Решение № 187 от 6.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7233/2010 г.

Решение № 187 от 6.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7233/2010 г., I о., докладчик председателят Бисерка Коцева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Марица олио" АД, чрез адв. Станкова, срещу решение № 425/18.03.2010 г. по адм. дело № 595/2009 г. на Административен съд - Пловдив, ХVI състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № 1300-800458/22.12.2008 г. на ТД на НАП - Пазарджик, потвърден с решение № 147/04.03.2009 г. на директора на Дирекция "ОУИ", гр. Пловдив. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - директорът на Дирекция "ОУИ", гр. Пловдив при ЦУ на НАП, не се представлява и не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба по подробно изложени съображения. Жалбата е подадена в срок, но е НЕОСНОВАТЕЛНА: За да постанови обжалваното решение, административният съд е приел, че процесните две фактури, издадени от "Валстройтранс" ЕООД не документират реални доставки на стоки по смисъла на чл. 6 ЗДДС, поради което постановеният отказ на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5, вр. чл. 6 и чл. 25 ЗДДС, според съда, е правилен. Съдът е направил подробен анализ на правните разпоредби, регламентиращи правото на данъчен кредит, като е приел, че законодателят е предпоставил реално извършената облагаема доставка като основно изискване за възникване правото на данъчен кредит. При съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът е приел, че в конкретния случай такива не са налице. Предвид естеството на стоките - слънчоглед, родово определена вещ, прехвърлянето на собствеността се извършва с отделянето на тази вещ. Такова отделяне жалбоподателят твърди, че е извършено с 3 бр. приемо-предавателни протоколи, което обаче съдът е приел за недоказано, тъй като не е установено тези приемо-предавателни протоколи да са осчетоводени при страните по сделката. Съдът е приел още, че по делото не са представени категорични доказателства за предаването, превозването и получаването на стоките, както и съставянето на счетоводни документи за това, като експертизата също не е установила осчетоводяването на разходи за транспорт. По отношение произхода на стоките, съдът е изложил, че доказването му не попада във фактическия състав на правото на данъчен кредит, но е от съществено значение за реалността на доставките. В случая, твърдяният произход на стоките от частния земеделски производител Цветан Цветанов, според съда не е доказан. Фактът, че Цветан Цветанов декларира производство на 550, т. слънчоглед не доказва, че такова количество е било продадено на "Валстройтранс" ЕООД. Съдът е приел, че органът по приходите правилно е направил заключение, че представените от ревизираното лице декларации от името на частния земеделски производител Цветан Цветанов са в пълно противоречие с декларираното от него при извършваната насрещна проверка, документирана с ПИНП № 13-05-800328-03/01.12.2008 г. На следващо място съдът е констатирал, че писмените обяснения и декларация от представляващия "Валстройтранс" ЕООД се разминават относно счетоводното отчитане на закупен и реализиран слънчоглед през процесния период. Вещото лице е констатирало и несъответствия в представените две оборотни ведомости на "Валстройтранс" ЕООД за м. септември 2007 г. - в хода на ревизионното производство и към възражението срещу ревизионния акт. С оглед на всички тези доказателства, коментирани подробно от съда, същият е приел, че липсват реални доставки по процесните две фактури, издадени от "Валстройтранс" ЕООД. Постановеното решение е правилно. Не са налице сочените от касатора основания за отмяна на оспореното решение. Същото е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон. Административният съд е извършил подробна преценка на доказателствения материал по делото, включително и на изслушано и неоспорено от страните заключение на вещо лице по ССЕ. Съдът правилно е приел, че по делото не са налице категорични доказателства, установяващи реалното извършване на доставки на стоки по процесните фактура № 122/11.09.2007 г. и фактура № 127/20.09.2007 г., издадени от "Валстройтранс" ЕООД. Възраженията в касационната жалба преповтарят възраженията, наведени в първоинстанционната жалба, на които административният съд е отговорил като е изложил подробни мотиви, които настоящият съдебен състав споделя и счита, че не следва да бъдат изцяло преповтаряни. Реалното извършване на облагаема доставка е основно законово изискване за възникване правото на данъчен кредит, залегнало в самото определение на понятиетото данъчен кредит. В конкретния случай поради непредставянето на доказателства за реалност на доставките, не е изпълнено изискването на чл. 25, ал. 2 ЗДДС, тоест не е налице възникнало данъчно събитие. Тези изводи не се променят и от изслушаната и приета от първоинстанционния съд съдебно - счетоводна експертиза, тъй като вещото лице е работило по документите по делото и се е произнесло за редовно водено счетоводство на касатора, а относно доставчика не е извършена проверка на място по счетоводната документация и е извършена констатация за нередовно водено счетоводство и несъответствия в представените доказателства. По делото няма доказателства и за материална, техническа, складова и кадрова обезпеченост по извършване на процесните доставки. Налице е хипотезата на чл. 70, ал. 5 ЗДДС, тъй като процесните фактури обективират неправомерно начислен данък, поради което на жалбоподателя правилно е отказан данъчен кредит. С оглед на така приетото, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото на касатора не се следват разноски. На ответника също не се присъждат такива, тъй като последният не се е представлявал пред касационната инстанция и не е направено такова искане. По изложените съображения, Върховният административен съд, I А отделение, на основание чл. 221, ал. 2 АПК