Решение № 2329 от 16.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6444/2011 г.

Решение № 2329 от 16.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6444/2011 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Нове Авто" ООД - гр. София срещу решение № 117/17.03.2011 г., постановено по адм. дело № 921/2010 г. по описа на Великотърновския административен съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 0400900771/15.06.2010 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. Велико Търново, потвърден с решение № 426/22.10.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП в частта за отказан данъчен кредит общо в размер на 53 101,33 лв. за данъчни периоди на месеците юли, август, септември, ноември и декември 2008 г. и начислени лихви в размер на 10 834,03 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяна на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП в писмен отговор я оспорва и е изложил подробни съображения за това, както и е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 728,70 лв. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение, тъй като съдът правилно е приел, че не се дължи право на данъчен кредит и по трите групи сделки за ВОД, за доставка на селскостопанска продукция и за транспортни услуги извън страната. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: С РА № 0400900771/15.06.2010 г. в оспорената му част пред първоинстанционния съд "Нове Авто" ООД е претендирал право на приспадане на данъчен кредит в размер на 47 654,33 лв. по 10 бр. фактури, издадени от "Данимекс" ЕООД с предмет доставка на тиквени и слънчогледови семки (пакетирани), както и за 3 100 лв. по общо 4 бр. фактури, издадени от "ИА-Трейдинг" ЕООД с предмет - товарен автомобил (ВОД) и транспортни услуги от Италия. Общият размер на отказания от приходните органи и потвърден от съда данъчен кредит е 53 101,33 лв. и са начислени лихви в размер на 10 834,03 лв. Освен това отказан е право на данъчен кредит за 2 347 лв. за ВОП на лек автомобил. Относно доставките на тиквени и слънчогледови семки по издадените от "Данимекс" ЕООД фактури съдът е приел, че не е доказана реалността на доставките с оглед представените договори и експедиционни бележки по време на ревизията, предвид извършената насрещна проверка. Съдът е счел, че с оглед оспорените договори и експедиционни бележки от приходната администрация пред съда по реда на чл. 194 ГПК, приложим по силата на § 2 от ДР на ДОПК и въпреки указанията му за разпределение на доказателствената тежест относно истинността на документите, жалбоподателят не е ангажирал доказателства и съдът не ги е кредитирал и ги е изключил от доказателствата по делото. Предвид, че процесните стоки са родовоопределени, съдът е приел, че няма представени доказателства за предаване на стоките, а и дори да се приеме, че експедиционните бележки представляват годни доказателства, от тях не се установява предаване на стоките. Относно договорът за наем между прекия доставчик и "Финанинвест" ЕООД - гр. Павликени за складово помещение в същия град, съдът е приел, че не се установява по делото, че процесните стоки са се намирали в този склад и оттам са натоварени. Относно доказателствата, съдържащи се по делото за наличие на товарни автомобили при "Данимекс" ЕООД съдът е счел, че тези доказателства са неотносими, предвид декларирането от управителя на доставчика, че транспортът на стоките е извършен от получателя. За отказания данъчен кредит в размер на 2 347 лв. за ВОП на лек автомобил, съдът е счел, че по издадения на жалбоподателя протокол № 113/14.07.2008 г. от Салваторе Вартано, последният не е данъчно задължено лице за целите на ДДС в Италия, което от своя страна изключва ВОП от жалбоподателя. За отказания данъчен кредит по фактурите, издадени от "ИА-Трейдинг" ЕООД с предмет транспорт от България до Италия, съдът е приел за законосъобразен отказа на приходните органи с оглед твърдяното от жалбоподателя, че посоченият доставчик е доставил семките от "Данимекс" ЕООД на италианския си съконтрахент "Кар Еуропа ди Еуфемия Марко Паскуале", като според него това са били транспортните услуги до Италия, предмет на фактурите от "ИА-Трейдинг" ЕООД. В тази част съдът е приел, че след като не е доказана доставката на семки от "Данимекс" ЕООД, жалбоподателят не би могъл обективно да възложи транспорта им на "ИА-Трейдинг" Обжалваното решение е правилно постановено. По фактурите, издадени от "Данимекс" ЕООД. За да се признае правото на приспадане на данъчен кредит на първо място следва да е налице облагаема доставка, която по дефиницията, съдържаща се в чл. 6 ЗДДС представлява прехвърляне правото на собственост или извършване на услуга. Наличието на сключен договор не означава, че е доказано прехвърляне собствеността върху стоките, а само показва възникване на облигационни отношения между договарящите страни. Затова договорът не доказва реалното изпълнение на доставката, а е необходимо ангажиране на доказателства за предаването от доставчика и приемането от получателя на договорените стоки. В процесния случай по време на ревизията са представени договори за покупко-продажба на пакетирани тиквени и слънчогледови семки и приложени към тях експедиционни бележки. Законосъобразни са изводите на съда, че от последните не може да се направи извод, че процесните стоки са предадени на жалбоподателя като получател по фактурите, издадени от "Данимекс" ЕООД. Експедиционните бележки изхождат от доставчика "Данимекс" ЕООД и от тях не могат да се извлекат никакви данни, които да сочат на прехвърляне собствеността на процесните стоки на касатора, които са съставени и подписани от служител на доставчика "Данимекс" ЕООД. Други доказателства за реално изпълнение на доставките на тиквени и слънчогледови семки не са представени, поради което правилно съдът е приел, че реалността на доставките не е установена. Реалността им не се доказва