Решение № 14758 от 11.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3026/2013 г.

Решение № 14758 от 11.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3026/2013 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-София при ЦУ на НАП против решение № 7022/17.12.2012 г. по адм. д. № 8184/2012 г. на Административен съд София-град, с което е отменен ревизионен акт № 2251100305/3.01.2012 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП-София, в частта, потвърдена с решение № 1550 от 28.06.2012 г. на директора на ДОУИ-София за установени задължения по ЗДДС за данъчни периоди 1.06.2010 г. - 30.09.2010 г. в резултат на отказано право на данъчен кредит в общ размер на 526 046. 62 лв. по фактури, издадени от "Ронекс" ЕООД, с предмет доставки на пшеница, рапица, царевица, слънчоглед, ведно с лихвите за забава, и са присъдени разноски на дружеството-жалбоподател в размер на 7330 лв. Изложени са доводи за незаконосъобразност на решението, обосноваващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и постановяване на решение по същество. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Игал" ООД, гр. София, не взема становище по касационната жалба. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, за което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е бил РА с установени задължения на "Игал" ООД, гр. София, по ЗДДС вследствие на непризнат ДК за данъчни периоди от 1.06.2010 г. до 30.09.2010 г., по фактури, издадени от "Ронекс" ЕООД с предмет доставки на пшеница, рапица, царевица, слънчоглед. За да отмени РА, първоинстанционният съд е приел, че от представените по делото договори, пътни листи, товарителници, кантарни бележки, приемо-предавателни протоколи се установява предаването на стоките. Приел е, че всички кантарни бележки са двустранно подписани, че е налице пълна идентичност между данните по кантарни бележки, пътни листа и товарителници. Приел е, че са налице едни и същи писмени доказателства, представени пред ревизиращите органи от доставчика, съдържащи се в Папки-приложения № 1 и № 2 към делото и представени от жалбоподателя в Папки-приложения № 5 и № 6 от делото. Позовал се е на заключението на вещото лице по приетата по делото ССчЕ според който, процесните данъчни фактури са оформени съобразно Закона за счетоводството и ЗДДС и счетоводството на жалбоподателя е водено при спазване на изискванията на ЗСч, налице е плащане на стойността по фактурите по банков път и е установена от вещото лице съпоставимост между приходи и разходи по спорните фактури, при осчетоводяването им в счетоводството на жалбоподателя. При преценка на събраните по делото доказателства и установените въз основа на тях обстоятелства, съдът е приел за категорично и безспорно доказано наличието на реални доставки по всички фактури, за което е отменил РА като незаконосъобразен. Решението е постановено при неправилни фактически констатации, едностранчиво обсъждане на доказателствата, довело до неправилен краен извод за доказаност на реални доставки по процесните фактури. Съдът е направил изводите си на база частни документи, изходящи от счетоводството на ревизираното дружество. За същото не се спори, че има редовна счетоводна отчетност, факт, установен и с приета по делото ССчЕ. Такива констатации липсват за доставчика. В потвърждение на фактическите констатации на ревизията, вещото лице по приетата от съда ССчЕ също е записал, че проверка в счетоводството на доставчика не е правена. Доставчикът не може да бъде открит на данъчния адрес. В този смисъл са и констатациите на ревизията, неопровергани в хода на оспорване на РА. Изводът на съда, че двете страни по доставките са представили още в хода на ревизионното производство изключително голяма по обем търговска и счетоводна документация, са неправилни. Представените от името на доставчика документи не е установено да изхождат от счетоводството му. Заприходяването на стоката при жалбоподателя не е спорно обстоятелство, в същото време - не е доказателство, че стоката е доставена именно от доставчика "Ронекс" ЕООД. Съдът е обсъждал доказателства, свързани с осчетоводяване, завеждане, съхранение и изписване на стоката, но от ревизираното дружество, включително и с последваща реализация, с което е изместил спора. Не е било спорно в ревизионното производство, че основни дейности на ревизираното дружество са: отглеждане на пилета за угояване, производство на фураж в собствен цех за производство, производство на нерафинирано слънчогледово олио, част от което се влага в производството на фураж, а част от него - за продажба, отглеждане на царевица и овес за лични нужди, за което притежава собствена земя, сключва договори за аренда с физически лица и е регистриран като земеделски производител от 2003 г. Ревизираното дружество съхранява зърно на влог и издава складови записи, за което притежава лицензия за публичен склад на зърно № 80/9.07.2009 г. Има 112 лица, назначени на трудов договор. Не е спорно, че ревизираното дружество има редовно водено счетоводство, че има реализация на продукция от вида на доставяната, съобразно предметът на дейност, или че е извършвало последващи доставки със стока от същия вид. Спорно е, че стоките, отразени и заприходени в счетоводството на ревизираното лице по процесните фактури, са реално доставени и то, именно от доставчика "Ронекс" ЕООД. Констатациите в РА за този доставчик са, че при извършените насрещни проверки, същият не е открит на данъчния адрес. Извършени са две посещения на декларирания адрес, обективирани в протокол № 1105168 от 2.05.2011 г. и протокол № 1105475 от 10.05.2011 г. Протоколите са съставени във формата по чл. 50, ал. 2 ДОПК, поради което същите са годно доказателство за извършените действия съобразно чл. 50, ал. 1 ДОПК. Ненамирането на доставчика на адреса за кореспонденция е дало основание на приходните органи да пристъпят към изготвяне на съобщение по чл. 32, ал. 4 ДОПК. В указания срок, доставчикът не е представил исканите документи. От доставчика не са представени документи за заприходяване и съхранение на стоката, която е на специален режим, с оглед спецификата й, не са представени документи, доказващи наличие на кадрова обезпеченост за товаро-разтоварни дейности и извършване на транспорт от доставчика (трудови договори, ведомости за заплати, свидетелства за управление на МПС), документи, доказващи наличие на материална обезпеченост за извършване на транспорт (регистрационни талони за МПС, инвентарна книга, фактури за закупени горива и др.). От информационния масив на НАП е установено, че за периода на доставките "Ронекс" ЕООД е имал назначени три лица на трудов договор, единият от които на длъжност "барман" и другите двама - на длъжност "сервитьор". На доставчика е била извършена ревизия, приключила с издаването на РА от 14.07.2011 г. с установени задължения в особено големи размери и същият е служебно дерегистриран по ЗДДС считано от 15.09.2010 г. Пред административния орган са били представени два комплекта документи - папка № 1 и № 2, и папка № 5 и № 6, с идентични документи. Съдът е приел, че е налице пълно съвпадение между документите, съдържащи се в тези папки, обсъдил ги е, приел е, че липсата на реквизити е несъществена, и с така представените документи се установява предаването на стоките. Фактическите констатации на съда за редовност на документите, са неправилни. Неправилни са и изводите на съда, че с така представените документи се установява реалност на доставките. Не е установено по безспорен начин, че представените документи са "двустранно подписани", както неправилно е приел съдът. Документите са представени единствено от жалбоподателя, тъй като представените от името на доставчика не е доказано да изхождат от него, поради недоказано редовно водено счетоводство и ненамиране на доставчика на адреса. С оглед на това, представените документи от жалбоподателя, като частни такива, е следвало да се анализират наред с останалите доказателства по административната преписка, съответно с установените при ревизията факти. Тъй като голяма част от представените доказателства от жалбоподателя не съдържат подпис и печат на "Ронекс" ЕООД и отделно, не е установено да са подписани от представител на това дружество, както и да са част от счетоводството на същото, тъй като не е доказано да съществува редовно водено счетоводство от доставчика, необосновани са изводите на съда за съществуващи доказателства при доставчика, относими към спора. Представените документи от името на "Ронекс" ЕООД не е установено да изхождат от счетоводството му, след като фирмата не може да бъде открита на данъчния адрес. Както е обяснило вещото лице по ССчЕ, Веска Грънчарова в съдебно заседание на 29.11.2012 г. при приемане на заключението й, документите за доставчика са й били предоставени от жалбоподателя. Така че, и с приетата по делото ССчЕ не е опровергана констатацията на ревизията, че доставчика не може да бъде открит на данъчния адрес. Не са налице доказателства, установяващи наличието при доставчика на стоки от вида на фактурираните, които са от земеделска продукция реколта 2010 г. и то в значителни количества: "рапица" - 2074 тона, "пшеница" -1496.40 тона, "маслодаен слънчоглед" - 1210. 32 тона, "царевица" - 1650 тона. Установено е с ревизията, че доставчика не е регистриран като земеделски производител. Така визираните във фактурите количества земеделска продукция реколта 2010 г. не е установено да е била налична при доставчика, липсват доказателства за получаване при него на стоката и заприходяването й, липсват доказателства за начина и мястото на съхранението й, липсват доказателства за осъществени товаро-разтоварни дейности, липсват доказателства за транспортиране на стоките - дата и място на натоварване, и дата и място на разтоварване. Липсват доказателства за транспортни разходи, съпътстващи доставките. Липсват доказателства за собствени или наети складове за съхранение на продукцията. Липсват доказателства за наличие на стоката и начина на придобиването й от доставчика, след като доставчика не е регистриран земеделски производител. Липсват доказателства за кадрови потенциал при доставчика, след като има за периода три назначени лица, единият - "барман", а другите двама - "сервитьори". Тъй като спора по делото е относно извършени реални доставки от "Ронекс" ЕООД на "Игал" ООД на посочените в процесните данъчни фактури големи количества земеделска продукция, реколта 2010 г., за периода м. 06-м. 09.2010 г., доказателства, относими към спора, не са представени по делото. Представените от жалбоподателя доказателства за заприходяване и складиране на стоки от вида, както и последващите им продажби или реализация, чрез влагане в производство, не са доказателства, установяващи, че тези стоки са доставени именно от "Ронекс" ЕООД. При съвкупната преценка на горепосочените факти и обстоятелства се налага изводът, че не е доказано процесните данъчни фактури да отразяват реални доставки по смисъла на чл. 6 ЗДДС, поради което спорните данъчни фактури са издадени без да е възникнало данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 2 ЗДДС и отказът на данъчен кредит по процесните данъчни фактури, издадени от "Ронекс" ЕООД, на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и т. 2, чл. 69, ал. 1 вр. чл. 6 ЗДДС, е законосъобразен. Като е стигнал до противния извод, първоинстанционния съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и съобразно горните мотиви, настоящият състав на Върховния административен съд следва да постанови решение по същество, с което да отхвърли жалбата на "Игал" ООД срещу процесния РА, като неоснователна. При този изход на спора на ответната Дирекция "ОДОП"-София следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита, което на основание чл. 161, ал. 1, изр. последно от ДОПК, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 4 във връзка с чл. 8 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията изм. с ДВ, бр. 2 от 9.01.2009 г., се определя в размер на 12 667 лв. Така присъденото юрисконсултско възнаграждение, съобразно разпоредбата на чл. 161, ал. 1, изр. последно от ДОПК, е за цялото съдебно производство. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,