Решение № 15751 от 17.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10945/2017 г.

Решение № 15751 от 17.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10945/2017 г., III о., докладчик съдията Христо Койчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Б. срещу Решение № 301/28.07.2017 г., постановено по административно дело № 293/2017 г. на Административен съд – Велико Търново, в частта, с която о отхвърлен иска на жалбоподателят срещу ОД на МВР велико Търново за заплащане на законната лихва върху сумата от 610. 50 лв., обезщетение за имуществени вреди, считано от датата на отмяна на Електронен фиш серия К № 1198785 на ОД на МВР Велико Търново, до окончателното и изплащане, както и в частта за разноските за сумата над 249. 82 лв., до претендираният в размер на 450 лв. Касационният жалбоподател счита решението в обжалваните части за неправилно - незаконосъобразно и необосновано, като отправя искане до ВАС да го отмени и вместо него да постанови друго, с което да осъди ОД на МВР Велико Търново да му заплати главницата ведно със законната лихва, считано от отмяна на Електронният фиш и да му се присъдят разноски в пълен размер. Претендират се разноски и пред настоящата инстанция. Ответникът – ОД на МВР Велико Търново, чрез пълномощника си, в депозирания писмен отговор излага подробни съображения за неоснователността на касационната жалба. Претендира присъждане на юристконсултско възнаграждение за изготвеното становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. С решението на Административен съд Велико Търново, в обжалваната част е отхвърлен предявеният от М. Б. иск срещу ОД на МВР Велико Търново за заплащане на законната лихва върху главницата, която представлява обезщетение за имуществена вреда, считано от датата на отмяна на акта, до окончателното и плащане, както и е осъден ответникът да заплати разноски само в размер на 259. 82 лв. За да достигне до този правен резултат решаващият съд е приел, че срещу лицето е бил издаден Електронен фиш серия К, № 1198785 на ОД на МВР Велико Търново, с което е наложена глоба в размер на 1 150 лв., на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП. Посоченият Електронен фиш е бил оспорен от Б. пред Районен съд – Велико Търново, по повод на което е било образувано НАХД № 1847/2016 г. по описа на съда. Първоинстанционният съд е отменил електронният фиш с решение № 681/07.12.2016 г. Ответната страна е оспорила решението пред Административен съд Велико Търново, по повод на което било образувано КАНХД № 10007/2017 г. по описа на съда. С решение № 44/09.02.2017 г. Административният съд е потвърдил решението на първата съдебна инстанция. Решаващият съд е приел, че жалбоподателят е бил представляван и ред двете инстанции при отмяната на електронният фиш от адвокат по силата на договор за правна защита и съдействие, като пред първата инстанция е договорен хонорар от 400 лв., а при касационното обжалване такъв в размер на 300 лв. Въз основа на така обсъдените доказателства, административният съд е счел за основателен и частично доказан по размер иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на процесното наказателно постановление, в размер само на 610. 50 лв. Решаващият съд се е позовал на Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по т. д. № 2/2016 г. ОСС, І и ІІ колегия. В тази си част решението не е обжалвано и е влязло в сила. По отношение претендирането за законната лихва от датата на отмяна на електронният фиш, до окончателното изплащане на обезщетението за имуществени вреди, съдът е отхвърлил иска като е посочил че независимо че вредата е заявена по реда на ЗОДОВ, това не променя нейната същност на претенция за имуществени вреди, от невъзстановени съдебни разноски. Съдът е посочил още, че отговорността за разноски възниква от присъждането им с влязло в сила решение по приключил спор и от този момент страната може да изпадне в забава. По отношение претендираните от ищецът разноски в първоинстанционното проиводство, решаващият съд е приел че се следва заплащане от страна на ответникът на д. т. само в размер на 10 лв., тъй като така е определена по закон, а адвокатското възнаграждение с оглед фактическата и правна сложност на делото е определен по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК и е редуциран до сума в размер на 249. 82 лв., от претендираният в размер на 400 лв. Настоящият съдебен състав намира касационната жалба в частта за отхвърляне на иска за присъждане на законната лихва за основателна, а в частта за разноските за неоснователна. Изводът на решаващият съд че за разхода направен за съдебни разноски не се следва присъждане на законна лихва, тъй като такава не се дължи върху разноските не се споделя от настоящия съдебен състав на касационната инстанция. В конкретния случай, не се претендира присъждане на разноски, направени в съдебните производства, а заплащане на обезщетение за претърпяна загуба в размера на направените разноски за адвокатска защита. Върху размера на присъденото от съда обезщетение се дължи и законна лихва в случай, че такова се присъжда и лихва изрично е поискана. Съобразно приетото в ТР № 3/2004 г. по тълк. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, т. 4 началният момент, от който лихвата за забава може да се претендира е датата, на която е влязло в сила решението, с което се отменя унищожаемия акт. В конкретния случай, тази дата е датата на постановяване на решението на Административен съд – Велико Търново, с което е потвърдено решението на Районен съд Велико Търново, а именно - 09.02.17 г., която съвпада и с началната дата на периода, за който ищецът иска присъждане на мораторна лихва. По тези съображения, следва да се отмени решението на съда в частта, в която е отхвърлен иска за присъждане на законната лихва върху обезщетението за имуществени вреди върху главницата от 610. 50 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на отменен като незаконосъобразен Електронен фиш и такава следва да се присъди, считано от 09.02.2017 г., до окончателното изплащане на сумата. Неоснователни са доводите в жалбата касаещи определените от първоинстанционният съд разноски. Пред решаващият съд са представени доказателства за следните разноски – 50 лв. платена д. т. по иска и 400 лв. адвокатско възнаграждение. Правилно съдът е посочил че д. т. по искове по ЗОДОВ предявени от физически лица е 10. 00 лв., а не 50. 00 лв., предвид чл. 2а т. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и тази сума с оглед нормата на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ следва да се присъди на ищецът. Правилни са и изводите на решаващият съд, предвид направеното възражение за прекомерност на адвокатският хонорар по първоинстанционното дело, че последното не се отличава с висока фактическа и правна сложност от обичайните за това дела от такъв вид и е редуцирал адвокатското възнаграждение в размер предвид чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г., за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В тази си част съдебният акт не страда от пороци и следва да се остави в сила. Предвид изхода на спора настоящият съдебен състав дължи произнасяне по искането на касатора за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. ВАС намира това искане за неоснователно. Член 10, ал. 2 и 3 ЗОДОВ съдържа изрични разпоредби за разноските в производствата по този закон. Специалната законова регламентация на отговорността за разноски по ЗОДОВ изключва приложението на чл. 143, ал. 3 АПК и чл. 78, ал. 3 ГПК за настоящия случай. Законодателят е регламентирал изрично и в отклонение от общия принцип на отговорността за разноските съразмерно на уважената част от иска - чл. 78, ал. 1, 2, 3, 4 и 8 ГПК, съответно чл. 143, ал. 1, 2, 3 и 4 АПК, задължението за разноски в специалния ЗОДОВ. Предвид това в хипотеза като спорната касаторът няма право на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Следва да се присъдят търсените разноски по настоящото производство от страна на касаторът, като се осъди ответникът да му заплати сума в размер на 155 лв., съразмерно уважената част на касационната жалба. Мотивиран от изложеното, Върховният административен съд, състав на Трето отделение