Решение № 147 от 2.04.2012 г. на ВКС по н. д. № 227/2012 г.

Решение № 147 от 2.04.2012 г. на ВКС по н. д. № 227/2012 г., II н. о., НК, докладчик съдията Татяна Кънчева Производството по реда на чл. 419 и сл. от НПК и е образувано по искане на осъдените В. В. В., Г. А. Г. и И. К. И. за възобновяване на наказателното производство по внохд № 300/2011 г. на Ямболския окръжен съд. Същите считат, че наказанията, наложени им с присъда № 566/1.06.2011 г. по нохд № 629/11 г. на Ямболския районен съд, изменена с решение № 154/19.10.2011 г. на Ямболския окръжен съд, са явно несправедливи и молят да бъдат намалени по размер. В съдебно заседание, защитата на осъдените поддържа исканията им, които мотивира с доводи за приложение на разпоредбата на чл. 55 от НК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането на всеки от осъдените е неоснователно. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на влезлия в сила съдебен акт, установи следното: Ямболският районен съд признал подсъдимия В. В. за виновен в извършване на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, 5 и 7 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1 от НК и при основанието по чл. 58а ал. 1 от НК го осъдил на две години лишаване от свобода. Признал подсъдимите Г. Г. и И. И. за виновни по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, 5 и 7 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1 от НК и също по чл. 58а от НК осъдил Г. на четири години лишаване от свобода, а И. - на шест години лишаване от свобода. Признал ги за виновни и по чл. 216, ал. 1 от НК и по чл. 58а НК осъдил В. на една година лишаване от свобода, а другите двама- на две години лишаване от свобода. На осн. чл. 23 от НК за всеки от подсъдимите определил общо наказание в размер на по-тежкото от двете. С решението Ямболският окръжен съд изменил присъдата в частта, относно правната квалификация на деянията, извършени от Г. и И. и я потвърдил в останалата част. Искането на осъдените е процесуално допустимо, но разгледано по същество е неоснователно. При решаване на въпроса какви наказания да се наложат на подсъдимите, първоинстанционният съд е изложил подробни съображения, възприети изцяло и от въззивната инстанция. Отчетени са всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства и са преценени съобразно действителната им тежест и значение за индивидуализацията на наказанията. Законосъобразно е приложена разпоредбата на чл. 58а от НК, като наказанията са намалени с една трета. Ръководейки се от разпоредбите на общата част на НК, въззивният съд е намерил превес на смекчаващите отговорността обстоятелства за подсъдимите В. и г. Като отегчаващи такива са преценени високата стойност на отнетото и повредено имущество, а като смекчаващи- възрастта, семейното и здравословно състояние на всеки от тях. В настоящото производство не се сочат обстоятелства, които да не са били предмет на обсъждане от въззивния съд, а се настоява само за приложение на разпоредбата на чл. 55 от НК. Касационният състав не съзира каквито и да било основания за извод, че са налице многобройни или смекчаващи вината обстоятелства по отношение на двамата осъдени, поради което намира наложеното наказания за справедливи. Правилно е индивидуализирано и наказанието на осъдения И. То е определено при баланс на смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, като съдът е съобразил не само високия размер на имуществото, предмет на престъпленията, но и многобройните му осъждания, извън тези, които обосновават правната квалификация. В неговото искане също не са изложени доводи, които да не са били предмет на обсъждане от въззивния съд. Липсват основание за намаляване и на неговото наказание. Като взе предвид горните съображения, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение намери, че не са налице основания за възобновяване на наказателното производство, поради което