Решение № 4186 от 4.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5744/2016 г.
ВАСIV отделение04.04.2017 г.докладчик Тодор Петков
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 822 от 12.02.2016 г. постановено от Административен съд С. - град, Т. отделение, 2 състав, по адм. д. № 7325/2015 г. ОСЪЖДА Комисията за енергийно и водно регулиране, да заплати на [фирма], сумата от 100 /сто/ лева - разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 4186 от 4.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5744/2016 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, подадена чрез своя процесуален представител юрк. Иванова, против решение № 822 от 12.02.2016 г. постановено от Административен съд С. - град, Т. отделение, 2 състав, по адм. д. № 7325/2015 г. С жалбата и в съдебно заседание се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на решенето. Касационният жалбоподател твърди, че неправилно съдът е приел, с процесното решение № Ж-51/25.05.2015 г. е наложена принудителна административна мярка по смисъла на чл. 201, ал. 2 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ и съответно неправилно е отчетено, че редът за издаване на процесния административен акт е този по чл. 201 и сл. от ЗЕ. М. В. административен съд да отмени обжалваното съдебно решение, като незаконосъобразно и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - [фирма], [населено място], чрез своя процесуален представител юрк. Димитриева оспорва касационната жалба като моли последната да бъде оставена без уважение и да бъде потвърдено обжалваното съдебно решение, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направените разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна – Ц. С. Ц. не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на КЕВР за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 822 от 12.02.2016 г. постановено по адм. д. № 7325/2015 г. на Административен съд С. – град е отменено решение № Ж-51 от 25.05.2015 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, в частта му по т. 3, с което на [фирма] е разпоредено да възстанови електрозахранването на имот с адрес [населено място], [улица], като извърши присъединяването до границата на собственост на електрическите съоръжения на основание чл. 11 от ОУ на договорите за използване на електроразпределителните мрежи на [фирма], както и да уведоми Комисията в 14-дневен срок за предприетите действия. За да достигне до този резултат Административен съд С. – град е приел, че КЕВР при провеждане на административното производство и при постановяване на индивидуалния административен акт, с който е наложила принудителна административна мярка на жалбоподателя, е допуснала съществено нарушение на чл. 35, чл. 36, чл. 49 и чл. 59, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от АПК, както и нарушение на чл. 202, във връзка с чл. 201, ал. 1, т. 3 от ЗЕ и чл. 147, ал. 2 от Наредба № 3/21.03.2013 г. Не е била спазена процедурата за провеждане на производството по налагане на ПАМ - не е съставен констативен протокол в съответствие с изискванията на чл. 202, ал. 1 от ЗЕ и не е уведомено дружеството, относно констатираните нарушения. Настоящият съдебен състав намира така постановеното решение на административен съд С. град за валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил доказателствата по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от приложените доказателства. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Правилни и обосновани са правните изводи на първоинстанционния съд, че решение № Ж-51 от 25.05.2015 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, в частта му по т. 3, с което на [фирма] е разпоредено да възстанови електрозахранването на имот с адрес [населено място], [улица], като извърши присъединяването до границата на собственост на електрическите съоръжения на основание чл. 11 от ОУ на договорите за използване на електроразпределителните мрежи на [фирма], по своята правна същност представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл. 201, ал. 2, б. "а" от ЗЕ. Съгласно цитираната разпоредба с цел предотвратяване или преустановяване на извършени нарушения, както и за отстраняване на вредните последици от тях, КЕВР или министърът на енергетиката могат да налагат предвидените в ЗЕ принудителни административни мерки, една от които е за преустановяване извършването на определени действия или за задължително предприемане на такива действия в определен срок. В този смисъл настоящата съдебна инстанция приема, че решение № Ж-51 от 25.05.2015 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, в частта му по т. 3 представлява принудителна административна мярка, поради което в настоящата хипотеза са приложими правилата на глава тринадесета от ЗЕ. Съдът не възприема тезата на касационния жалбоподател, че първоинстанционният съд погрешно бил счел, че в диспозитива на оспорения акт е имплементирана воля на КЕВР за налагане на принудителна административна мярка по чл. 201 от ЗЕ. Решаващият съдебен състав намира, че КЕВР ясно и недвусмислено е изразила волята си за налагане на горепосочената мярка, защото в разпоредителната част на атакувания административен акт изрично е вписано, че процесният се издава на основание чл. 201, ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗЕ във връзка с чл. 147, ал. 2 от НЛДЕ. Следователно в случая самият регулаторен орган се е позовал на нормата на чл. 201, ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗЕ, съдържаща се в Г. тринадесета от ЗЕ, озаглавена "Принудителни административни мерки" и израз на правомощието, визирано в посочената разпоредба, е задължителното указание, което е дадено на [фирма], с което е разпоредено писмено задължително предприемане на действия в определен срок, както изисква текстът на чл. 201, ал. 2, т. 1, б. "а", предложение второ от ЗЕ. На следващо място настоящият съдебен състав счита, че са верни и обосновани изводите в обжалваното съдебно решение, че в конкретната хипотеза са установени нарушения на нормата на чл. 202 от ЗЕ и не е спазена процедурата за провеждане на производството по налагане на принудителна административна мярка, защото не е съставен констативен протокол и не е уведомено дружеството относно констатираните нарушения, поради което съществено са нарушени правата на това дружество в производството по налагана на процесната принудителна административна мярка. Предвид на изложените обстоятелства и правни изводи настоящият съдебен състав приема, че административният съд е извършил прецизна проверка в съответствие с чл. 168, ал. 1 и ал. 2, във връзка с чл. 146 от АПК на оспорения индивидуален административен акт, поради което е постановил правилно, валидно и допустимо решение, което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК е основателно искането на ответника за присъждане на направените в производството разноски за юрисконсултско възнаграждение. Касационният жалбоподател следва да заплати разноски в размера, предвиден в разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, в редакцията след изменението на кодекса, обнародвано в Д. вестник бр. 8/2017 г., във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лв. Предвид действителната фактическа и правна сложност на спора, за производството по настоящото дело в полза на [фирма], [населено място] следва да бъдат присъдени разноски в размер на 100 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,
Цитирани разпоредби
1- чл. 201, ал. 2