Решение № 8382 от 20.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3402/2017 г.

Решение № 8382 от 20.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3402/2017 г., III о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството е по реда на чл. 229 и сл. О. А. кодекс. Образувано е по жалба на "З." ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Х., представлявано от управителя З. Е. М., "чрез адв. Иванов, срещу Решение № 38/31.01.2017 г. на Административен съд - Х. по адм. дело № 272/2016 г. по описа на съда. Твърди се, че решението е неправилно и постановено при съществени процесуални нарушения - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Според жалбоподателя било от съществено значение законосъобразността на оспорената заповед, с оглед причината за прекратяване на наемен договор. Отправеното предизвестие за прекратяване на договора било недействително, поради което същият бил действащ. Заповедта на кмета нямала мотиви и без посочени правни основания. Описаното в нея предизвестие за прекратяване на договора за наем не предизвикало целяните правни последици, тъй като било нищожно. Комисиите от О. Х. работили безправно основание, поради което действията им били нищожни, а техните констатации неправилни и незаконосъобразни. Съобразно правилата на ЗЗД следвало след получаване на възражение за оспорване на предизвестието за прекратяване на договора, община да заведе гражданско производство, както и да заплати на дружеството направената инвестиция в размер на 147 023 лв. без ДДС, за да се счетял договора за прекратен. От съда се иска отмяна на оспореното решение и отмяна на оспорената пред първоинстанционния съд Заповед с № 659/6.06.2016 г. на Кмета на О. Х.. Претендира присъждане на направените в хода на съдебното производство разноски. Ответната по жалбата страна е депозирала отговор, според който жалбата е неоснователна. Изтъква доводи по същество. Представителят на Върховна административна прокуратура счита, че жалбата е допустима, като подадена в срок и неоснователна по същество. Излага подробни съображения в подкрепа на становището. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на "З." ЕООД срещу Заповед № 659/6.06.2016 г., с която кметът на О. Х. изземва от дружеството недвижими имот публична общинска собственост, представляващ Парк "Х." - поддържане на озеленената площ, имот с идентификатор 77195.738.38 по КК на гр. Х., с площ 3088 кв. м., при граници: бул. "Освобождение", ул. П.", ул. "Лом" и възможност за монтаж на временен обект с площ до 93 кв. м., поради това че дружеството владее имота без правно основание. Като мотиви в заповедта е описано, че с договор от 1.06.2012 г. О. Х. отдава под наем на дружеството недвижим имот, публична общинска собственост, представляващ Парк "Х." - поддържане на озеленената площ, имот с идентификатор 77195.738.38 по КК на гр. Х., с площ 3088 кв. м., при граници: бул. "Освобождение", ул. П.", ул. "Лом" и възможност за монтаж на временен обект с площ до 93 кв. м. Описано е, че на дружеството е изпратено предизвестие за прекратяване на този договор от 26.04.2016 г., регистрирано под индекс 53 З-38-2 от същата дата, което е връчено на представител на дружеството на 28.04.2016 г. Определен е срок за изпълнение на заповедта от 14 дни, като е определена и комисия за извършване на изземването на имота. Разпоредено е препис от заповедта да се връчи на "З." ЕООД. От събраните в хода на производството пред първоинстанционния съд доказателства е безспорно установено, че между дружеството и О. Х. е сключен договор за наем на описани по-горе обект, представляващ публична общинска собственост. С предизвестието от 26.04.2016 г. О. Х. е изразила изричното си намерение да прекрати действието на договора за наем по силата на чл. 14, т. 3 от същия, според която договорът се прекратява "едностранно с /писмено/ предизвестие до другата страна, направено поне 1/един/ месец по-рано". Това предизвестие видно от приложената разписка на лист 92 от делото е връчено на дружеството на 28.04.2016 г. Едномесечният срок от предизвестието е изтекъл на 28.05.2016 г. Първоинстанционният съд е приел, че депозираната пред него жалба е неоснователна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган и в предвидената в закона форма. Прието е, че същият съдържа както правни, така и фактически основания за издаването му и в хода на административното производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да водят до незаконосъобразност на оспорения административен акт. Първоинстанционният съд е приел, че по делото липсват данни, които да оборят заетата от административния орган позиция, свързана с наличието на прекратен договор за наем към момента на издаване на оспорената заповед. С оглед естеството на съглашението между дружеството и общината следвало да се приложат разпоредбите на ЗЗД във връзка с прекратяване на това правоотношение. Жалбата е подадена в срок, от лице имащо право на оспорване на невлязъл в сила съдебен акт и в сроковете, описани в АПК, поради което е процесуално допустима. По същество е неоснователна, по следните съображения: В хода на съдебното производство пред Хасковския административен съд е безспорно установено, че между дружеството и общината е съществувал договор за наем върху конкретно определения имот. Установено е, че на 26.04.2016 г. кметът на О. Х. е изразил писмено желанието си да прекрати този договор, на основание чл. 14, т. 3 от същия, т. е. едностранно с писмено предизвестие до другата страна направено поне един месец по-рано. Поради описаното и след като към датата на издаване на Заповед № 659/6.06.2016 г. описания в договора едномесечен срок е изтекъл, то административния орган е формулирал обоснован извод за липсата на правно основание за държане от страна на "З." ЕООД на имота, публична общинска собственост. В предизвестието е изрично описан, че едномесечният срок започва да тече от датата на получаването му от страна на дружеството и след изтичане на този срок от един месец договорът ще се счита прекратен. Описаните в касационната жалба доводи настоящият състав намира за несъстоятелни. Каква е причината за прекратяване на наемния договор не е от значение за производството по издаване на оспорената пред съда заповед за изземване на имота. Достатъчно е да се установи, че към момента на издаването й правоотношения наемател-наемодател между дружеството и общината не е съществувало, то е прекратено по силата на отправеното съобразно чл. 14, т. 3 от договора предизвестие с едномесечен срок. В договора не са предвидени други условия, които да дават право или да обуславят предприемане на действие, на която и да е от страните, по прекратяване на договора на това основание. Дали в оспорената заповед е описано нещо допълнително не е от значение, както правилно е преценил първоинстанционният съд. Твърдението на касатора, че договорът е действащ е несъстоятелно и несе подкрепя от доказателствата по делото. Както правилно е отбелязал първоинстанционния съд не е в неговите правомощия да се произнася за съществуването или несъществуването на облигационно отношение по смисъла на ЗЗД между страните в производството. За административния съд е било напълно достатъчно да се удостовери фактът на изпращане на предизвестие за прекратяване на договора за наем по реда и в сроковете, описани в него. Съдът не следва да взима каквото и да е отношение и да се произнася по гражданско-правните последици свързани с прекратяването на договора з наем, в това число и с дължимостта или възстановяването на каквато и да е направена от наемателя каквато и да е в имота инвестиция. Това са въпроси, които следва да бъдат поставени пред граждански съд по общия ред. Правилно първоинстанционното производство не е взето отношение по действия на общината, свързани с установяването на незаконно строителство в имота. Тези действия на общинската администрация биха могли да бъдат предмет на производство различно от насоченото към решаване на спор за изземване на имот по реда на чл. 65, ал. 1 от Закона за общинската собственост. След като първоинстанционният съд е съобразил решението си със събраните поделото доказателство, преценил е действията на издателя на акта съобразно приложимите процесуално правни и материалноправни норми и не е установил нарушение на същите, то правилно и законосъобразно е приел жалбата за неоснователна. Първоинстанционното решение като отговарящо на законовите изисквания за правилност и обоснованост следва да бъде потвърдено от настоящата инстанция. С оглед изхода на производството претенцията за присъждане в полза на касатора на направени по делото разноски е напълно неоснователна и не следва да бъде уважена. Предвид горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, Трето отделение