Решение № 17511 от 19.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8412/2019 г.

Решение № 17511 от 19.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8412/2019 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Хевън 09" ООД, гр. Бургас, представлявано от управителя П. Петров, чрез процесуалния представител адв. С. Проданова, срещу Решение № 947 от 22.05.2019 г., постановено от Административен съд - Бургас по адм. д. № 277/2019 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № Р-02000218000736-091-001 от 22.10.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД Бургас на НАП, потвърден с решение № 8 от 17.01.2019 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Бургас при Централно управление на Национална агенция за приходите, относно непризнат данъчен кредит в общ размер на 6 703, 26 лв. и начислени лихви за забава 3 070,29 лв., за данъчни периоди м. 07.2012 г., м. 08.2012 г., м. 4.2014 г., м. 05.2014 г., м. 07.2014 г., м. 08.2014 г., м. 09.2014 г. по 12 бр. фактури, издадени от "Белма 2012" ЕООД, "В. -83" ЕООД, "Комус" ЕООД и "Кей Би Дистрибюшън" ООД. От изложените в жалбата доводи може да се изведе твърдение на касатора за неправилност на решението поради необоснованост и нарушение на материалния закон - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска решението да бъде отменено и постановено ново по съществото на спора. Претендира разноски. Ответникът - Директорът на дирекция ОДОП гр. Бургас при ЦУ на НАП, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № Р-02000218000736-091-001 от 22.10.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД Бургас на НАП, потвърден с решение № 8 от 17.01.2019 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Бургас при Централно управление на Национална агенция за приходите, относно непризнат данъчен кредит в общ размер на 6 703, 26 лв. и начислени лихви за забава 3 070, 29 лв. Съдът е приел за правилен и законосъобразен изводът на органа по приходите за формално фактуриране на стоки към ревизираното лице без изпълнение на доставките. Първоинстанционният съд е стигнал до извод, че от събраните по делото доказателства не се е установило, че доставчиците "Белма 2012" ЕООД, "В. -83" ЕООД, "Комус" ЕООД и "Кей Би Дистрибюшън" ООД са извършили доставките на стоки, предмет на фактурите, издадени на ревизираното дружество. Мотивирал се е с липсата на представени от дружеството доказателства за предаване и приемане на стоките, съответно недоказаното прехвърляне правото на собственост върху тях именно от сочените доставчици, които не са имали нужния кадрови ресурс за изпълнение на доставките, като е счел и че представените документи за транспорт на стоките не могат да се обвържат конкретно със спорните доставки. Направил е извод, че от съвкупната преценка на установените факти и наличните доказателства не може да се приеме реално осъществена доставка, поради което е отхвърлил жалбата и е потвърдил ревизионния акт. Обжалваното решение е неправилно. Съдът не е направил подробна и съвкупна преценка на събрания доказателствен материал, поради което изводите му за нереалност на фактурираните доставки са необосновани. Делото е изяснено от фактическа страна, поради което настоящият състав счита, че следва да се произнесе по същество на спора, а именно за законосъобразността на постановения отказ от право на приспадане на данъчен кредит. Наличието на доставка (данъчно събитие), е основополагаща предпоставка за прилагане механизма както на начисляване (изискуемостта) на данък добавена стойност, така и за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит, доколкото наличието на реална доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС е кумулативно условие за възникване на правото на данъчен кредит. Трайната практика на СЕО и СЕС приема, че за да се признае право на приспадане на данъчен кредит получателят следва да разполага с фактури за доставка, която е реално осъществена. В този смисъл е решението по дело С-152/02 на СЕО и т. 49 от решението по дело С-285/09 на СЕС. Практиката на СЕО и СЕС не освобождава съда от задължението да прецени доказателствата за наличие на предпоставките за признаване на данъчния кредит по ЗДДС, първата от които е осъществяване на доставките на стоки и услуги по спорните фактури. От значение за признаване право на данъчен кредит е данъкът да е начислен правомерно, което означава да е налице данъчно събитие, т. е. да е прехвърлено правото на собственост върху стоките или да са извършени услугите. В доказателствена тежест на лицето, претендиращо право на приспадане на данъчен кредит, е да докаже при условията на пълно насрещно доказване, че са налице законоустановените предпоставки за признаване на твърдяното от него материално право. Неправилно съдът приема, че от наличните по делото доказателства не се установява предаване и приемане на фактурираните от "Белма 2012" ЕООД, "В. -83" ЕООД, "Комус" ЕООД и "Кей Би Дистрибюшън" ООД стоки. Предмет на доставките по спорните фактури на посочените доставчици са различни видове плодове и зеленчуци. Всички фактури съдържат детайлно описание на закупените стоки, същите са индивидуализирани като количество, единична и обща цена. Фактурите са двустранно подписани за предал и приел стоката от представители на доставчик и получател, като имат и дата на събитието. Така оформени, настоящата инстанция счита, че фактурите могат да се разглеждат като приемо-предавателни протоколи, поради което съставянето на отделен документ за предаване на стоките е ненужно. Ревизираното лице е обяснило, че стоките са закупувани от зеленчуковата борса в Бургас, като до наетите и стопанисвани от лицето обекти на реализацията им – магазини /съответно с представените договори за наем/ са превозвани от него, със собствен транспорт. Твърденията му се подкрепят от установеното, че дружеството притежава ДМА – товарен автомобил "Мерцедес 312 Д Спринтер" /съгласно представеното свидетелство за регистрация/, както и от наличните 12 бр. пътни листове, от които е видно, че изминатият маршрут е от зеленчуковата борса до магазин 1 и магазин 2, двупосочно. Независимо, че касае вътрешно ведомствен транспорт, пътните листове са оформени съгласно изискванията и съдържат нужните реквизити. Неоснователно съдът счита, че пътните листове не могат да се отнесат към процесните фактури и не се установява мястото на предаване на стоките. Документите имат съответстващи си дати и при подробно описан в листовете маршрут следва да се приеме, че документират именно транспорта на процесните доставки, като индивидуализирането и приемо-предаването на стоката, е извършено на зеленчуковата борса. Настоящата инстанция приема, че механизмът на доставката е изяснен, като от обсъдените по-горе доказателства еднозначно се установява реалното предаване на фактурираните стоки на ревизираното лице и съответно прехвърляне правото на разпореждане с тях по смисъла на Директива 2006/112/ЕО като основно изискване на законосъобразното възникване на правото на приспадане на данъчен кредит. Неправилно съдът мотивира изводите си за липса на действително осъществена стопанска операция с липсата на кадрова обезпеченост на доставчиците. Ревизираното лице не може да бъде държано отговорно за извършени от доставчика нередности и нарушения на трудовото законодателство. Съгласно трайната съдебна практика на Върховният административен съд, отказът на органа по приходите да признае на ревизираното лице право да приспадне данъчен кредит, поради това, че издателят на фактурата или някой от неговите доставчици са извършили нарушение, противоречи на изискванията на чл. 167, 168, б. "а", чл. 220, т. 1 и чл. 226 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност и тълкуването й от Съда на ЕС, съдържащо се в Решение от 21 юни 2012 г. по съединени дела С- 80/11 и С-142/11. Ако поради нередности, извършени от издателя на фактурата или от доставчиците нагоре по веригата и посочени като основание за правото на приспадане, се приеме, че сделката не е действително извършена, трябва да се установи, въз основа на обективни данни и без да се изисква от получателя на фактурата да извършва проверки, каквито не е длъжен да прави - че получателят на фактурата е знаел или трябвало да знае, че сделката е част от измама с ДДС. В настоящия случай това не е установено. В подкрепа на изводите за реалност на фактурираните доставки е и заключението на съдебно-счетоводната експертиза, според което в счетоводството на дружеството са спазени съответните законови изисквания, налични са данни и за плащане по всички фактури, което като косвено доказателство, преценено съвкупно с останалите преки такива, е допълнителна индиция за реалност на фактурираните доставки. Редовността на счетоводството е констатирана и от приходните органи в РД, според който дружеството е водило и организирало текущо счетоводно отчитане в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството и Националните счетоводни стандарти, и формата на счетоводството осигурява синхронизирано и аналитично счетоводство. Последващата реализация на закупените по фактурите стоки, като част от сложния състав на правото на приспадане на данъчен кредит, също е потвърдено от вещото лице. От значение за признаване право на данъчен кредит е данъкът да е начислен правомерно, което означава да е налице данъчно събитие, т. е. в процесния случай - да е извършена доставката на стоки от издателя на фактурата. Настоящата инстанция намира за доказана реалността на доставките, фактурирани от "Белма 2012" ЕООД, "В. -83" ЕООД, "Комус" ЕООД и "Кей Би Дистрибюшън" ООД. Предвид гореизложеното и съвкупната преценка на доказателствата, обжалваното съдебно решение се явява неправилно постановено и затова следва да бъде отменено, включително в частта на присъдени на Дирекция "ОДОП" гр. Бургас разноски, а жалбата на "Хевън 09" ООД, гр. Бургас срещу ревизионен акт № Р-02000218000736-091-001 от 22.10.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД Бургас на НАП, уважена. Разноски: С оглед изхода на спора разноски се дължат в полза на касатора, който е направил своевременно искане за присъждането им и е представил доказателства за извършването им. Съобразно с представения списък на разноските, на касатора следва да се присъдят 1 478,20 лв. общо за две инстанции. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховния административен съд, състав на Осмо отделение