Решение № 8265 от 22.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5271/2026 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Програмата за трансгранично сътрудничество Интеррег ИПП България - Сърбия 2014 - 2020 г. срещу Решение № 1492 от 25.11.2025 г., поправено с Решение № 62 от 15.01.2026 г. на Административен съд София-област по адм. д. № 340/2025 г., с което е отменено негово Решение № РД-02-14-428 от 04.03.2025 г. за определяне на финансова корекция на Община Своге в размер на 10 % от стойността на допустимите разходи по договор № 363/09.09.2022 г. на стойност 188 760 евро с ДДС с изпълнител „Евромаркет Кънстракшън“ ЕАД. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва извода на съда, че административният акт е издаден в нарушение на материалния закон. Подробно описва фактите и обосновава, че нарушението на правилата за определяне на изпълнител от бенефициери, които не са възложители по смисъла на Закона за обществените поръчки, е доказано и правилно е квалифицирано като нередност. Иска отмяна на обжалваното съдебно решение и вместо него касационната инстанция да постанови решение за отхвърляне на жалбата срещу административния акт, както и присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от ответника. Ответникът – Община Своге, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Иска обжалваното решение да бъде оставено в сила и присъждане на разноски по представен списък. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред административния съд е Решение № РД-02-14-428 от 04.03.2025 г. на ръководителя на Управляващия орган на Програмата за трансгранично сътрудничество Интеррег ИПП България - Сърбия 2014 - 2020 г. за определяне на финансова корекция на Община Своге в размер на 10 % от стойността на допустимите разходи по договор № 363/09.09.2022 г. на стойност 188 760 евро с ДДС с изпълнител „Евромаркет Кънстракшън“ ЕАД. Съдът е установил от фактическа страна, че на 15.06.2021 г. между Министерството на регионалното развитие и благоустройството като УО на Програмата за трансгранично сътрудничество Интеррег ИПП България - Сърбия 2014 - 2020 г. и Община Своге като водещ партньор е сключен Договор за субсидия в размер на 393 164,02 евро - средства по ИПП и национално съфинансиране в размер на 310 53,65 евро с предмет „Стимулиране на опазването на природата в общините Своге и Мерошина чрез подобряване на управлението на отпадъците и водите в трансграничния регион на България и Сърбия“. В изпълнение на договора от Община Своге е обявена местна открита процедура (local open tender) по реда на Практическото ръководство за обществени поръчки и безвъзмездни помощи за външни дейности на ЕС (Практическо ръководство-версия 2021.1 PRAG). По процедурата е постъпила една оферта и е сключен договор за доставка № 363/09.09.2022 г. с избрания изпълнител „Евромаркет Кънстракшънс“ ЕАД на стойност 188 760 евро с ДДС. При проверка на проведената процедура административният орган е установил, че описаните в техническите спецификации характеристики на превозното средство, предмет на доставката, сочат към конкретна търговска марка и модел оборудване, а именно Komatsu WA100M-8, което е нарушение на чл. 178, пар. 1 и т. 17.1 и 17.8 от глава 1 на Приложение 1 от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 във връзка с т. 2.8 от Практическото ръководство, версия 2021.1. Нарушението представлява нередност по т. 11, б. „а“ от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕФСУ (Наредбата за посочване на нередности), за която се предвижда финансова корекция в размер на 10 %. Финансовата корекция е определена на основание чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕФСУ. За да отмени административния акт, съдът е приел, че констатираното от административния орган нарушение не попада в хипотезата на чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕФСУ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правилно съдът е установил, че за процесната обществена поръчка не са приложими правилата за определяне на изпълнител по ЗОП или по глава четвърта ЗУСЕФСУ. Същата е възложена по правилата на PRAG, който обаче не попада в хипотезата на чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕФСУ. PRAG е практическо ръководство, което разяснява (обяснява) приложимите за отделните области процедури, без да дерогира правила от по-висок ранг (решение от 15 септември 2011, Т-407/07, CMB Maschinenbou & Handels v. European Commission, EU: T: 2011: 477, т. 157). PRAG e задължителен за изпълнение от конкретните бенефициери в държавата членка и третата държава (по аргумент от чл. 22 от Меморандума за изпълнение на Програма за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ - ИПП България - Сърбия), но уредените в PRAG процедури не са правни норми, установени във вторичен акт на Съюза или в закон на държавата членка в изпълнение на акт на Съюза, т. е. в случая в българския Закон за обществените поръчки или в ЗУСЕФСУ, поради което констатираното от административния орган нарушение на чл. 178, пар. 1 и т. 17.1 и 17.8 от глава 1 на Приложение 1 от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 във връзка с т. 2.8 от Практическото ръководство, версия 2021.1. не попада в хипотезата на чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕФСУ за определяне на финансова корекция. Основанието по т. 9 от националния закон визира изрично и само нередност, съставляваща нарушение на правилата за определяне на изпълнител по глава четвърта, която не препраща към процедурните правила, установени в PRAG (в този смисъл Решение № 646 от 19.01.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7529/2022 г., VII о.). По изложените съображения органът неправилно е посочил чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕФСУ като правно основание за определяне на финансовата корекция. Обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора в полза на ответника следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 1 840 евро. Възражението за прекомерност е неоснователно. Посоченият размер съответства на фактическата и правна сложност на делото и вида и обема на предоставената правна помощ. Поддържаното становище от процесуалния представител на бенефициера се основава на подробен анализ на фактите по делото и приложимата нормативна уредба. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение