Решение № 7723 от 28.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1786/2021 г.

Решение № 7723 от 28.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1786/2021 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството и по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от "ЕВА-01" ЕООД, [ЕИК], представлявано управителя Т. М., чрез адв. Р. С., срещу Решение № 1569 от 13.11.2020 г., постановено по адм. дело № 277/2020 г. от Административен съд Бургас, в която са развити съображения за незаконосъобразност. Иска се отмяната на обжалвания съдебен акт, решаване на спора по същество и присъждане на понесените по делото разноски. Ответната страна - Община Бургас не взема становище. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: Пред АС – Бургас е депозирана искова молба, с която "ЕВА-01" ЕООД претендира да бъде осъдена Община Бургас да заплати обезщетение в размер на 60 000 лв. за претърпени имуществени вреди, настъпили вследствие на три, отменени по съдебен ред като незаконосъобразни, акта издадени от директора на дирекция "Център за административни услуги "Зора" при Община Бургас, а именно Решение за поставяне на преместваем обект № 70-00-7267/1 от 06.01.2017 г., Решение № 70-00-7267/1 от 30.01.2017 г. и Решение № 70-00-7267/13 от 03.03.2018 г., ведно с лихвата върху претендираната сума от подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и направените в исковото производство разноски. С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отхвърлил така предявеният иск, като неоснователен и недоказан и е осъдил търговското дружество да заплати на ответника разноски по делото в размер на 100 лв. За да постанови този резултат е приел, че ищецът е доказал наличието само на една от комулативно изискуемите предпоставки на приложимата законова норма, а именно отменени, по съответния ред като незаконосъобразни, три акта на административния орган. Приел е, че ищецът не се е справил с доказателствената тежест и не е доказал наличието на вреда в размер на претендираната сума от 60 000 лв. - пропуснати ползи вследствие невъзможността да експлоатира за търговски цели преместваемия обект, за който е кандидатствал и да реализирал приходи от търговската дейност, която имал намерение да осъществява в обекта. Назначената по делото съдебно-икономическа експертиза е установила доходност и печалби върху произволни хипотези (три работни места) и като е използвала данни от НСИ, защото по делото не са представени доказателства за печалби и доходност на ищеца при експлоатация на подобен обект. Затова съдът е приел, че само въз основа на тази експертиза не може да се направи извод, че ищецът е претърпял вреди под формата на пропуснати ползи, доколкото той не е установил с допустими доказателства какви са конкретните му проекти за вида и обема на търговската дейност, която имал намерение за осъществява. На следващо място съдът е отхвърлил твърденията на ищеца, че се е лишил от единственото си жилище, което било ипотекирано и заради липсата на възможност да извършва търговска дейност не успявал да плаща погасителните вноски по кредита, като по този начин не му била дадена възможност да работи и да издържа семейството си, тъй като тези твърдения касаят управителя на търговското дружество, а не ищеца, от когото е предявен иска. От друга и тези твърдения са останали недоказани. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи или длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице освен отменен по надлежния ред акт, съответно установено от съда, пред който е предявен искът за обезщетението незаконосъобразно действие или бездействие и реално причинена вреда, произтичаща в пряка причинна връзка от тях. Доводите на касационния жалбоподател за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на обжалваното решение са неоснователни. Първоинстанционният съд е обсъдил самостоятелно всички въведени от ищеца обстоятелства, на които се основава предявения иск, като е дал ясен и конкретен отговор кои приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства. В обжалваното решение е налице подробно изложение относно установените по делото фактически положения, релевантни за спора. Посочено е въз основа на кои доказателства са приети за установени фактическите положения, кои доказателства съдът кредитира и защо. Изведен е правилният извод за недоказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, на които се основава претенцията за обезщетение по приложимия закон. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава неправилност на обжалваното решение. При надлежно установената фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния и логичен извод за неоснователност на предявения иск, основан на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Настоящата инстанция напълно споделя съображенията на първоинстанционния съд. Според чл. 4 ЗОДОВ субективното право на обезщетение възниква само ако претърпените загуби или пропуснати ползи са непосредствена последица от акта, действието/бездействието на административен орган. Отделно от това претенцията е за пропуснати ползи, като вероятността от настъпването на вредите следва да е несъмнена и да се основава на настъпване на факта, единствено от ненастъпването на който не са получени и няма да бъдат получени твърдените доходи, което в случая не е доказано. Обезщетението за вреди обхваща претърпяната загуба и/или пропусната полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението. Претърпяната загуба се изразява в намаляване на имущественото състояние на увреденото лице, а пропусната полза се свързва с лишаването на увредения от възможността да реализира увеличение на имуществото си, което при обикновените условия би настъпило, ако длъжникът би изпълнил задължението си съгласно договора. В тази връзка, настоящата инстанция счита, че между твърдяната от ищеца пропусната полза, представляваща хипотетичната печалба от евентуалната експлоатация на процесния търговски обект и отменените 3 бр. административни акта, издадени от служител на ответника, не е налице пряка и непосредствена причинна връзка. Дори да се приеме, че такава е налице, то обстоятелствата, на които се основава исковата претенция са останали недоказани в развилото се съдебно производство. Заключението на изготвената по делото експертиза не налага извод за основателност на предявения иск, тъй като по делото не са представени доказателства за конкретното проявление на търговската дейност, която ищецът е реализирал в друг, или е имал намерение да осъществява, в този обект /безспорно е установено, че до завеждане на исковата молба ищецът не е експлоатирал обекта, за който кандидатства/. Ангажираните гласни доказателства също не установяват наличието на релевантни за спора факти, както обосновано и правилно е приел съда. Предвид изложеното извода на съда, че искът е неоснователен, е обоснован и законосъобразен, тъй като в случая ищецът, за когото е доказателствената тежест, не е установил наличието на всички законови предпоставки, от които да произтича сочената безвиновна отговорност. Неустановяването на предпоставките по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ обуславя неоснователността на предявения иск за обезщетяване на причинени имуществени вреди. Настъпването на твърдяните вреди не може да се презюмира в исковото производство. Ищецът е този, който следва да докаже основателността на претенцията си, което безспорно в случая не е сторено. Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че съдът е тълкувал и приложил правилно закона, поради което решението му следва да бъде оставено в сила. Ответната страна не е претендирала присъждане на разноски, поради което настоящата инстанция не дължи произнасяне. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение