Решение № 5129 от 11.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8717/2012 г.

Решение № 5129 от 11.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8717/2012 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Назих Закария, гражданин на Ливан, срещу решение № 2621 от 15.05.2012 г. по адм. д. № 2890/2012 г. на Административен съд София-град с доводи, че е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, и затова следва да бъде отменено със законните последици. Ответникът Председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България, чрез юрк. Т. Кулинова, в съдебно заседание оспорва касационната жалба, като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че не са налице касационни основания и затова решението следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение е отхвърлена, като неоснователна, жалбата на Назих Закария, гражданин на Ливан, против Решение № 164/2.03.2012 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ е отхвърлена молбата му за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови посочения резултат, съдът подробно е анализирал събраните доказателства и при изяснена фактическа обстановка е направил обосновани и законосъобразни изводи. В касационната жалба не се навеждат нови основания за отмяна на решението, а се преповтарят вече изложените в първоинстанционната жалба. По делото е установено, че Назих Закария е напуснал Ливан през 2011 г., легално със самолет и е заминал за Турция. Останал е там около десет дни, след което преминал нелегално в България и бил задържан от българските гранични власти. Правилно Административен съд София-град е посочил, че производството пред органа е проведено без да са допуснати съществени нарушения на производствените правила, които да обуславят наличие на основание за отмяна на решението и връщането му за ново произнасяне. От представените по делото доказателства, както е посочил първоинстанционният съд, не е била установена заплаха, която да поражда у чужденеца основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение по смисъла на чл. 8, ал. 1 - 6 от Закона за убежището и бежанците. Жалбоподателят лично е заявил, че не е членувал в политически партии, не е арестуван и не е осъждан. Основният си мотив за напускане на Ливан търсещият закрила е обосновал със страха си от преследване и от физическо посегателство върху личността му поради факта, че се е покръстил и е сменил мюсюлманската вяра с християнска. В конкретния случай правилно и мотивирано председателя на ДАБ се е позовавал на справка на Дирекция "Европейски въпроси, международна дейност и европейски бежански фонд" относно положението на християните в Ливан, както и на хората, които са сменили мюсюлманството с християнство. В справката под № 2 изрично е записано, че не са открити данни за наказателно преследване спрямо лица, които са сменили религията си от ислям на християнство, както и няма данни за религиозни затворници или задържани лица, заради своята религиозна принадлежност. Назих Закария също така твърди, че след като е сменил вярата си не е бил добре приет от семейството си, както и че е бил викан от мюсюлманска организация, но той отказал да отиде, и поради тези обстоятелства се преместил да живее в Бейрут, където както той самият заявил не е имал проблеми. Също така твърди, че е напуснал Ливан поради страх от организацията, която го е викала на разпит. Правилно съдът е приел извода за недостоверност на изложения страх от преследване. Като основание за това е посочил, че страхът за живота и физическата неприкосновеност изключва възможността за мисионерско обикаляне на християнските квартали, което действия Назих Закария сам твърди, че е извършвал, за да раздава сувенири, както и твърде дългия период, който е изминал, когато е викан на разпит от неназована мюсюлманска организация до момента на напускане на Ливан. В подкрепа на становището за недостоверност на бежанската история е и факта, че Назих Закария няколко пъти е напускал Ливан легално и безпроблемно, както и че в средата на 2009 г. е пътувал на официално поклонение в Босна и Херцеговина в манастира Мидигорие. Тези пътувания са показателни за отношението на официалната власт към касационния жалбоподател. Поради това, че не са налице основания за приложение на чл. 8 от ЗУБ за предоставяне статут на бежанец, правилно административният съд е отхвърлил жалбата на Назих Закария в тази част. Правилно съдът е посочил, че не са налице предпоставките за предоставяне и на хуманитарен статут на ливанския гражданин по чл. 9 ЗУБ. Твърдения, че е изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт, Назих Закария не прави. Решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно и затова следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение