Решение № 249 от 10.1.2023 г. на ВАС, VII о.

Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 55, изр. 2-ро от Закона за пътищата (ЗП), във връзка с чл. 4б от Закона за държавните такси (ЗДТ). Образувано е по касационна жалба на директора на Национално тол управление (НТУ), с БУЛСТАТ [ЕИК], със седалище в гр. София, район [улица], [улица]специализирано звено на Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ/Агенцията), с БУЛСТАТ [ЕИК], със седалище в гр. София, район [район], [улица], чрез процесуален представител главен юрисконсулт С. Лазарова, срещу Решение 5207/03.08.2022 г., постановено по адм. дело 3373/2022 г. по описа на Административен съд София град (АССГ), с което е отменен негов отказ за възстановяване на компенсаторна такса по заявление с вх. ЗКТ-21/11.02.2022 г. по описа на НТУ, обективиран в писмо с изх. 94-00-5851/21.03.2022 г., и преписката му е изпратена за ново произнасяне. Поддържат се оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1-во и 3-то АПК. Касаторът излага доводи, обосноваващи основна защитна теза за законосъобразност на атакувания отказ за възстановяване на заплатената компенсаторна такса. Развива съображения, че от представените по делото доклади, генерирани от Електронната система за събиране на пътни такси (ЕССПТ) и притежаващи придадена от закона (Вж.: чл. 167а, ал. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и необорена в производството доказателствена стойност, се установява, че заявителят е извършил четири административни нарушения, който факт, ведно с безспорното заплащане на компенсаторните такси за това съгласно чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата (ЗП), предполагат извод за тяхната дължимост, респ. липса на припознатото от първостепенния съд основание за възстановяването им на лицето Т. Гаргалас. Твърди, че при въвеждането на данните досежно регистрационните номера на съответните превозни средства, за които е дължима регламентираната в чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП тол такса, водачът е допускал технически грешки чрез изписването на символи, които не са взаимозаменяеми с действителните такива. Аргументира тезата си за допуснатото нарушение с нормата на чл. 10б, ал. 4а ЗП, регламентираща отговорността за неправилно декларирани данни, както и с предписанието на Раздел V, т. 18, изр. 2-ро (стр. 7) от Общите условия за работа с електронната страница на Национално тол управление при Агенция "Пътна инфраструктура" и за продажба на електронни винетки и маршрутни карти чрез електронната страница, мобилното приложение и терминалите за самообслужване (ОУ), като поддържа, че аналогичните му доводи, изложени пред първостепенния съд, са останали необсъдени. Мотивира становище, че решаващите изводи на АССГ, послужили за отмяна на процесното волеизявление, не касаят спорните по делото въпроси, свързани със законосъобразността на отказа, а са относими към актовете за определянето на компенсаторните такси. В заключение и по изложените съображения намира извода на съда, че тол такси са били надлежно заплатени, а оттам компенсаторните такси - недължимо внесени, за несъответен на материалния закон. Претендира отмяна на постановеното решение и решаване на делото по същество с отхвърляне на жалбата против атакувания индивидуален административен акт. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът Т. Гаргалас, гражданин на Република Гърция, роден на [дата]. в Република Гърция, притежаващ лична карта [номер], издадена на 24.01.2011 г. от Полицията на Република Гърция, в писмен отговор, подаден чрез адв. Л. Ингилизова от Адвокатска колегия (АК) Благоевград, оспорва касационната жалба. С отричащи основателността й доводи, моли обжалваният съдебен акт да се остави в сила. Претендира разноски, съставляващи адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред касационната инстанция в размер на 600,00 (шестстотин) лева. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество, на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, съдът приема същата за основателна, по следните съображения: С атакувания съдебен акт е отменен отказ на директора на НТУ специализирано звено към АПИ, за възстановяване на компенсаторна такса по заявление с вх. ЗКТ-21/11.02.2022 г. по описа на НТУ, обективиран в писмо с изх. 94-00-5851/21.03.2022 г., и преписката му е изпратена за ново произнасяне по подаденото заявление. За да постанови този правен резултат, съдът е установил от фактическа страна, че Т. Гаргалас, бидейки собственик на товарен автомобил марка DAF, над 12 тона, с 5 и повече оси, с рег. [номер], и във връзка с ползването на платената пътна мрежа в Република България (РБ) е заплатил следните такси: 1) 29,34 лева (двадесет и девет лева и 0,34 ст.) за закупена маршрутна карта с идентификационен номер [номер], с период на валидност от 14:24 часа на 12.06.2021 г. до 14:15 часа на 13.06.2021 г. за маршрут ГКПП Оряхово ГКПП Кулата; 2) 28,79 лева (двадесет и осем лева и 0,79 ст.) за закупена маршрутна карта с идентификационен номер [номер], с период на валидност от 05.11 часа на 26.06.2021 г. до 05.00 часа на 27.06.2021 г. за маршрут ГКПП Кулата - ГКПП Оряхово; 3) 29,17 лева (двадесет и девет лева и 0,17 ст.) за закупена маршрутна карта с идентификационен номер [номер], с период на валидност от 03.01 часа на 05.12.2021 г. до 03.00 часа на 06.12.2021 г. за маршрут ГКПП Оряхово ГКПП Кулата; 4) 29,17 лева (двадесет и девет лева и 0,17 ст.) маршрутна карта с идентификационен номер [номер], с период на валидност от 20.44 часа на 22.12.2021 г. до 20.30 часа на 23.12.2021 г. за маршрут ГКПП Оряхово ГКПП Кулата. Описаните движения са регистрирани като нарушения във функциониращата във връзка със събирането на таксите по чл. 10, ал. 1 ЗП, ЕССПТ. В съставените доклади по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП са обективирани констатации, че и при четирите преминавания регистрационният номер на управляваното ППС е въведен неправилно от заявителя, т.к. са използвани различни символи, несъвпадащи с действителните, засечени от системата като поставени върху превозното средство, поради което последното е пътувало без заплатени тол такси. Водачът се е възползвал от възможността, предвидена в чл. 10, ал. 2 ЗП, да заплати компенсаторни такси четири на брой, всяка от които на стойност 750,00 (седемстотин и петдесет) лева, което го е освободило от административнонаказателната отговорност за извършените нарушения и в съответствие с посоченото законово предписание не са му съставени актове по Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). На 11.02.2022 г. с молба с вх. ЗКТ-21 от същата дата по описа на НТУ, водачът Т. Гаргалас е заявил претенция за възстановяване на заплатената от него сума в общ размер на 3 000,00 (три хиляди) лева, представляваща събрани компенсаторни такси по отчетените четири нарушения. Към заявлението са приложени копия от следните документи: разписка за маршрутна карта с идентификационен номер [номер], разписка за маршрутна карта с идентификационен номер [номер], разписка за маршрутна карта с идентификационен номер [номер] и разписка за маршрутна карта с идентификационен номер [номер], четири броя квитанции и регистрационен талон за собственост на товарен автомобил марка DAF, над 12 тона, с 5 и повече оси, с рег. [номер]. С атакуваното пред първостепенния съд писмо е постановен отказ за възстановяване на заплатените компенсаторни такси, с аргумент, че водачът е изписал неправилно символи от регистрационния номер на управляваното ППС, което е довело до индикация в ЕССПТ за следните нарушения: 1) нарушение 8504601799 от 13.06.2021 г. закупена е маршрутна карта с идентификационен номер [номер] за регистрационен номер [номер] и период на валидност от 14.24 часа на 12.06.2021 г. до 14.15 часа на 13.06.2021 г. за посочения в нея маршрут; 2) нарушение 8504630317 от 26.06.2021 г. закупена е маршрутна карта с идентификационен номер [номер] за регистрационен номер [номер] и период на валидност от 05.11 часа на 26.06.2021 г. до 05.00 часа на 27.06.2021 г. за посочения в нея маршрут; 3) нарушение 8505023130 от 05.12.2021 г. закупена е маршрутна карта с идентификационен номер [номер] за регистрационен номер [номер] и период на валидност от 03.01 часа на 05.12.2021 г. до 03.00 часа на 06.12.2021 г. за посочения в нея маршрут и 4) нарушение 8505059022 от 23.12.2021 г. закупена е маршрутна карта с идентификационен номер [номер] за регистрационен номер [номер] и период на валидност от 20.44 часа на 22.12.2021 г. до 20.30 часа на 