и с представените по време на ревизията доказателства за наличие на товарни автомобили при доставчика "Данимекс" ЕООД, тъй като нито са представени доказателства, нито се твърди, че процесните семки са превозени от доставчика. Нещо повече, в представените договори между касатора и "Данимекс" ЕООД е уговорено превоза на семките да се извърши от жалбоподателя (купувача), така че е без значение дали доставчикът притежава или не транспортни средства. Наличието на договор за наем, сключен с "Финанинвест" ЕООД - гр. Павликени, също не води до други изводи. Няма ангажирани доказателства, че семките са заскладени именно в посочения склад на "Финанинвест" ЕООД, както и че пак от този склад тези семки са извозени и са предадени на касатора. При така установените факти от първоинстанционния съд, същият е направил законосъобразни изводи за недоказване реалното прехвърляне собствеността на процесните семки от "Данимекс" ЕООД на касатора. Затова е като е постановил в този смисъл решението си в тази обжлвана част, съдът не е допуснал визираните в касационната жалба нарушения, водещи до отмяна. Решението в посочената част като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. По отказания данъчен кредит по протокол № 113/14.07.2008 г. Няма спор по делото, че касаторът е издал и включил този протокол в дневниците за покупки за месец юли 2008 г. Не се спори по делото, че доставчикът Салваторе Вартано е данъчно незадължено лице, което означава, че той не е регистриран за целите на ДДС В Италия. Разпоредбата на чл. 13, ал. 1 ЗДДС регламентира вътреобщностно придобиване (ВОП) на стоки, като основно изискване е за да се признае за такова е доставчикът да е регистриран по ДДС в съответната държава-членка. Неизпълнението на това условие не може да се квалифицира като ВОП. В касационната жалба не се съдържат конкретни оплаквания в тази част, макар да е обжалвана. С оглед мотивите, изложени по-горе и при извършената проверка по прилагането на материалния закон, не се установи да са допуснати нарушения, водещи до отмяна на решението в тази обжалвана част. Следователно, първоинстанционният съд и в тази обжалвана част е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. По фактурите, издадени от "ИА-Трейдинг" ЕООД. Фактурите от този доставчик са с предмет "транспорт от България до Италия" Правилно и приходните органи и съдът са приели за неоснователни и недоказани твърденията на касатора, че с тези транспортни услуги е доставил процесните семки от "Данимекс" ЕООД до италианския си съконтрахент "Кар Еуропа ди Еуфемия Марко Паскуале". Законосъобразни са изводите на съда, че след като не са доказани доставките на семки, то не са доказани и процесните транспортни услуги. Правилно съдът е приел, че от представените товарителници не може да се направи извод, че са транспортирани семки, тъй като в тях не се съдържа такава информация, нито къде точно в Италия са доставени процесните семки. Освен това правилно съдът се е позовал и на извършените насрещни проверки от ревизията на шофьори, назначени от доставчика на услугите - Иван Иванов, Григор Петров, Красимир Деянов, Красимир Георгиев и Иван Лалов, че не са извършвали такива превози. Затова правилно не е прието, че е осъществен ВОД за Италия и не са налице условията за признаването й съгласно чл. 7, ал. 1 ЗДДС. В подкрепа на тези мотиви, правилно съдът се е позовал на отговора от Италия по SCAC, според който посоченото италианско дружество не е осчетоводявало нито семки, нито транспортни услуги. По фактурата, издадена от "ИА-Трейдинг" ЕООД за товарен автомобил. Правилно съдът е обсъдил представения договор за покупко-продажба на товарен автомобил от 27.10.2008 г. и се е позовал на изискването за нотариална заверка на подписите, регламентирано в чл. 144, ал. 2 от Закона за движението по пътищата. Това изискване е за валидност на договора и при липсата на нотариална заверка го прави недействителен. Недействителният договор не е произвел действие по прехвърляне на процесния товарен автомобил, поради което законосъобразни са изводите в обжалвания съдебен акт, че липсва доставка. Относно представеното с касационната жалба ксерокопие от договор за прехвърляне на МПС от 27.10.2008 г., за който се твърди, че е нотариално заверен, настоящият съдебен състав не го кредитира. На първо място в хода на ревизията е представен договор, който не е нотариално заверен. С представения в касационното производство ксерокопие на договор нотариалната заверка е на отделен лист, което не може да се свърже с процесния договор. Правилно в депозирания по делото писмен отговор срещу касационната жалба от приходната администрация се твърди, че в представеното ксерокопие от договора е дописвано седалището на дружеството, което към 27.10.2008 г. е бил друг. Всичко това води до извод, че не са изпълнени законовите изисквания и процесния договор не е произвел вещнопрехвърлителен ефект за процесния автомобил. В този смисъл законосъобразен е отказа за признаване правото на приспадане на данъчен кредит - чл. 6 във връзка с чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС. Предвид гореизложеното и в тази обжалвана част първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което не страда от посочените в касационната жалба пороци и затова следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Въпреки изхода на делото и направеното искане от ответника, не следва да му се присъждат разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение, тъй като на първо място тази страна в касационната инстанция не е представлявана от юрисконсулт, а на второ място - в първоинстанционното производство такова възнаграждение е присъдено и на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК то е за цялото съдебно производство, а не за всяка съдебна инстанция поотделно, както е за адвокатските възнаграждения. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,