов и Л. Дойчинова за изграждане на обекта от жалбоподателя през 2019 г. Вещото лице излага становище за реализиране на строителството преди повече от 15-20 години предвид състоянието на металната конструкция, което по съществото си не изключва изграждането на обекта в по-късен етап и от стари строителни материали. Въпреки това, съобразно момента на изготвяне на експертизата предполагания от вещото лице период на изграждане е от 09.11.2001 г. до 09.11.2006 г. Доколкото хипотезите за търпимост касаят строежи, завършени най-късно на 31.03.2001 г., а изложените доказателства сочат към по-късна дата, не са налице предпоставките за търпимост на строежа. Дори за определяне на момента на изграждане се възприемат показанията на доведените от оспорващия свидетели, визиращи изграждането на обекта от фундамент до състоянието, в което е констатиран, в период между 1990 и 1997 г., доколкото и същите противоречат на представените с преписката декларации, на соченото в сезиращата съда жалба изграждане преди 1986 г. и на заключението на вещото лице за построяване след 09.11.2001 г., поради липса на деклариране на строежа пред одобряващите органи в съответния период по § 16, ал. 2-3 ПР ЗУТ, строежът отново не може да се определи като търпим. Тезата на жалбоподателя за изграждане на обекта преди 1986 г. е бланкетна и противоречи на останалия събран по делото доказателствен материал. Строежът като незаконен и нетърпим подлежи на премахване. Предвид изложеното, като е приел оспорения пред него административен акт за законосъобразен, съдът е постановил решение при правилно приложение на материалния закон. Спрямо обжалваното решение не са налице твърдените в касационната жалба основания за отмяна и същото като материално законосъобразно и обосновано следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,