23.12.2021 г. за посочения в нея маршрут. Според решаващия орган описаните нарушения обуславят дължимостта на заплатените компенсаторни такси, и оттам липсата на основание за възстановяването им. Въз основа на така установената фактическа обстановка и след анализ на относимата правна уредба съдът е приел, че оспореният пред него индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, с посочване на необходимите реквизити, и при спазване на приложимата административна процедура. При преценката за съответствието на постановения отказ с материалния закон, съдът е формулирал извод, че действително, нормата на чл. 179, ал. 3б ЗДвП , наказуемо с глоба или имуществена санкция в размер на 2 500,00 (две хиляди и петстотин) лева, преминаването през платена пътна превозна мрежа без заплатена такса по чл. 10, ал. 1 ЗП, вкл. когато това е резултат на невярно декларирани данни, също така, безспорно процесният товарен автомобил има характеристиките на ППС по чл. 10б, ал. 3 ЗП, поради което дължи тол такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 с.з., но доколкото в случая от ангажираните по делото доказателства, и по-специално приложените разписки за маршрутни карти, се установява категорично заплащането на предвидените в закона такси, то твърденията за извършени нарушения са опровергани. Съдът е приел, че дори да е извършена неточност при въвеждането на символите от регистрационния номер на товарния автомобил, разликата между тях и действителните такива е останала неразличима за водача, поради което последният не е могъл да извърши необходимата корекция. След като нарушенията, станали повод за заплащането на компенсаторните такси, не са извършени, АССГ е стигнал до решаващ правен извод, че подаденото искане за възстановяване се явява основателно, а това прави постановения отказ незаконосъобразен. По изложените съображения първоинстанционният съд е отменил атакуваното волеизявление и е изпратил преписката за ново произнасяне по депозираното в НТУ заявление. Решението е неправилно поради нарушение на материалния закон. Страните не спорят по фактите, както и в частта относно компетентността на органа, издал обжалвания административен акт, спазването на предвидената от закона форма и процедурата по издаването му, поради което в тази част мотивите на касационната инстанция препращат към първоинстанционното решение и по аргумент от нормата на чл. 221, ал. 2, изр. 2-ро АПК не следва да бъдат повторно възпроизвеждани. Спорът, предвид застъпените пред касационната инстанция защитни тези, е по приложението на материалния закон от решаващия състав на първостепенния съд в контекста на осъщественото от административния орган властническо правомощие. Предметът на съдебния контрол в административния процес се въвежда от жалбоподателя, а границите му са посочени в чл. 168 АПК. Предоставената от чл. 120, ал. 1 от Конституцията на Република България (КРБ) правораздавателна компетентност на съдилищата не е всеобхватна, а зависи най-напред от волята на засегнатия правен субект, и по-нататък от процесуалните предпоставки за упражняването на правото на оспорване. В случая, видно от съдържанието на депозираната пред АССГ жалба, по повод на която е образувано и съдебното производство по адм. дело 3373/2022 г. по описа на съда, Т. Гаргалас е атакувал законосъобразността на отказ с изх. 94-00-5851/21.03.2022 г. на директора на НТУ, постановен във връзка със заявление с вх. ЗКТ21/11.02.2022 г., за възстановяване на заплатени компенсаторни такси. Претенцията по отношение отказа е заявена както с титулната, така и с обстоятелствената част на жалбата, а присъства и в нейния петитум. Според предписанието на чл. 55, ал. 1 ЗП невнесените такси по чл. 10 (сред които и процесните, предвид отчетеното в ЕССПТ - Вж.: чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП) и таксите по чл. 18 се събират от териториалните поделения на Националната агенция за приходите (НАП) заедно с лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания (ЗЛДТДПДВ) и по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). По аргумент от втората алинея на същата разпоредба, възстановяването на недължимо внесени такси по чл. 10 и по чл. 18 се осъществява по реда на ЗДТ. В ЗДТ се съдържа само една норма, относима към