Решение № 1547 от 31.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3318/2011 г.

Решение № 1547 от 31.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3318/2011 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Тотка Иванова Костова, от гр. Сливен, против решение № 23 от 3.01.2011 г., постановено по адм. д. № 7937/2010 г. по описа на Административен съд София - град. Жалбоподателката навежда доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено и да се постанови ново по съществото на спора, с което обжалваната заповед да бъде отменена. Ответникът - изпълнителният директор на Агенцията за социално подпомагане, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Тотка Иванова Костова против заповед № РД01-1044/6.10.2010 г. на изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане, с която на жалбоподателката е наложено дисциплинарно наказание "забележка". Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон. Изводът на съда, че държавната служителка е извършила описаните в заповедта дисциплинарни нарушения е законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства. Жалбоподателката заема длъжността "директор" на Регионална дирекция за социално подпомагане - Сливен. Дисциплинарното наказание е наложено на Костова за това, че не е организирала осъществяването на методическа подкрепа на отделите "Закрила на детето" в дирекции социално подпомагане -Нова Загора, Котел и Сливен във връзка с работата по случая на детето Симеон Цветанов Симеонов, като не е изпълнила задължението си за периодични проверки в дирекциите "Социално подпомагане" в областта; не е упражнила контрол и е допуснала в отделите "Закрила на детето" в областта да не се спазват разпоредбите на чл. 16а и 17 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето във връзка с работата по случая с детето Симеон Цветанов Симеонов, както и в резултат на неупражнен контрол е допуснала, в нарушение на Методиката за управление на случай за закрила на дете в риск, контактите да се осъществяват по телефона, с което е нарушила т. 5.2, 5.3 и 5.8 от длъжностната си характеристика. Тези дисциплинарни нарушения са установени с доклад по повод извършена проверка във връзка със сигнал от инспектори на Инспектората на агенцията за починало дете - Симеон Цветанов Симеонов. От събраните по делото доказателства в т. ч. и писмените обяснения на жалбоподателката е установено, че проверки на отделите "Закрила на детето" в дирекции "Социално подпомагане" - Сливен, Котел и Нова Загора са извършени в периода 15 - 18.06.2010 г., т. е. след извършената проверка и изготвения доклад от служители на инспектората на Агенцията за социално подпомагане. По делото не са ангажирани доказателства държавната служителка преди извършената проверка да е упражнила задълженията си по т. 5.2 от длъжностната си характеристика - да координира и контролира дейността на дирекциите "Социално подпомагане" на регионално нива; да осъществява методическа помощ на дирекциите "Социално подпомагане" по дейността по закрила на детето, и контролира изпълнението на мерките за закрила на детето (т. 5.3 и 5.8 от длъжностната характеристика). В изпълнение на процесуалните си задължения съдът е указал на страните доказателствената им тежест, но независимо от това жалбоподателката не е ангажирала доказателства, установяващи, че е изпълнила описаните задължения, възложени й с длъжностната характеристика. Напротив от самото обяснение на държавната служителка става ясно, че проверка е извършена едва след като са установени допуснати нарушения от служители на дирекциите "Социално подпомагане". Ето защо като е приел, че жалбоподателката е извършила, описаните в заповедта дисциплинарни нарушения Административен съд София - град, е постановил решение съответно на материалния закон и на събраните по делото доказателства. Доводите на касаторката, че служителите в дирекциите "Социално подпомагане" са пряко подчинени на директора на дирекцията, а не на директора на Регионалната дирекция, не води до извод за незаконосъобразност нито на обжалваното решение, нито на оспорената заповед. Дисциплинарното наказание е наложено на Костова не за това, че не е упражнила контрол върху конкретни служители на дирекциите "Социално подпомагане", а за това, че не е организирала осъществяването на методическа подкрепа на отделите "Закрила на детето" в Дирекции социално подпомагане - Нова Загора, Котел и Сливен във връзка с работата по случая на детето Симеон Цветанов Симеонов, като не е изпълнила задължението си за периодични проверки в дирекциите социално подпомагане в областта и не е упражнила контрол и е допуснала в отделите "Закрила на детето" в областта да не се спазват разпоредбите на чл. 16а и 17 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето. Действително служителите от Дирекции "Социално подпомагане" - Нова Загора, Котел и Сливен не влизат в състава на Регионална дирекция "Социално подпомагане" - Сливен, като административна структура, но самите дирекции са част от областната Регионална дирекция, по отношение на които касаторката има задължения да осъществява контрол и координация на дейността им на регионално ниво, да осъществява методическа помощ и контролира изпълнението на мерките за закрила на детето. Неоснователни са и доводите, че държавната служителка не е запозната с констатациите от проверката и започналото срещу нея дисциплинарно производство, поради което е била лишена от възможност да даде възражения и да се защити, като в този смисъл поисканите и дадени от жалбоподателката писмени обяснения и изслушването й не следва да се считат като такива по чл. 93, ал. 1 от Закона за държавния служител. С писмо от 6.08.2010 г. от Костова са поискани писмени обяснения по конкретните нарушения, описани в последствие и в оспорената заповед, като същата е депозирала такива и е дала отговор. Служителката е била и изслушана, което е удостоверено лично от нея. Ето защо доводите за нарушение на чл. 93, ал. 1 от Закона за държавния са неоснователни. Законосъобразен е и изводът на първоинстанционния съд, че заповедта е издадена в предписаната от закона форма. Твърдението в касационната жалба, че в административният акт не е описана датата и мястото на извършеното нарушение, е неоснователно. Характерът на извършените нарушения, сочат на бездействие, проявено в продължителен период от време, поради което непосочване на точната дата на извършването им не води до нарушаване на формата на административният акт. В заповедта е налице позоваване на изготвения в резултат на извършената проверка доклад и становище, като последните допълват подробно описаните в заповедта нарушения на служебните задължения, извършени от държавния служител. От събраните в административното производство писмени доказателства по несъмнен начин е установено, кога и във връзка с кои допуснати нарушения от дирекции "Социално подпомагане" - Нова Загора, Котел и Сливен жалбоподателката не е осъществила задълженията си, вменени с длъжностната й характеристика. Съгласно ТР № 16/1975 г. на ВС, ППВС № 4/1976 г., ТР № 4/2004 г. на ОС на ВАС и ТР № 1/2006 на ВАС, както и според утвърдената съдебна практика по въпроса за мотивирането на административните актове, не е налице основание за отмяна, когато мотивите не са изложени в самия завършващ административното (дисциплинарното) производство акт, а в друг, отделен документ. Ето защо доводите на касаторката за незаконосъобразност на заповедта поради неспазване на установената от закона форма, са неоснователни. С оглед на изложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение съответства на материалния закон и е обосновано, поради което не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,