Решение № 10708 от 9.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11598/2018 г.
ВАСV отделение09.07.2019 г.докладчик Илиана Славовска
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2080 от 28.03.2018 г. по административно дело № 7939/2017 г. от Административен съд С.-град. ОСЪЖДА М. Б., с [ЕГН] да заплати на Министерски съвет деловодни разноски в размер на 100 (сто) лева. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 10708 от 9.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11598/2018 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Б. чрез процесуален представител срещу решение № 2080 от 28.03.2018 г. по административно дело № 7939/2017 г. от Административен съд С.-град (АССг), с което е отхвърлена жалбата ? против административен акт – писмо с изх. № 20-М-8/16.05.2017 г. на Главния секретар на Министерски съвет. По наведени доводи за неправилност на решението, като необосновано и постановено при неправилно приложение на материалния закон се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което обжалвания от нея акт бъде отменен, като ? бъдат присъдени и направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба – Главният секретар на Министерски съвет (МС) чрез процесуален представител и в представено писмено становище оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна и му бъдат присъдени направените деловодни разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо, като постановено от компетентния съд, след надлежно сезиране с жалба от лице, чийто права и интереси са засегнати с обжалвания акт. Същото е и правилно. С обжалваното пред АССг писмо Главният секретар на МС по повод отказът на Бийчър да заеме предложената ? длъжност - Началник на отдел "Оперативна програма "Административен капацитет" в дирекция "Добро управление" на администрацията, след уведомяване, че единствено тази длъжност е идентична като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика със заеманата от нея до прекратяване на служебното ? правоотношение – Директор на дирекция "Оперативна програма "Административен капацитет" в Министерство на финансите, както и че длъжностите Директор на дирекция "Добро управление" и тази на Директор на дирекция "Централно координационно звено" в МС са различни като система от функции, задължения и изисквания от тази, на която е възстановена с влязло в сила съдебно решение отново предлага на Бийчър да бъде възстановена на длъжността, която по длъжностна характеристика има същата система от функции, задължения и изисквания – Началник на отдел "Оперативна програма "Административен капацитет" в дирекция "Добро управление" на МС. С. е изяснил спора от фактическа страна, като въз основа на събраните доказателства в съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1 АПК е извършил пълна проверка за законосъобразност на акта на всички основания по чл. 146 АПК. При това правилно е определен основния спорен въпрос по делото дали оспореният пред него акт е постановен при спазване на дадените указания с влязлото в сила съдебно решение. След извършения подробен анализ на събраните по делото доказателства, включително и от приетото по делото заключение на вещото лице обоснован и правилен е изводът на съда, че като съвкупност от функции, задължения и изисквания длъжността "Началник на отдел "ОПАК" в дирекция "Добро управление" в администрацията на Министерския съвет (МС) е идентична с длъжността "Директор на дирекция "ОПАК" в Министерството на финансите (МФ). Безспорно по делото е установено, че основната цел, областите на дейност, преките задължения и изискванията за заемане на двете длъжности са еднакви, като са различни единствено изискванията за професионален опит, минимално изискуеми за заемането им. При съпоставянето на длъжностите "Директор на дирекция "ОПАК" в МФ и "Директор на дирекция "добро управление" в МС, систематизирано от вещото лице в таблица 1 към заключението се установява, че трудовите функции на двете длъжности съвпадат по отношение управлението на Оперативна програма "Административен капацитет" 2007 - 2013 г. (ОПАК), но правомощията на длъжността "Директор на дирекция "Добро управление" в МС са по-широки в сравнение с длъжността " Директор на дирекция "ОПАК" в МФ, тъй като включват ръководството и управлението и на още четири оперативни програми освен ОПАК. При правилно установена фактическа обстановка обоснован и съответен на закона е изводът на съда, че оспореният акт, с който главният секретар на МС е отказал възстановяването на касатора на длъжност "Директор на дирекция "Добро управление" и Директор на дирекция "Централно координационно звено" и/или друга специализирана дирекция и е предложил на Бийчър възстановяването ? на длъжност "Началник на отдел "Оперативна програма "Административен капацитет" в дирекция "Добро управление, " при запазване размера на основната месечна заплата е постановен при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени с влязлото в сила на 04.05.2017 г. решение № 7675/05.12.2016 г. по адм. дело № 10014/2016 г. на Административен съд – С.-град. Н. доводи, че предложената длъжност е фиктивна и без реални трудови функции не са подкрепени с доказателства, при което са неоснователни. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. АПК касационният жалбодател следва да бъде осъдена да заплати на администрацията при ответника деловодни разноски в размер на 100 лв., представляващи възнаграждение за един юрисконсулт, определено по реда на с чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение
Цитирани разпоредби
1- чл. 122