Решение № 7552 от 6.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11016/2016 г.

Решение № 7552 от 6.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11016/2016 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Oбластния управител на област С. срещу Решение № 5647 от 15.08.2016 г., постановено по адм. д. № 3874/2016 г. по описа на Административен съд - С. град, с което е отменена изцяло Заповед № РД-15-058 от 10.03.2016 г. на Областния управител на О. С., с която от В. Л. Я., Ц. Л. Я., С. В. Я. и А. В. Я., всички от гр. С., се изземва недвижим имот - частна държавна собственост, съставляващ апартамент № 7, находящ се в гр. С., район "И.", ул. " Ч. Д." ...., ет. ..., поради това, че го държат без правно основание. Касаторът твърди неправилност на обжалваното съдебно решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли ВАС да отмени атакуваното съдебно решение и да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата на В. Л. Я., Ц. Л. Я., С. В. Я. и А. В. Я. срещу издадената от областния управител заповед със законните последици. Редовно призован за съдебно заседание, областният управител на област- С., не се явява. Представлява се от юриск. Златанова, която поддържа касационната жалба, а по същество твърди основателност на същата по съображения, подробно развити в писмен отговор на касационната жалба и устно - в хода по същество. Ответниците, В. Л. Я., Ц. Л. Я., С. В. Я. и А. В. Я., редовно призовани, не се явяват и не се представляват. От процесуалния им представител адв. Ст. Георгиева по делото са депозирани писмени бележки по същество с подробно развити в тях съображения за правилност на обжалваното съдебно решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка за валидността и допустимостта на решението по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. С обжалваното решение Административен съд - С. град по жалба на В. Л. Я., Ц. Л. Я., С. В. Я. и А. В. Я., всички от гр. С., е отменил Заповед № РД-15-058 от 10.03.2016 г. на Областния управител на О. С., с която от жалбоподателите се изземва недвижим имот-частна държавна собственост - апартамент, подробно индивидуализиран в административния акт, поради обстоятелството, че същите го държат без правно основание. За да постанови обжалваното решение, административният съд е приел, че индивидуалният административен акт към датата на издаването му не страда от нито един от изложените в жалбата пред АССГ пороци, поради което същият към тази дата е изцяло законосъобразен. АССГ е заключил, че изложените пред него доводи за допуснати при издаването на заповедта съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в невалидно съобщаване за началото на производството по смисъла на чл. 26 от АПК, са неоснователни, тъй като - на първо място- уведомлението до адресата му е валидно съобщено по реда на чл. 61, ал. 3 от АПК и, на второ място - дори да се приеме, че адресатът на основните правоотношения по ползване на недвижимия имот не е валидно уведомен за началото на производството по издаване на заповедта, то това обстоятелство не съставлява съществено нарушение на адмнистративнопроизводствените правила, тъй като същият може да защити правата си в пълна степен и за първи път в съдебното производство по обжалването й. На следващо място АССГ е заключил, че към датата на издаване на обжалваната заповед са налице и всички, изискуеми по смисъла на чл. 80, ал. 1 от ЗДС материалноправни предпоставки за постановяването й - от сключеното между В. Л. Я. и областния управител на област С. С. от 22.10.2007 г. е видно, че В. Я. е приел факта, че не ползва жилището, предмет на заповедта, на основание договор за наем, а го ползва без правно основание, поради което плаща за ползването му не наемна цена, а обезщетение за ползване. Дори да е спорно дали В. Я. ползва имота на отпаднало правно основание или по силата на все още непрекратен с изрично волеизявление на някоя от страните договор за наем, АССГ е приел че във всички случаи, предвид специалната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗДС, евентуалният договор за наем е прекратен по силата на закона с изтичане на максимално възможния, законово определен срок за действието му - 10 години. По горните съображения АССГ е приел, че обжалваната заповед като постановена от компетентен административен орган, при съобразяване с изискванията на процесуалния и материалния закон, както и с целта на закона, е изцяло законосъобразна към датата на постановяването й. Въпреки гореизложеното и като краен правен резултат АССГ е отменил същата по съображения, че, след датата на постановяването й се е осъществил факт от правно значение който на основание чл. 142 от АПК следва да бъде отчетен при преценка законосъобразността на акта -раждане на дете от адресата на заповедта А. В. Я., което по силата на чл. 90, ал. 2 от Закона за гражданската регистрация получава постоянно местожителство, съвпадащо с постоянния адрес на майката- т. е. процесният апартамент в гр. С., подлежащ на изземване с атакуваната заповед. Предвид този факт, административният съд е приел, че, доколкото не е изследвано дали с издадената заповед е гарантиран най-добрия интерес на детето по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на Закона за защита на детето /ЗЗД/ и доколкото не са гарантирани възможностите за настаняване на детето в други подходящи условия, заповедта следва да бъде отменена изцяло с произтичащите от това правни последици. Съдебното решение е неправилно по следните съображения: ВАС, трето отделение споделя изцяло всички развити от АССГ фактически и правни съображения за законосъобразност на заповедта към датата на постановяването й. Настоящата касационна инстанция обаче не възприема крайния извод на административния съд, че макар и законосъобразна, заповедта на областния управител следва да бъде отменена поради настъпил след постановяването й юридически факт - раждането на дете, който следва да бъде съобразен при преценка на законосъобразността й по силата на чл. 142 от АПК. Правилно АССГ, базирайки се на събраните по делото доказателства и на разпоредбата на § 65, ал. 4 от ПЗР на ЗИДЗДС / ДВ бр. 87/2010 г./, приложима в случая на основание чл. 46, ал. 2 от Закона за нормативните актове, е заключил че, както към датата на отпочване на административното производство по издаване на заповедта, така и към датата на постановяването й, майката на новороденото дете - А. В. Я. и нейният брат С. В. Янков са пълнолетни и не попадат в понятието "семейство" по смисъла на ЗДС. П. гореизложеното, дори да се приеме, че подписаното с В. Я. споразумение за ползване на чужд имот срещу заплащане на обезщетение за лишаване от ползването му по смисъл на чл. 59 от ЗЗД е било относимо към непълнолетните към датата на сключването му през 2007 г. деца С. и Антония, то същите престават да се ползват от това споразумение с факта на навършване на пълнолетие. Към датата на изготвяне на писмо изх. № 94ВВ/186 от 26.01.2016 г., поставящо началото на производството по издаване на заповедта, правилно административният орган не е счел за необходимо да визира и децата С. и Антония, тъй като към тази дата те вече не съставляват едно семейство с В. Я. и съпругата му, последните - единствено обвързани от действието на споразумението от 2007 г. След като правилно АССГ е заключил, че майката на новороденото дете -А. Я., макар и адресат на издадената заповед като посочила процесното жилище за свой постоянен адрес, не е чл. на семейството на баща си В. Я. и никога не е била самостоятелен субект на каквито и да било правни отношения с областния управител на област - С. с предмет-процесното жилище, то неправилно същият съд е приел, че раждането на дете от А. Я. съставлява факт от правно значение по смисъла на чл. 142 от АПК, който, макар и настъпил след датата на законосъобразно постановената заповед, може и следва да доведе до отмяна на същата. Предвид гореизложеното касационната жалба се явява основателна. Съдебното решение като неправилно поради постановяването му в противоречие с материалния закон следва да бъде отменено и, вместо него, ВАС следва да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли изцяло жалбата на В. Л. Я., Ц. Л. Я., С. В. Я. и А. В. Я., всички от гр. С., срещу Заповед № РД-15-058 от 10.03.2016 г. на Областния управител на О. С. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ от АПК, Върховният административен съд, трето отделение