Решение № 7110 от 28.6.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационни жалби, подадени от Г. Маринов, В. Маринов и О. Костадинов, подадени чрез процесуалните им представители, против Решение 36/16.01.2023 г., постановено по административно дело 105/2022 г. по описа на Административен съд Хасково. С оспореното съдебно решение е обявено за нищожно Решение 639/30.05.2014 г. на Общински съвет Хасково, с което е одобрен Подробен устройствен план план за застрояване, план схеми за водоснабдяване, канализация и електрозахранване за поземлен имот 77195.737.70, м. Казан топра, гр. Хасково, определено е застрояване За жилищни нужди, при показатели : височина до 10,00 м., плътност на застрояване до 60%, коефициент на интензивност до 1,2, минимална озеленена площ 40 %, начин на застрояване - свободно. В касационните жалби се развиват съображения за недопустимост на съдебното решение, тъй като съдът е разгледал по същество жалба, подадена от лице без правен интерес. Алтернативно се сочи неправилност на съдебното решение, като се оспорва възприетия от съда извод за липса на компетентност на административния орган, постановил процесния акт. Касационните жалби на Г. Маринов и В. Маринов се поддържат от адвокат З. Димитров, който моли да бъдат уважени, ведно със съответните последици. За третия касационен жалбоподател О. Костадинов се явява адвокат Н. Генчев, който поддържа касационната жалба и моли да бъде уважена по изложените в нея и в писмено становище доводи. Ответните страни, Общински съвет Хасково и С. Костадинова, не вземат становище по спора. Ответната страна С. Сербест се представлява от адвокат Г. Георгиева, която оспорва касационната жалба и моли съдебното решение да бъде оставено в сила по съображения, развити в писмени бележки. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационните жалби. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни. Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни. По жалба на С. Сербест, подадена при условията на чл. 149, ал. 5 АПК, административният съд е обявил нищожността на посоченото по-горе решение на Общински съвет Хасково, с което е одобрен подробен устройствен план за поземлен имот 77195.737.70, м. Казан топра, гр. Хасково. Приел е, че жалбата е подадена от заинтересувано лице по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 4 ЗУТ, тъй като оспорващата се легитимира като собственик на съседен имот на процесния, чието предназначение се променя посредством одобрения ПУП. По съществото на спора и позовавайки се на чл. 129, ал. 2 ЗУТ, е приел, че решението е постановено от материално некомпетентен орган, поради което е прогласил неговата нищожност. На първо място, правилен е изводът на първостепенния съд за допустимост на сезиралата го жалба, като подадена от заинтересувано лице по чл. 131, ал. 2, т. 4 ЗУТ. Оспорващата С. Сербест се легитимира като собственик на поземлен имот 77195.737.71, м. Казан топра, гр. Хасково, който е пряко съседен имот през страничната граница с устроявания имот. Съгласно изричната разпоредба на чл. 131, ал. 2, т. 4 ЗУТ е признато право на жалба на лице собственик на съседен имот, когато се променя предназначението на имота предмет на плана. С процесния ПУП се определя за първи път предназначението на имот 77195.737.70 за жилищни функции по смисъла на чл. 8, ал.1, т. 1, пр. 1 ЗУТ, което е отразено както в самия административен акт, така и в обяснителната записка и в останалите документи, които са част от административната преписка. Именно по силата на оспореното решение на общинския съвет се променя конкретното предназначение на имота от земеделска земя в имот за жилищно застрояване, което обуславя хипотезата на чл. 131, ал. 2, т. 4 ЗУТ по отношение на съседните му имоти. В този смисъл е трайната практика на Върховния административен съд, II отделение по сходни казуси Определение 4931/23.05.2022 г. по адм.д. 12309/2021 г.; Определение 87/04.01.2012 г. по адм.д. 15972/2011 г. Във връзка с гореизложеното, неоснователни са доводите на касационните жалбоподатели за това, че правните последици, постановяващи промяна предназначението на имота настъпват с издаване на решението по чл. 24, ал. 2 ЗОЗЗ от органа по земеделие, а не по силата на акта за одобряване на ПУП, респективно съседът има правен интерес да оспори това решение, а не устройствения план. Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 2 ЗОЗЗ, едва след наличие на влязъл в сила ПУП, комисията по чл. 17, ал. 1 от същия закон постановя решение за промяна предназначението на земеделската земя, което решение се съобщава по реда на АПК на заинтересуваните лица, респективно може да се обжалва от тях при условията и по реда на кодекса. В § 1, т. 9 от Допълнителните разпоредби на ЗОЗЗ е дадено легално определение на понятието "заинтересовано лице" по смисъла на този закон, като това е собственикът на земята, лицето с право да строи в чужд имот и инвеститорът, които са направили искане за утвърждаване на площадка/трасе и/или за промяна на предназначението на земята. Следователно, собственикът на съседния имот спрямо имота, по отношение на който се провежда процедурата по реда на ЗОЗЗ, не представлява заинтересовано лице по смисъла на този закон, респективно няма право да го оспори. В производството по издаване на решение за промяна предназначението на земеделска земя по ЗОЗЗ участват само посочените в § 1, т. 9 лица, като собствениците на съседните имоти разполагат с право на защита по реда на ЗУТ при одобряване на устройствения план за имота. В този смисъл са Определение 8938/20.06.2012 г. по адм.д. 5137/2012 г., 5-членен състав на Върховния административен съд; Определение 17066/12.12.2019 г. по адм.д. 12626/2018 г., IV о. на Върховния административен съд. На следващо място, правилен е решаващият извод на първостепенния съд за това, че процесният план е одобрен от некомпетентен орган. В разпоредбите на чл. 129 ЗУТ е регламентирана по изричен начин компетентността за одобряване на устройствени планове в зависимост от техния обхват. Съгласно чл. 129, ал. 2 ЗУТ, в компетентността на кмета на съответната община е да одобрява план в обхват до един квартал, а в Столичната община и в градовете с районно деление - в обхват до три квартала, както и за поземлени имоти извън границите на населени места и селищни образувания, включително за необходимите за тях елементи на техническата инфраструктура. Именно в тази хипотеза попада конкретния случай, като спор по този факт няма касае се за план в обхват от един имот. В останалите случаи, които не попадат в приложното поле на чл. 129, ал. 2 ЗУТ - когато се одобрява ПУП в обхват повече от един квартал, а в Столичната община и в градовете с районно деление в обхват над три квартала, както и одобряването на проектите за подробни устройствени планове на селищни образувания с национално значение и за линейни обекти на техническата инфраструктура извън границите на населените места и селищните образувания, компетентният орган е общинския съвет. Регламентацията на приложимите норми от специалния закон, какъвто се явява ЗУТ спрямо ЗМСМА за спорното правоотношение, ясно разграничава компетентността по одобряване на подробните устройствени планове според обхвата им, като я разпределя между общинския съвет и кмета по посочените по-горе критерии. Ето защо не може да се говори за споделена компетентност, както и неоснователна е тезата, че общинският съвет притежава обща компетентност да одобрява устройствени планове, респективно, че няма граница на разделение на правомощията между него и кмета на общината. Процесното решение по своя характер и обхват представлява акт по чл. 129, ал. 2 ЗУТ, поради което същото като постановено от общинския съвет, вместо от кмета на общината, правилно е обявено от съда за нищожно, поради липса на материална компетентност на административния орган. Компетентността е нормативно призната правоспособност и същевременно задължение на даден орган да се произнася по определени въпроси като ги решава с властническо волеизявление, обективирано в административен акт. За нищожни се обявяват всички актове, издадени при липса на компетентност, без значение от вида й - материална, териториална, лична или времева, като по този въпрос съдебната практика е единна. В този смисъл са и мотивите на Тълкувателно решение 12/09.12.2021 г. по тълкувателно дело 9/2019 г. на Върховния административен съд, според които административният орган може да издава валидни административни актове само в кръга на материята, която му е предоставена като правомощие, тъй като компетентността му е нормативно определена, съответно несъобразяването с материалната компетентност при издаването на административен акт има за последица неговата недействителност в найтежката й форма нищожност. По изложените мотиви и като съобрази, че оспореното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото, в полза на ответната страна С. Сербест следва да се присъдят сторените от нея съдебно-деловодни разноски в доказан размер от 500 лева за платено адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,