регулацията на правоотношенията по възстановяване на държавни такси, а именно чл. 4б, според чието предписание недължимо платени такси се връщат по искане на заинтересованата страна. При липса на други правила досежно провеждането на производството, приложими се явяват общите регламенти на Дял Втори "Производства пред административни органи" от АПК. Сезиран с искане за възстановяване на внесена държавна такса, органът има на разположение две възможности или да постанови благоприятен за заявителя административен акт, с който да уважи неговата претенция, или да отхвърли последната като неоснователна. Първата хипотеза е възможна тогава, когато заплатената сума не е била дължима поради липса на основание, както и когато е било налице такова, но същото е отпаднало с обратна сила. Втората пък намира своето проявление при неосъществяване на елементите от единия или другия фактически състави на първата. Изложените терминологични постановки, съотнесени към настоящия правен спор, показват, че за да уважи искането на Т. Гаргалас, директорът на НТУ е следвало да установи или, че не е било постановено волеизявление, осигуряващо възможността на жалбоподателя да заплати съответната компенсаторна такса, или че същото е отменено от съответния административен орган или компетентната съдебна инстанция. В контекста на изложеното и във връзка с развитите от първостепенния съд фактически и правни съображения следва да се посочи следното: Производството по събиране на компенсаторната такса се извършва по опростени правила, които не предвиждат съставянето на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) или друг формален акт на разпореждане, а единствено уведомяване на нарушителя за установеното чрез електронната система по чл. 10, ал. 11 ЗП за събиране на тол такси (в случая) нарушение, за възможността за заплащане на изчислената автоматично и въз основа на размерите, предвидени в Тарифата за таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа, приета с ПМС 370 от 20.12.2019 г., обн., ДВ, бр. 101 от 27.12.2019 г., изм., бр. 16 от 24.02.2020 г. (Тарифата) компенсаторна такса, както и последиците от незаплащането й, а именно ангажиране на административнонаказателната отговорност чрез съставяне на АУАН. Този извод следва от разписания в чл. 167а, ал. 2, т. 2 т. 8 ЗДвП правен механизъм, според който при изпълнение на функциите си по този закон определените от председателя на УС на АПИ длъжностни лица използват технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и/или табелата с регистрационния номер на пътното превозно средство, както и такива за измерване на размерите, масата или натоварването на ос на моторните превозни средства (вж. т. 2), въз основа на предоставените им правомощия осъществяват контрол по спазване на задълженията за заплащане на таксите по чл. 10, ал. 1 ЗП (т. 3) и предоставят възможност за картово плащане на съответните такси (т. 4), проверяват създадените записи по ал. 3 и на тяхна основа съставят АУАН при спазване на разпоредбите на чл. 189е и чл. 189ж (т. 7), като преди това, според предписанието на чл. 189е, ал. 2 ЗДвП, уведомяват нарушителя за възможността да заплати таксата по чл. 10, ал. 2 ЗП. Съгласно последователната и вече уеднаквена съдебна практика на Върховния административен съд възлагането чрез посоченото уведомяване на задължението за заплащане на определен размер на компенсаторната такса представлява неформално властническо волеизявление, което осъществява елементите на акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, т.к. пряко засяга права и законни интереси на адресата, поради което е годен предмет на съдебен контрол и подлежи на самостоятелно съдебно обжалване с оглед условията за неговата законосъобразност. (В този смисъл вж. например: Определение 902/01.02.2022 г., постановено по адм. дело 253/2022 г., VII о. на Върховния административен съд, Решение 7582/04.08.2022 г., постановено по адм. дело 11235/2021 г., VII о. на Върховния административен съд, Решение 7464/27.07.2022 г., постановено по адм. дело 11332/2021 г., VII о. на Върховния административен съд и др.). То обаче съществено се различава от становището на компетентния административен орган по отношение последваща претенция за възстановяване на заплатената въз основа на него компенсаторна такса. Това са две отделни волеизявления, постановявани в рамките на различни производства, при съществено отличаващи се процесуални предпоставки и на недублиращи се правни и фактически основания. Изводът се налага от сравнението между нормата на чл. 10, ал. 2 ЗП, регламентираща извършеното нарушение като правопораждащ юридически факт относно ангажирането на отговорността за заплащането на компенсаторна такса, респ. за възникването на административнонаказателна отговорност и съставяне на АУАН по ЗАНН, от една страна, и чл. 55, изр. 2-ро ЗП, дефиниращ като основание за възстановяване на компенсаторната такса нейната недължимост, от друга. Очевидно е, че вторият акт, макар и пряко обусловен от законосъобразността на първия, доколкото неговото съществуване в правната действителност е единственият релевантен въпрос при решаването на спора по чл. 4б ЗДТ, вр. чл. 55 ЗП, не се идентифицира с него. Нещо повече в правната система на Република България е въведен принципът на срочност на административния и съдебния контрол на административните актове, под формата на кратки преклузивни срокове, изключения от който има единствено при атакуването на подзаконови нормативни актове и волеизявления, независимо от техния характер, с твърдения за тяхната нищожност, заявени пред съда. Недопустимо е преодоляването на пропуснат преклузивен срок за оспорването на волеизявленията по определяне на компенсаторните такси, чрез депозиране на искания за възстановяване и иницииране на аналогична като предмет съдебна проверка. Проведената разлика между характера на процесния индивидуален административен акт, въведен като предмет на осъществявания в настоящото производство съдебен контрол, и предшестващото го безспорно обективирано в действителността, предвид предприетите действия по изпълнението му, състоящи се в заплащането на сумата от 3 000,00 (три хиляди) лева, волеизявление по определяне на компенсаторната такса, прави развитите от първоинстанционния съд съображения неотносими към правния спор. Видно от мотивите на постановеното съдебно решение, последните касаят законосъобразността на актовете за определяне на задължението по заплащането на компенсаторните такси, а не предпоставките за връщане на заплатената сума, т.е. съществуването/липсата на тези актове в правния мир. Въпреки допуснатото нарушение, доколкото съдът се е произнесъл в границите на търсената защита, а именно с диспозитива си е отменил обжалвания от Т. Гаргалас отказ, то решението е допустимо, но неотносимите правни съображения са довели до неверен краен извод за незаконосъобразност на разглеждания индивидуален административен акт. Единствено липсата на волеизявление по определянето на компенсаторните такси, каквато не се твърди и очевидно не е налице, предвид представените доказателства за предприетите действия по неговото изпълнение, или отмяната на първото по предвидения в закона ред, каквито данни не се съдържат по делото, биха обусловили обратен на обективирания в атакуваното писмо правен извод. След като не се установява нито една от описаните предпоставки за уважаване претенцията на заявителя, то органът правилно е отказал възстановяването на заплатените такси. По изложените съображения съдът, приемайки обратното, е постановил неправилно съдебно решение, което следва да се отмени, като касационната инстанция, решавайки делото по същество, отхвърли подадената от Т. Гаргалас жалба срещу отказа на директора на НТУ специализирано звено към АПИ, за възстановяване на компенсаторна такса по заявление с вх. ЗКТ-21/11.02.2022 г. по описа на НТУ, обективиран в писмо с изх. 94-00-5851/21.03.2022 г. При този изход на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски е основателна и следва да бъде уважена, поради което и на основание чл. 143, ал. 3, вр. чл. 228 АПК, вр. чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП), Т. Гаргалас следва да бъде осъден да заплати на НТУ администрацията, в която се намира органът, издал атакувания индивидуален административен акт, разноски за осъщественото пред двете съдебни инстанции процесуално представителство в размер на 200 (двеста) лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 2-ро, във връзка с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение