Решение № 1510 от 4.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11259/2008 г.

Решение № 1510 от 4.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11259/2008 г., III о., докладчик председателят Пенка Иванова Съдебното производство по чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 250 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) е образувано по жалба на Камен Богомилов Неделчев от гр. Русе срещу заповед № К-3843 от 30.06.2008 г. за прекратяване на служебно правоотношение на държавен служител в МВР. В жалбата се поддържа, че обжалваната заповед следва да се отмени по изложени съображения, че е постановена в противоречие с материалния закон - отменително основание по чл. 146, т. 4 АПК. Ответникът по жалбата - министърът на вътрешните работи, в писмени бележки на процесуалния си представител е оспорил основателността на жалбата. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия съдебен състав, като прецени допустимостта на жалбата, намира, че е подадена от надлежна страна (адресат на оспорената заповед) и в срока по чл. 149, ал. 1 АПК. На основание предмета на съдебната проверка, определен в чл. 168 АПК, настоящата инстанция, като обсъди основанията, посочени от оспорващия, за отмяна на заповедта и въз основа на представените от страните по делото доказателства приема, че жалбата е неоснователна по следните съображения: С оспорената заповед е прекратено служебното правоотношение на Камен Богомилов Неделчев - полицейски инспектор във Второ районно полицейско управление - Русе, на основание чл. 245, ал. 1, т. 7, б. "д" ЗМВР - при обективна невъзможност да изпълнява задълженията си поради установяване наличието на обстоятелства по чл. 179, ал. 2, т. 2 ЗМВР, влязло в сила решение № 64 от 3.10.2007 г. на Варненския военен съд, потвърдено с решение № 183 от 18.01.2008 г. на Военно-апелативния съд на Република България, считано от връчване на заповедта. От приложените към административното производство доказателства се установява, че с решение № 64/2007 г. от 3.10.2007 г., постановено по нохд № 64 от 2007 г., Варненският окръжен съд на основание чл. 131, ал. 1, т. 2, предл. 3 във вр. с чл. 130, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 4 НК е признал Камен Богомилов Неделчев за виновен в това, че на 13.02.2007 г. в гр. Русе като лице от състава на полицията при изпълнение на службата си, в съучастие като помагач, в сградата на Второ РПУ - Русе, е причинил на задържания гражданин Николай Дяков от гр. Велико Търново лека телесна повреда, като на подсъдимия е наложено административно наказание на основание чл. 78а НК. Решението на Варненския военен съд е обжалвано от Камен Неделчев и с решение № 183 от 2008 г. на Военно-апелативния съд на Република България е потвърдено и е влязло в законна сила на 18.01.2008 година. С предложение рег. № 1254, 7 от 14.05.2008 г. директорът на ОДП - Русе, е предложил на министъра на вътрешните работи да прекрати служебното правоотношение на полицейския служител като държавен служител в МВР на основание чл. 245, ал. 1, т. 7, б. "д" ЗМВР - установяване наличието на обстоятелства по чл. 179, ал. 2, т. 2 (да не е освободен от наказателна отговорност за извършено умишлено престъпление по чл. 78а НК), когато не е задължително налагането на дисциплинарно наказание уволнение. При тези установени обстоятелства по административния спор не са налице основанията, поддържани в жалбата, за отмяна на административната заповед. При издаването на административната заповед е спазена изцяло административната процедура по реда на чл. 269 и 270 ППЗМВР. Полицейският служител е признат за виновен за това, че е извършил умишлено престъпление от общ характер, за което е освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание чл. 78а НК. Влязлата в сила присъда е обективна невъзможност за жалбоподателя да изпълнява задълженията си като държавен служител в МВР, защото не са налице за него изискванията за постъпване на служба в МВР - чл. 179, ал. 2, т. 2 ЗМВР, което е законова предпоставка за прекратяване на служебното му правоотношение на основание чл. 245, ал. 1, т. 7, б. "д" ЗМВР. По изложените съображения обжалваната административна заповед е законосъобразна и жалбата следва да се остави без уважение като неоснователна. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,