Решение № 5043 от 7.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9256/2014 г.

Решение № 5043 от 7.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9256/2014 г., III о., докладчик съдията Емилия Георгиева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" гр. София, чрез юрисконсулт Боян Митев срещу решение № 3574 от 28.05.2014 г., постановено по адм. д. № 11604/2012 г. на Административен съд София-град, с което е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по реда на Наредба № 2 от 21.02.2011 г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане изх. № 02-2500-6500/5115 от 23.08.2012 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", в частта, в която е удържана сумата от 6888.36 лв. от оторизирана сума в размер 9828 лв. представляваща финансово подпомагане по НДЖ и е осъден да заплати на Славейко Янков Александров от гр. Омуртаг разноски по делото в размер на 1586.60 лева. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на решението, като постановено при нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че посочването в оспорения акт на сумата, която подлежи на удръжка има само уведомителен характер, но не и на съдебен контрол в производството по установяване законосъобразността на уведомителното писмо. Иска от касационния съд да отмени обжалваното решение, като недопустимо и неправилно. Конкретни твърдения за недопустимост не са изложени. В съдебно заседание не се явява и не се представлява. Ответникът - Славейко Янков Александров не се явява, не се представлява в съдебно заседание и не изразява становището си по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Намира решението на Административен съд София-град за правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства в рамките на сочените касационни основания и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна: Решението е валидно, допустимо и е постановено в съответствие с материалния закон. Жалбата е подадена от надлежна по чл. 210 от АПК страна в преклузивния по чл. 211 от АПК срок, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 3574 от 28.05.2014 г., постановено по адм. д. № 11604/2012 г. на Административен съд София-град е отменено по жалба на Славейко Янков Александров Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по реда на Наредба № 2 от 21.02.2011 г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане изх. № 02-2500-6500/5115 от 23.08.2012 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", в частта, в която е удържана сумата от 6888.36 лв. от оторизирана сума в размер 9828 лв., представляваща финансово подпомагане по НДЖ. С обжалваното решение, административният съд е приел, че оспорения акт е издаден при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като е издаден при пълна липса на мотиви, не са посочени фактическите основания, представляващи предпоставка за налагане на санкцията, което препятства съдебния контрол за неговата материална законосъобразност. Съдът е установил, че Славейко Александров е кандидатствал за подпомагане по НДЖ за кампания 2011 г. С процесното уведомително писмо е оторизирана мярка по НДЖ1 в размер общо на 19 940 лв., с отразено в таблица 2 изплащане на 13.12.2011 г. на сума от 2 939.64 лв. и удържана сума в размер на 6 888.36 лв. Едва със съдебна експертиза съдът е установил, че удържаната сума от 6 888.36 лв., представлява субсидия за предходна година - 2009 г. от обща сума на така наречените "лоши дългове" общо в размер на 13 729.93 лв. На земеделският производител е издаден в друго административно производство Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/24435 от 13.04.2001 г. на изпълнителния директор на ДФЗ за сумата от "лошите дългове" в размер на 13 729.93 лв., който акт не е влязъл в сила, тъй като е предмет на съдебен контрол. При тези обстоятелства, административният съд е приел, че при провеждане на административното производство по издаване на оспорения акт, административният орган е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в акта не се съдържат никакви правни и фактически основания за издаването му в оспорената част за удържаната сума в размер на 6 888.36 лв. Касаторът не представи доказателства пред настоящия съд, които да разколебаят направените от АССГ правни изводи, въз основа на установите обстоятелства. Обжалваното решение е правилно. Развилото се пред изпълнителния директор на ДФЗ производство е по издаване на индивидуален административен акт по реда на Наредба № 2 от 21.02.2011 г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане. Следователно крайният акт - уведомителното писмо, предмет на спора, следва да отговаря на императивните изисквания на чл. 59 от АПК за форма на акта, като част от изискванията са актът да съдържа фактическите и правни основания за издаването. Законосъобразни и правилни са изводите на съда, че в оспорения административен акт не се съдържат мотиви, въз основа на които да се преценят фактическите и правни основания за административния орган веднъж да оторизира сумата и после да удържи част от нея, равняваща се на сумата 6 888.36 лв. В хода на производството пред съда са изложени твърдения от административния орган, че удържаните суми по процесното уведомително писмо са част от тези, предмет на АУПДВ, предмет на висящ спор пред съда. Съгласно разпоредбата на чл. 5б от Регламент № 885/2006 на Комисията без да се накърнява каквато и да е друга мярка по прилагане, предвидена в националните законодателства, държавите-членки уреждат всички неуредени задължения на бенефициента, установени в съответствие с националното законодателство, като ги прихващат от бъдещите плащания, които предстои да бъдат извършени от страна на разплащателната агенция, натоварена с възстановяването на дължимите суми, към същия бенефициент. Правото на Общността в този случай изисква задължението на бенефициента да бъде установено в съответствие с националното законодателство. В случая административният орган е провел производство по установяване на вземането си от земеделския производител, което обаче е завършило с акт, който не е влязъл в сила, тъй като е предмет на съдебен контрол. Административният орган не е изчакал приключването на това производство, което ще даде стабилитет на акта или респективно той ще бъде отменен и е пристъпил направо с процесния акт към удържане на суми. Това прихващане на суми е незаконосъобразно, не е в съответствие с цитираната норма на чл. 5б от Регламент № 885/2006, тъй като не е установено с надлежен, влязъл в сила АУПДВ, както по основание, така и по размер. Неоснователни са твърденията на процесуалния представител на административния орган, че посочената сума, предмет на обжалваната част от административния акт има само информативен характер. Видно е от таблица 2 на оспорения акт, че тази сума е извадена от оторизираната сума в размер на 9 828 лв. и на земеделския производител е изплатена сума в размер на разликата 2 939.54 лв. Сумата от 6 888.36, предмет на оспорване е посочена в графа "удържана сума". Съдът не отрича правото на административния орган, което му е дадено в чл. 58 на Регламент № 1122/2009 - да извърши прихващане на дължимите от земеделския стопанин суми за сметка на бъдещи оторизации, но както е посочено в цитирания текст, сумата се прихваща в съответствие с чл. 5б на Регламент № 885/2006, който изисква тя да бъде установена в съответствие с националното законодателство. Безспорно недължимо получените от земеделските производители суми по различните схеми и мерки от предвидените от ЕС средства за подпомагане, са дължими към ДФЗ и представляват публични държавни вземания, а българското законодателство е уредило начините за събиране на публичните държавни вземания с ДОПК. Следователно, настоящият състав намира, че следва във всички случай, в които земеделският стопанин е получил недължими суми по каквито и да е схеми и мерки, следва ДФЗ да ги установи по надлежния ред с акт за установяване на публично държавно вземане по основание и по размер. Едва когато този акт получи своя стабилитет след като е влязъл в сила и не е отменен при съдебен контрол, вече установените дължими суми могат да бъдат предмет на прихващане при следващи оторизации, при спазване правото на ЕС за извършване на такова прихващане. Прихващането през всяка следваща оторизация на сума за земеделския стопанин, без дължимата да е предварително установена по размер и без да става ясно каква част се удовлетворява от съответното удържане, би довело до нарушаване и още повече до неприлагане разпоредбата на чл. 58 от Регламент № 1122/2009, последно изречение - "Ако сумата не може да бъде изцяло прихваната в съответствие с посочения чл. в течение на три календарни години след календарната година на констатацията, оставащата неиздължена сума се анулира. и декларираната площ, изчисляването на плащането се основава на по-ниската величина". В настоящия случай не става ясно удържаните суми удовлетворяват или не вземането на ДФЗ от земеделския производител, кое поред е това удържане и ако остават още неиздължени суми, те в какъв размер са. По изложените съображения, настоящият касационен състав приема, че административният съд е изяснил релевантните за делото факти, обсъдил е доказателствата и възраженията, прилагайки относимите правни норми и е достигнал до правни изводи, които се споделят изцяло. Съдът намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и в частта за разноските. Представен е списък за направените разноски, съдът е обсъдил направеното възражение за прекомерност и е изложил правните си съображения за присъждането на съдебни разноски за ответника в първото производство, които изводи се споделят от настоящия касационен състав. Решението на съда е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. При постановяването му не са допуснати пороци, които да съставляват касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение