Решение № 3916 от 20.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15393/2013 г.

Решение № 3916 от 20.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15393/2013 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Христо Георгиев Славов от гр. Карлово, обл. Пловдив, срещу решение № 2104 от 08.10.2013 г. по адм. дело № 1840 по описа за 2011 г. на Пловдивския административен съд, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 277/29.06.2011 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив. Изложените подробни съображения за пороци на съдебното решение се свеждат до необоснованост и материалноправни нарушения като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт - гр. Пловдив е оспорил касационната жалба в писмено възражение. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване с предложение за оставяне на обжалваното съдебно решение в сила. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. За да се произнесе по същество, Върховният административен съд взе предвид следното: С обжалваното решение Пловдивският административен съд е отхвърлил жалбата на Христо Георгиев Славов от гр. Карлово, обл. Пловдив, срещу решение № 277/29.06.2011 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - гр. Пловдив, потвърждаващо разпореждане № 4509226442/20.05.2011 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, в частта за определения размер на отпуснатата на жалбоподателя пенсия за осигурителен стаж и възраст. Неоснователни за изложените в касационната жалба оплаквания за необоснованост и неправилност на извода на първоинстанционния съд за законосъобразно определен от пенсионния орган осигурителен доход за периода 01.05.2004 г. - 31.12.2008 г. Неотносима към спорния предмет е разпоредбата на чл. 4, ал. 8 от КСО (нова - ДВ, бр. 100 от 2010 г., отм. - ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.), която се отнася до докторантите и няма обратно действие към фактите и отношенията, възникнали преди приемането й. От фактическа страна е установено, че през цитирания период жалбоподателят е бил регистриран като лице, упражняващо дейност като едноличен търговец с фирма "Ехаес - Христо Славов". Установено е също така, че през периода 2004 г. - 2008 г. не е получавал доходи от трудова дейност като едноличен търговец, но не е подал декларация за прекъсване или прекратяване на дейността по реда на чл. 1, ал. 2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица. На основание чл. 6, ал. 8 от КСО (ДВ, бр. 119 от 2002 г., изм., бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп., бр. 105 от 2006 г.) в случаите, когато самоосигуряващите се лица са получили доходи от дейността в размери, по-ниски от минималния месечен осигурителен доход, те дължат осигурителни вноски върху минималния размер на месечния осигурителен доход. Жалбоподателят е внасял осигурителни вноски върху максималния размер на месечния осигурителен без наличие на правно основание. Недължимо внесените в по-голям от законоустановения размер осигурителни вноски не са основание за определяне на по-висок размер на осигурителния доход, който да бъде зачетен при определянето на размера на пенсията за осигурителен стаж и възраст. Доводите в касационната жалба за неправилно прилагане на чл. 9, ал. 2 от КСО не са съобразени с разпоредбите на чл. 4, ал. 1 - 6 от КСО, които установяват категориите лица, подлежащи на задължително обществено осигуряване. Лицата, които реализират доходи от търговски сделки, използване на движимо или недвижимо имущество и пр., не дължат осигурителни вноски за ДОО на законово основание. По делото липсват доказателства, че жалбоподателят Славов е полагал труд без трудово правоотношение срещу получавано месечно възнаграждение от "Булгарпродукт 2002" ООД, което би съставлявало основание за задължително осигуряване по чл. 4, ал. 3, т. 5 или 6 от КСО. Липсват данни, че "Булгарпродукт 2002" ООД в качеството му на осигурител на лице по чл. 4, ал. 3, т. 5 или 6 от КСО е удържал и внасял осигурителни вноски съобразно задължението му по чл. 6, ал. 3 от КСО. Поради това доходите, получени от жалбоподателя съгласно разходни касови ордери, издадени от "Булгарпродукт 2002" ООД, не представляват осигурителен доход, върху който се дължат осигурителни вноски. Неотносими към спорния предмет относно размера на осигурителния доход са останалите касационни доводи във връзка с подадени от жалбоподателя коригиращи декларации на основание чл. 6, ал. 8, изр. посл. от КСО (ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) за доходите му от "Булгарпродукт 2002" ООД за периода 2004 - 2008 години и данъчните му задължения, след като тези доходи не са от трудова дейност съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО и не формират осигурителен доход. Основателно е оплакването в касационната жалба за неправилност и необоснованост на извода на първоинстанционния съд, че периодът 01.01.2003 г. - 31.12.2004 г. не може да бъде зачетен за осигурителен стаж по съображение, че за периода 01.07.2003 г. - 30.04.2004 г. жалбоподателят неправомерно е получавал обезщетение за временна неработоспособност, не е внесъл съответните авансови осигурителни вноски за периода 01.07.2003 г. - 30.04.2004 г. и окончателни осигурителни вноски за годината. Горният извод не се подкрепя от доказателствата по делото и влиза в противоречие с приетото за безспорно установено от съда обстоятелство, че за целия посочен период г-н Славов е упражнявал дейност като едноличен търговец. През цитираните периоди жалбоподателят в качеството му на едноличен търговец, упражняващ трудова дейност, е подлежал на задължително социално осигуряване на основание чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, вкл. и през периода, през който неправомерно е получавал парично обезщетение за временна неработоспособност без да е имал качеството на осигурено лице за общо заболяване. Евентуалната му недобросъвестност при получаване на сумите на обезщетенията не променя обективния факт, че за периода на получаването им той не е бил осигурено лице за общо заболяване, не е имал право на отпуск за временна неработоспособност и при внесени осигурителни вноски същият период се зачита за осигурителен стаж. В приложения по делото данъчен ревизионен акт № 1348/28.07.2005 г., издаден от данъчен инспектор в Териториална данъчна дирекция - Пловдив, е установено, че на 13.04.2004 г. жалбоподателят е подал годишна данъчна декларация за 2003 г., в която е декларирал доходи от дейност като едноличен търговец и на основание чл. 35 от Закона за облагане доходите на физическите лица (отм.) е внесъл данък върху данъчна основа 1883.43 лв. В същия данъчен ревизионен акт са направени констатации за деклариран отрицателен финансов резултат в размер на 7771 лв. от дейността на жалбоподателя като едноличен търговец през 2004 г. и облагаем доход нула. С молба от 15.01.2013 г. жалбоподателят е представил на съда платежните нареждания, с които е внасял авансови месечни осигурителни вноски за времето от 01.01.2003 г. - 31.12.2003 г., вкл. за годишно изравняване. С молба от 18.12.2012 г. административният орган е представил справки - разпечатки от информационната система - за направените месечни осигурителни вноски за ДОО от жалбоподателя като ЕТ "Ехаес -Христо Славов" за времето от 04.02.2003 г. до 31.12.2004 г. без да са посочени размерите на вноските. В оспорените административни актове липсват данни за кои календарни периоди се отнася зачетеният осигурителен стаж от трета категория с обща продължителност 30 г. 05 м. 06 дни към 30.09.2009 г. Становището, че за 2003 г. и 2004 г. не са внесени осигурителни вноски за ДОО, влиза в противоречие с представените доказателства в съдебното производство. При положение, че през периода 01.01.2003 г. - 31.12.2004 г. жалбоподателят е подлежал на осигуряване за пенсия като упражняващ трудова дейност едноличен търговец, същият период следва да бъде зачетен като осигурителен стаж със съответен осигурителен доход, ако е изпълнено условието по чл. 9, ал. 1, т. 4 от КСО (редакция - ДВ, бр. 119 от 2002 г.) за извършено внасяне на дължимите осигурителни вноски от самоосигуряващото се лице в размерите за 2003 г. и 2004 г., изискуеми от чл. 6, ал. 8 от КСО (ДВ, бр. 119 от 2002 г.). Необходимо е да се извърши проверка за кои месеци са били внесени авансови осигурителни вноски за ДОО и дали техният сбор достига размера на дължимите годишни задължения за 2003 г. и 2004 г., определени съгласно чл. 6, ал. 8 от КСО. По изложените съображения обжалваното съдебно решение, с което жалбата е изцяло отхвърлена, следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго. Оспорените административни актове следва да бъдат отменени и делото да се върне на административния орган за ново произнасяне по заявлението за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст при съобразяване с дадените указания за изясняване на правноотносимите обстоятелства във връзка с направените осигурителни вноски за периода 01.01.2003 г. - 31.12.2004 г. и съответствието им с чл. 6, ал. 8 от КСО, за да се прецени налице ли са законовите предпоставки за зачитане на осигурителен стаж и осигурителен доход на лицето за този период. Основателно е искането на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски, които при непредставен списък се изчисляват от съда на 520 лв. (220 лв. и 300 лв.). Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,