Решение № 2049 от 16.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13889/2008 г.

Решение № 2049 от 16.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13889/2008 г., VI о., докладчик съдията Маргарита Славова Производството е по реда на чл. 225, във връзка с чл. 208 и следв. от АПК и във връзка с чл. 14б, ал. I от Закона за социално подпомагане (ЗСП). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане" гр. Търговище, подадена чрез юрисконсулт Маркова, действаща по пълномощие, против Решение № 56/19.09.2008 г., постановено по адм. д. № 74/2008 г. на Административен съд гр. Търговище, с което е прогласена нищожността на Заповед № РД 01/0282 от 4.07.07 г., издадена от едноличния административен орган - касатор, потвърдена с Решение № РД 05/187/7.08.07 г. на Директора на РД "СП" гр. Търговище. От обстоятелствената част на жалбата се извлича касационен довод за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост (чл. 209, т. 3 АПК). Жалбоподателят счита, че съдебния акт е постановен при несъобразяване на всички установени в производството обстоятелства, визирайки Заповед № 40/30.01.04 г., издадена от и. д. директор на Д "СП" - Търговище, с която са делегирани правомощия по чл. 13, ал. II ЗСП на началник отдел "СП"- Валентина Михайлова Антонова, която именно се твърди, че е подписала, респ. издала, оспорената пред АС гр. Търговище Заповед № РД 01/0282/4.07.2007 г. Настоява се за отмяна на обжалваното съдебно решение, постановено повторно по административния спор от първоинстанционния съд, след отмяна на предходно Решение № 77/14.12.07 г. по адм. д. № 156/07 г. и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда, с Решение № 7112/13.06.08 г. по адм. д. № 1538/08 г. на ВАС, Шесто отделение. Ответникът по касационната жалба - Сюлейман Мехмедов Хасанов от с. Търновца, Община гр. Търговище, не ангажира становище по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното обжалване. Върховният административен съд, Шесто отделение, в настоящия състав, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимна страна, съответства на изискванията на чл. 212 АПК и следователно, е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. При първоначалното разглеждане на жалба на ответника по касация срещу административен акт, издаден на основание чл. 14а, ал. III и чл. 14, ал. V от ЗСП, Търговищкият АС е отменил оспорената Заповед № РД 01/0282/04.07.2007 г. като незаконосъобразна, независимо че е изложил съображения за нейната нищожност. Извел е извод за липса на компетентност (материална и по степен), съобразно изрично разписаните правила в нормата на чл. 14а, ал. III ЗСП, за издателя на оспорения ИАА, подписан със запетая, без отразяване на трите имена и длъжността на лицето, което го е издало. Установеният порок е от категорията на особено тежките, влечащ като последица абсолютната недействителност на административния акт, но доколкото не са били ангажирани доказателства относно обстоятелствата по чл. 146, т. 1 АПК от органа, носещ доказателствената тежест в процеса по силата на чл. 170, ал. I АПК, при първоначалното решаване на делото АС гр. Търговище е приел наличие на съществено нарушение на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 59, ал. II т. 8 АПК, обосновали отмяна на процесната заповед. По касационна жалба на настоящия касатор, Върховният административен съд, Шесто отделение, е проверил законосъобразността на това решение на първоинстанционния съд и е изградил извод за допуснати съществени процесуални нарушения при предходното разглеждане на делото от съда, поради което го е отменил и върнал делото за ново разглеждане, с указания за събиране на доказателства и изясняване на фактите, от които произтича компетентността на лицето, подписало оспорената заповед със запетая за директор на Д "СП" гр. Търговище. Постановеното при новото разглеждане на административния спор Решение № 56/19.09.08 г. по адм. д. № 74/08 г. на АС гр. Търговище е предмет на настоящия касационен контрол. В изпълнение на дадените задължителни указания по прилагане на закона (чл. 224 АПК), първоинстанционният съд двукратно е указвал по реда на чл. 171, ал. IV от АПК на настоящия касационен жалбоподател - с Определение № 97/17.06.08 г., с което е насрочено първото съдебно заседание, както и с протоколно определение от с. з от 8.07.2008 г., че директорът на Д "СП" гр. Търговище не сочи доказателства относно важните за изхода на процеса обстоятелства - самоличността и служебното положение (длъжност) на лицето, издало оспорената заповед; представителната власт (делегираните правомощия по чл. 14а ЗСП) на същото лице; включително и за установяване на твърдения факт, че лицето, подписало заповедта е Валентина Михайлова Антонова -началник отдел "социално подпомагане" при Д"СП"-Търговище. В проведените две открити съдебни заседания (на 8.07.08 г. и на 09.09.08 г.) административният орган е бил надлежно представляван, но не е ангажирал доказателства за указаните му обстоятелства от съществено значение за делото. Представена е единствено Заповед № 40/30.01.04 г., с която на основание чл. 13, ал. II ЗСП е упълномощен Началникът на отдел ДСП Валентина Михайлова Антонова да подписва заповедите за отпускане на социални помощи, след преценка на всички данни и обстоятелства, констатирани със социален доклад. На това именно упълномощаване, се гради изцяло и настоящото касационно обжалване, като не се твърдят факти или обстоятелства извън него. Развити са съображения, че щом е налице делегиране на правомощия по чл. 13, ал. II ЗСП от Директора на Д "СП" на В. Антонова, то при тълкуване на нормите на чл. 28, ал. I ППЗСП (относим към отпускането на социални помощи), както и на чл. 33а от ППЗСП, следвало извод, че нормативната уредба допуска упълномощено от директора лице да издава административни актове от категорията на оспорения. Връзка със спорния въпрос има до някаква степен второто позоваване (на чл. 33а ППЗСП), но тълкуването в жалбата е направено изолирано от приложената Заповед № 40/30.01.04 г. и действащото право, което го прави несъстоятелно. Действително разпоредбата на чл. 33а от ППЗСП допуска упълномощено от директора на Д"СП" длъжностно лице да лишава от социални помощи лицата по чл. 14, ал. V и ал. VI ЗСП, но не и да издава заповеди по чл. 14а, ал. III ЗСП. Такава възможност не е уредена и с нормите на чл. 35а, ал. I-ал. III ППЗСП. Нещо повече, ангажираното по делото доказателство - Заповед № 40/30.01.2004 г. е със строго ограничен обем на делегирани правомощия, който касае единствено и само действията по чл. 13, ал. II ЗСП - отпускане на социални помощи при съобразяване на законовите изисквания за това. Предвид изрично разписаните правила в АПК, процесният индивидуален административен акт следва да бъде подписан от лицето, чиято длъжност е посочена в него за издател (чл. 59, ал. II, т. 8 ). При липсата на тези задължителни реквизити не може да бъде направен извод, че подписът, поставен със запетая пред "директор", е на лице с предоставена компетентност по чл. 14а, ал. III ЗСП. Делегирането представлява възможност, предвидена в закона, временно - за определен случай или период от време, съгласно конкретните обстоятелства и по преценка на делегиращия (по-горестоящ) орган, той да предостави част от правомощията си на някой от подчинените му органи. Подчиненият орган издава административни актове въз основа на това специално овластяване от органа, в чиято компетентност по начало е решаването на съответния проблем. По делото липсват доказателства, установяващи твърдения в касационната жалба факт, че оспорената Заповед № РД 01/0282/4.07.07 г. е издадена от овластено длъжностно лице, с прехвърлени му права по чл. 14а ЗСП от Директора на Д "СП" гр. Търговище. Въпреки дадените указания от съда е последвало процесуално бездействие от страна на настоящия жалбоподател и такива не са ангажирани по делото, поради което относимият факт към обстоятелството по чл. 146, т. 1 АПК е останал недоказан. От това не може да черпи благоприятни последици органът, който е носил тежестта за доказването им, след като съдът е изпълнил процесуалните си задължения, произтичащи от АПК. Изпълнението на процесуалните задължения на страните се обезпечава чрез механизма на процесуалните тежести, представляващи такива правни последици, които са неблагоприятни за бездействащата страна и същевременно обезпечават приключването на производството. Щом съдът е дал указания за посочване на доказателства на надлежната страна и такива не са представени, фактът ще се счита за ненастъпил и делото ще се реши по същество, съобразно произтичащите от това правни последици - извод за липса на материална компетентност у органа, издал оспорената Заповед от името на директора на Д "СП" гр. Търговище. Не може да бъде подминато и установеното обстоятелство, че в процеса на регламентираната проверка по чл. 14а ЗСП, респ. чл. 33а ППЗСП, някои от подготвящите актове са издавани от директора на Д"СП" гр. Търговище - Гергана Георгиева, като например Заповед № РД 01-139/28.05.07 г. (л. 24), което е налагало прехвърляне на правата й по чл. 14а ЗСП по заместване, ако това е фактическото основание за издаване на процесната заповед от друго длъжностно лице. Ето защо и по тази причина е без значение за изхода на настоящото производството, принципното делегиране на правомощия по чл. 13, ал. II ЗСП със Заповед № 40/30.01.2004 г. на лицето, подписало оспорената заповед със запетая, след като не е установено по делото директорът на Д"СП" гр. Търговище отсъствал ли е към правнорелевантния момент; възложил ли е заместването му и по отношение на кои негови правомощия на Валентина Антонова. Контролирайки дейността по издаването на оспорения индивидуален административен акт, първоинстанционният съд правилно е приел, че процесната заповед е издадена от длъжностно лице, което не е разполагало с установена от закона компетентност. За конкретния случай е обосновал извод за пълна липса на материална компетентност, водеща до нищожност на административния акт. Независимо, че ответникът по касация не е имал искане пред първоинстанционния съд за прогласяване на нищожността на оспорената от него Заповед № РД 01/0282/4.07.07 г., при условията на чл. 168, ал. II АПК, в пълно съответствие със закона, АС гр. Търговище е обявил констатираната нищожност, като нетърпима от правния ред. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за неговата отмяна. По тези съображения, Върховният административен съд, Шесто отделение