Решение № 236 от 24.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 606/2009 г.

Решение № 236 от 24.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 606/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Бойка Ташева Производството е по чл. 290 от ГПК, образувано по касационната жалба на адвокат Г като процесуален представител на Университета по архитектура, строителство и г. /УАСГ/ София срещу въззивното решение на СГС от 29.I.2009 г. по гр. д № 3983/2003 г., с което е отменено решението на Софийския районен съд от 04.IV.2003 г. по гр. д. № 11129/2001 г. в отхвърлителната му част по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ за сумата 2237.76 лв. и вместо него е постановено друго, с което УАСГ е осъден да заплати на Л. В. П. посочената сума, ведно със законната лихва, считано от 06. ХII. 2001 г. до окончателното й изплащане, и е оставено в сила първоинстанционното решение в останалите му уважителни части по исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ и в отхвърлителната му част по иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ за разликата над сумата 2237.76 лв. до пълния предявен размер 2800 лв. В касационната жалба се сочи необоснованост и неправилност на извода на въззивния съд за приложимост в случая на предварителната закрила по чл. 333, ал. 4 от КТ, тъй като уговорката в чл. 25 от КТД "предложенията за съкращение се съгласуват със синдикатите" е нищожна като противоречаща на посочената разпоредба. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 - 3 от КТ. Претендират се и разноски. Ответникът по касационната жалба Л. В. П. от София е заел становище за нейната неоснователност. Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато с определение № 1189/25.VIII.2009 г. на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 от КТ по приложението на чл. 333, ал. 4 от КТ. При произнасянето си ВКС на РБ, състав на IV ГО, съобрази следното: За да постанови решението, въззивният съд е оценил като неоснователни доводите на ищеца за незаконност на уволнението му поради несъобразяване на предварителната закрила по чл. 333, ал. 1, т. 3 и т. 4 от КТ, но е приел, че уволнението от длъжността "началник отдел "Л"" при ответника със заповед № 271/18.IХ.2001 г. е незаконно поради несъобразяване на предварителната закрила по чл. 333, ал. 4 от КТ във вр. с чл. 25 от КТД. Въпреки непрецизната формулировка на изречение 2 на чл. 25 от КТД, според която "предложенията за съкращаване се съгласуват със синдикатите", предвид тълкуването му във връзка с изречение 1, според което "работодателят може да уволни работника или служителя поради съкращаване на щата или намаляване обема на работата", е очевидно, че посочената уговорка визира хипотезата на предварителната закрила по чл. 333, ал. 4 от КТ, изразяваща се в необходимостта от наличието на дадено изрично предварително съгласие от съответния синдикален орган за уволнението, позовавайки се на решения № 534/2006 г. и № 876/2006 г., и двете на състави на ВКС, III ГО. С оглед на това уволнението е отменено, без спорът да е разгледан по същество. Съдът намира, че практиката, обективирана в решение № 876/8.VI.2006 г. на ВКС, III ГО, в което е прието, че предвидената в императивната разпоредба на чл. 333, ал. 4 от КТ защита се изразява само в предварително съгласие на синдикалния орган и е недопустимо страните по КТД да уговарят даване на становище, което би могло да бъде съгласие или несъгласие, че такава клауза, с която е уговорено нещо различно от предвиденото в закона, е нищожна поради противоречие със закона - чл. 60 от КТ и чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, и в решение № 534/10.IV. 2006 г. по гр. д. № 2336/2003 г. на ВКС, III ГО, в което е прието, че клаузата на КТД, според която синдикални членове може да бъдат уволнявани по чл. 328, ал. 1, т. 2 и т. 3 от КТ само след предварително становище на синдикалния орган, възпроизвежда текста на чл. 333, ал. 4 от КТ, е неприложима в случая с оглед различието между понятията "становище" и "съгласуване". В решение № 1322/22.ХI.2007 г. по гр. д. № 2606/2004 г. на ВКС, III ГО, е прието, че предвиденото в чл. 25 от КТД съгласуване със синдикатите на предложенията за съкращаване не е равнозначно на предварително съгласие на синдикалния орган по смисъла на чл. 333, ал. 4 от КТ. ВКС на РБ, състав на IV ГО, намира за правилно разрешението, дадено от въззивния съд в атакуваното в настоящото производство решение. Съгласно чл. 333, ал. 4 от КТ когато това е предвидено в КТД, работодателят може да уволни работник/служител поради съкращаване на щата или при намаляване обема на работа след предварително съгласие на съответния синдикален орган в предприятието. Следователно, предпоставка за приложението на закрилата по тази разпоредба е в КТД да е обективирана воля на страните по него за даването на предварително съгласие на синдикален орган за уволнение. Дали такава воля се съдържа в КТД, когато в него е употребена думата "съгласуване", а не "съгласие", подлежи на преценка чрез тълкуване съобразно разпоредбата на чл. 20 от ЗЗД, за да се разкрие действителната обща воля на страните. В тази връзка следва да се вземе предвид на първо място смисълът на понятието "съгласуване", което е вземане на решение за нещо чрез постигане на единодушие по него с друго лице, предварително уеднаквяване на позиции /в този смисъл "Съвременен тълковен речник на българския език", Трето издание, авторски колектив Ст. Б., В. Б., М. И., П. П. /. Т. е. по смисъл понятията "съгласуване" и "съгласие" съвпадат. Предвид и уговорките при уволнение поради съкращение предложенията за съкращаване да се съгласуват със синдикатите и с оглед целта на КТД следва, че волята на страните по договора е предвиждане на защитата по чл. 333, ал. 4 от КТ. По основателността на касационната жалба: С оглед на изложените съображения се налага извод, че в разглеждания случай уволнението на ищеца не е съобразено със защитата по чл. 333, ал. 4 от КТ, като не е поискано от работодателя и не е дадено съгласие за извършването му от съответния синдикален орган, както е предвидено в чл. 25 от КТД от 2001 г. и както правилно е приел въззивният съд. Уговорката в КТД "Предложенията за съкращение се съгласуват със синдикатите" не е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, тъй като тя не е в противоречие с разпоредбата на чл. 333, ал. 4 от КТ. Ето защо оплакванията в касационната жалба са неоснователни, а въззивното решение - обосновано и правилно, поради което и на основание чл. 293, ал. 1 от ГПК то следва да бъде оставено в сила. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,