Решение № 3441 от 19.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1870/2017 г.

Решение № 3441 от 19.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1870/2017 г., III о., докладчик председателят Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК). Н. Н. А., чрез пълномощника си адв. А. У., е подал касационна жалба срещу решение № 700 от 12.12.2016 г. по адм. дело № 490/2016 г. по описа на Административния съд – Пазарджик, с което е бил отхвърлен предявения от него срещу ГД "Охрана" иск за неимуществени вреди за сумата от 1000 лева в периода от 13.06.2014 г., до окончателното изплащане, ведно със законна лихва. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се уважат предявенят иск. Главна дирекция "Охрана" при Министерството на правосъдието не е изразила становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, намира, че жалбата е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано, след като с решение № 6850 от 8.06.2016 г. по адм. д. № 5163/2015 г. на ВАС, ІІІ отделение, е било отменено Решение № 185 от 19.03.2015 г., постановено по адм. д. № 527 по описа за 2014 г. на Административен съд Пазарджик, 3 състав, и делото е върнато за ново разглеждане от АС Пазарджик. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил предявеният иск като неоснователен, като е приел, че не са установени предпоставките на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ по въведените обстоятелства от ищеца. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Безспорно е установено, че ищецът е лишен от свобода с наложено наказание "Доживотен затвор", изтърпяващ наказанието при условията на "специален режим". Установено е също, че на 13.06.2014 г. ищецът е бил в помещенията за временен престой на лишени от свобода в Апелативен съд -Пловдив - за времето от 08. 40 часа до 10. 17 часа и от 10. 27 часа до 12. 30 часа. Безспорно е установено - не се спори и от двете страни, че ищецът в помещението за временен престой е бил с поставени белезници на краката. В мотивите на съдебното решение е извършен анализ на приложимата нормативна уредба, като съдът е посочил, че съгласно чл. 6 от Правилата за употреба на помощни средства от служителите на ГД "Охрана" белезниците са предназначени за ограничаване на възможностите за движение на крайниците на конвоираните лица. Съгласно Раздел І, т. 1. 1. от Методическите указания за използването на различни видове помощни средства белезниците за крака се използват съвместно с белезниците за ръце. Белезниците се използват с цел да се предотврати бягство на конвоираното лице, нараняване на служител, на граждани и др. Белезниците за многократна употреба се използват при всички случаи на конвоиране на лишени от свобода и лица с наложена мярка за неотклонение "Задържане под стража". Тъй като ищецът е с присъда "Доживотен затвор" изтърпяващ наказанието при специален режим" - видно от справка от Затвора [населено място], същият се води особено опасно лице, с оглед на което служителите са действали при спазване на правилата, регламентирани в чл. 23, ал. 4, т. 6 от Правилата за условията и реда за осъществяване на конвойната дейност от служителите на ГД "Охрана". По-нататък в мотивите си съдът се е основал на посочената разпоредба, съгласно която при конвоирането на особено опасни лица се поставят белезници за крака и/или специални колани около кръста за фиксиране на белезниците за ръце, или специални комплекти (комбинация за ръце, кръст и крака). Наред с това съдът се е позовал на характеристичната справка, изготвена от Началника на Затвора [населено място]. Според нея ищецът е с поведение, което изисква по-засилен охранителен режим - има деструктивно поведение, влиза в конфликт със служители на НОС и най-вече не изпълнява разпореждания на служители на НОС, унищожава имущество, съблича се гол. Изрично е посочено, че рискът от рецидив на престъпната дейност е висок, както и рискът от вреди. Ищецът е с поведение което е променливо и насочено както срещу служителите от НОС, така и към другите лишени от свобода. Вярно е посоченото от съда, че квалификацията "особено опасно лице" не е регламентирана в законодателството. Дали едно лице е особено опасно при конвоиране се изхожда от присъдата, която изтърпява, режима при който я изтърпява, личностните особености на лишения от свобода, поведението на лишения от свобода, т. е. длъжностните лица прилагат принципа на пропорционалност. В реда на гореизложеното съдът е установил, че в проведеното исково производство не са установени незаконосъобразни действия или бездействия на служителите на ГД "Охрана", които да имат за последица унижаването на човешкото достойнство на ищеца.