Решение № 13871 от 18.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2618/2010 г.

Решение № 13871 от 18.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2618/2010 г., VII о., докладчик съдията Йова Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Глава дванадесета на Административнопроцесуалния кодекс . Образувано е по касационна жалба на Илонка Стоева Рашкова от гр. Благоевград, ул. "Данаил Крапчев" № 3 против Решение № 18 от 10.11.2009 г. по адм. д. 693/2006 г. на Окръжен съд - Благоевград. По съображения за неправилност на решението поради необоснованост и постановяването му в нарушение на закона, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, се иска отмяната му и произнасяне по същество с отмяна на Заповед № РД-18-32/10.05.2006 г. на Изпълнителния директор на Агенцията по кадастър в частта за имот с идентификатор 04279.610.337. В жалбата се твърди немотивираност на съдебното решение, което не обсъжда обжалваната Заповед № РД-18-32/10.05.2006 г. на Изпълнителния директор на Агенцията по кадастър в частта за имот с идентификатор 04279.610.337. Съдът не е извършил и служебна проверка на административния акт. Решението е постановено без да бъдат събрани доказателства от съществено значение за спора, въпреки предявените доказателствени искания от страната. Съдът не е констатирал допуснатото от административния орган нарушение на разпоредбата на чл. 41 от ЗКИР, като не е събрал данни от посочените в закона източници, не се е съобразил Заповед № 280 от 24.08.1995 г., с която е допълнен кадастралния план. Съдът не се произнася по предмета на жалбата относно разликата между действителната площ на имота и тази отразена по кадастралния план. В мотивите той излиза извън предмета на спора като анализира кадастралната граница със съседните имоти и невярно заснемане, без наличие на твърдения в жалбата. Ответникът Марек Асенов Тасев оспорва жалбата в писмено възражение. Ответниците Изпълнителният директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, Иван Стойов Хаджиев, Кметът на Община Благоевград, Теменужка Владева Габерска, Славчо Димитров Ичков, Аглика Димитрова Величкова, Кирил Янков Иванов и Ванцислав Миланов Каровски не са изразили становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, преценявайки обжалваното решение с оглед заявените касационни основания и служебно, съобразно разпоредбата на ал. 2 на чл. 218 АПК, за да се произнесе, взе предвид: С обжалваното решение Окръжният съд -Благоевград отхвърля жалбата на Илонка Стоева Рашкова против Заповед № РД-18-32 от 10.05.2006 г. на Изпълнителния директор на агенцията по кадастъра, с която е одобрена кадастралната карта и кадастралните регистри за землището на гр. Благоевград в частта за имот с идентификатор 04279.610.337. Съдът съпоставя обжалваната кадастрална карта с отразяването на имота по кадастралния план, одобрен със заповед № 1874 от 13.08.2001 г. за кв. 9, по който процесният имот е отразен с пл. № 697 и площ от 387.65 кв. м. Въз основа на заключението на вещото лице по съдебно - техническата експертиза, което установява разлика между двата плана от 17 кв. м., определена от него като допустима грешка, в решението е прието, че при изработването на кадастралната карта е съобразена определената с разпоредбата на чл. 14 от Наредба № 3/2005 г. приоритетност при установяването на границите на поземлените имоти. Решението на окръжния съд е постановено в нарушение на приложимия закон. Императивните правила на чл. 43, ал. 1, т. 5 от ЗКИР и чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3/2005 г. задължават административния орган при изработването на кадастралната карта и кадастралните регистри да изследват границите на поземлените имоти в поредността, която те установяват. На първо място, съгласно б."а" на т. 5 е означеното на място състояние на границите в съответствие с актовете по чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗКИР, следвано от това, което е установено от работните материали, изработени по време на определяне на границите - б."б" на т. 5, ал. 1 на чл. 43 от ЗКИР. Отразяването на границите на имота в планове и карти, посочени в чл. 41, ал. 1, т. 1 е посочено на четвърто място и следва да бъде съобразено от органа след като са анализирани данните за предходните критерии и те не позволяват в достатъчна степен индивидуализирането им. При осъществяване на съдебен контрол върху административния акт съдът е длъжен да провери спазването на нормите, уреждащи приоритетността на критериите при изработването на кадастралната карта. По отношение на процесния имот с идентификатор 04279.610.337 съдебно-техническата експертиза посочва, че е извършен оглед на имота, но не съдържа констатация и заключение относно материализираните на място граници. Заключението съпоставя имота така както той е отразен по кадастралната карта и последния изработен кадастрален план от 2001 г.. Без да бъде изследвано наличието на материализирани граници на имота на място и съответствието им с актовете по чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗКИР, при установените по делото отмяна на отчуждаване върху имота, извършено по реда на ЗПИНМ, деактуване на имота със Заповед № 128 от 19.12.1994 г. и попълване на кадастралния план със Заповед № 280 от 24.08.1995 г., чието правно значение не е обсъдено, решението на окръжния съд е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, вменяващи задължение на съда служебно да изследва фактите, от съществено значение за правилното решаване на спора. То следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе по жалбата въз основа на заключение на нова съдебно - техническа експертиза, която да представи на съда състоянието на границите на имота в поредността, посочена в т. 5, ал. 1 на чл. 43 от ЗКИР вр. чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3/2005 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Водим от изложените мотиви, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс