Решение № 12918 от 12.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13466/2010 г.

Решение № 12918 от 12.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13466/2010 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Анета Веселинова Димитрова от гр. София срещу решение № 2193 от 1.07.2010 г., постановено по адм. дело № 1831/2010 г. от Административен съд - София, с което е отхвърлена жалбата й срещу мълчалив отказ на Началника на Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК) по заявление за достъп до обществена информация с вх. № ВР-220-21-255 от 21.12.2009 г. По наведени в жалбата доводи за неправилност на обжалваното решение се иска отмяната му. Ответникът, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли съда да постанови решение, с което да остави в сила първоинстанционното решение като законосъобразно. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Димитрова против мълчалив отказ на Началника на ДНСК да предостави исканата от Димитрова информация. Първоинстанционният съд, след извършена служебна проверка намерил, че оспореният пред него административен акт е издаден в съответствие с административно процесуалните правила, от компетентен орган и в съответствие с материалния закони и неговата цел. Пред касационната инстанция не са ангажирани нови писмени доказателства по смисъла на чл. 219, ал. 1 АПК, поради което и на основание чл. 220 АПК настоящият състав приема за доказани фактите така, както са установени от първоинстанционния съд. Решението е правилно, но не по изложените мотиви. В случая, с оглед характера и естеството на исканата обществена информация органът, до когото е било отправено искането и в съответствие с разпоредбата на чл. 32 Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) след като не разполагал със същата, но е имал информация за нейното местонахождение е препратил искането до компетентния орган, за което заявителката е била надлежно уведомена. Видно от приложеното решение за предоставяне на достъп до обществена информация № ДК-27-1 от 22.01.2009 г. Началника на РДНСК Враца е предоставил исканата информация по т. т. 1 - 8 вкл. и т. т. 11 и 12 от заявлението. За исканата информация информацията по т. 11, касаеща трето лице, правилно в обжалваното решение е посочено, че това следва да стане след неговото съгласие за предоставяне на личните му данни. При наличие на изричен отказ от Стефанов правилно същата не е предоставена, а от друга страна исканата следва да бъде посочено, че исканата информация, представляваща сведение по конкретна преписка не представлява обществена информация по смисъла на чл. 2 ЗДОИ. Правилно в първоинстанционното решение е прието, че исканата информация по т. т. 9 и 10 от заявлението, за което е постановен изричен отказ да се предостави такава не представлява обществена информация. Видно от съдържанието на искането по посочените точки, същото представлява констатация на конкретен факт и оценката на Димитрова за този факт, но не и конкретно искане за информация, която да попада в категорията на тази по чл. 2 ЗДОИ. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,