Решение № 3991 от 8.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8954/2014 г.

Решение № 3991 от 8.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8954/2014 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е образувано по реда на чл. 145 и следващите от АПК, във връзка с чл. 38 от Закона за държавната собственост /ЗДС/ по жалба на Николай Тенев Динев от с. Загоре, община Стара Загора против Решение № 54/03.02.2014 г. на Министерския съвет на Република България за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост за държавна нужда за изграждане на обект "Път 1-5 Летище Стара Загора - АМ Тракия" от км 236+323 до км 241+203.53 на територията на област Стара Загора в частта досежно определеното обезщетение за следния негов недвижим имот, а именно: част в размер на 0.374 дка от поземлен имот № 83003, находящ се в землището на с. Загоре, ЕКАТТЕ 30119, община Стара Загора, целият с площ от 5,433 дка, съставляващ селскостопанска територия. Жалбоподателят не е доволен от размера на определеното обезщетение, счита същото за занижено и несъответно на действителните пазарни цени. Редовно призован за съдебно заседание, жалбоподателят не се явява, не се представлява и не депозира писмено становище по същество. Ответникът, Министерският съвет на Република България, чрез юриск. Ангелов оспорва жалбата. Заинтересованите страни, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура", чрез процесуалните си представители адв. Василева, юрк. Цветанова и юрк. Белев оспорват жалбата като неоснователна. Върховният административен съд, трето отделение, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното: Жалбата е депозирана в срок, от надлежна страна - адресат на решението на МС в атакуваната му част, срещу акт, подлежащ на обжалване по АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: Видно от представените в преписката доказателства, отчуждава се част от нива, цялата с площ от 5.433 дка, съставляваща поземлен имот с планоснимачен номер № 83003, находящ се в землището на с. Загоре, ЕКАТТЕ 30119, област Стара Загора с размер на отчуждаваната част - 0.374 дка, за която е определено обезщетение в размер на 98 лв. Страните не спорят, а и представителя на ответника изрично заявява, че определеното от административния орган обезщетение е изчислено по реда на Наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/. По делото е назначена съдебно-оценителна експертиза /СОЕ/, приета по делото и оспорена от процесуалния представител на ответника. Съдът кредитира заключението на експертизата само в частта, в която съгласно устния доклад на вещото лице в съдебно заседание, същото заявява, че за земеделски земи в землището на с. Загоре, в което попада и отчуждаваната част от процесния имот, е наличен само един пазарен аналог в относимия едногодишен период, както и в частта, в която вещото лице заявява, че административният орган правилно е изчислил размера на дължимото обезщетение по Наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗСПЗЗ за земеделска земя. Съдът не кредитира заключението на експертизата в останалата й част, тъй като, видно от изложеното в нея и устните разяснения на експерта, същият е ползвал пазарни аналози в противоречие с изискванията на чл. 32, ал. 2 във вр. с § 1а, т. 2 и т. 4, б. "в" от ДР на ЗДС - взети са предвид сделки със земеделски земи от съседни землища, ползвани са и методи на оценяване извън понятието за "пазарни цени" по ЗДС. Доколкото липсват достатъчен брой сделки за определяне на осреднена цена по смисъла на чл. 32, ал. 2 от ЗДС и § 1а, т. 2 и т. 4 от ДР на ЗДС, настоящият съдебен състав приема, че равностойното парично обезщетение на отчуждаваната част от процесния имот следва да се определи по реда на чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС - съгласно Наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗСПЗЗ - за имот, съставляващ земеделска земя, какъвто е конкретният случай. Базирайки се на изявлението на вещото лице, направено в съдебно заседание от 30.03.2015 г., за това, че административният орган правилно е изчислил размера на дължимото обезщетение по наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗСПЗЗ, ВАС, трето отделение приема, че решението на Министерски съвет в обжалваната му по настоящото дело част е законосъобразно, а жалбата срещу същото в тази част следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Присъждане на разноски по чл. 143 от АПК не се дължи, доколкото от представителите на ответника и заинтересованите страни, за които обжалваният административен акт е благоприятен, такова искане не е отправено своевременно до съда. Водим от изложеното, Върховният административен съд