Решение № 6103 от 11.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 912/2010 г.

Решение № 6103 от 11.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 912/2010 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Ива Савова Джанфезова, Сава Иванов Джанфезов и Цанета Иванова Джанфезова, чрез пълномощника им адв. Пламен Киров, срещу решение № 134 от 11 ноември 2009 г., постановено по адм. д. № 124/2009 г. по описа на Административен съд Габрово, с което е отхвърлена жалбата им против заповед № ДК-10-01/18 май 2009 г. на началника на РДНСК - гр. Габрово. В касационната жалба не са посочени конкретни касационни оплаквания, но от съдържанието й може да се направи извод, че решението се обжалва като неправилно поради нарушение на материалния закон. Ответниците РДНСК - гр. Габрово, чрез юрк. Светла Попова, е представил писмено възражение, в което са изложени съображения за неоснователност на касационната жалба. Процесуалният представител на ДНСК - София юрк. Беатриса Шалдупова поддържа същото становище. Останалите ответници не са заявили становищата си по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че обжалваното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Пред Административен съд Габрово Ива Савова Джанфезова, Сава Иванов Джанфезов и Цанета Иванова Джанфезова са оспорили заповед № ДК-10-01/18 май 2009 г. на началника на РДНСК - гр. Габрово, с която като недопустима е отхвърлена жалбата им против разрешение за строеж № 143/20 април 1994 г. Съдът е приел, че така издадената заповед е законосъобразна, тъй като към датата на издаването му разрешението за строеж не е подлежало на обжалване. Така постановеното решение е правилно. При постановяване на решението си съдът не е допуснал нарушение на материалния закон. Правилно е определен предмета на повдигнатия пред него спор - допустима ли е била жалбата на Джанфезови, подадена пред началника на РДНСК - гр. Габрово, срещу издаденото на 20 април 1994 г. разрешение за строеж. В тази връзка съдът подробно е разгледал въпроса и е анализирал относимите правни норми относно обжалваемостта на разрешенията за строеж от влизането в сила на Закона за териториално и селищно устройство (ЗТСУ) и правилника за прилагането му (ППЗТСУ) до датата на издаването на атакуваното разрешение за строеж. Въз основа на този анализ е направил законосъобразния извод, че към датата на издаването на обжалвания акт при действието на посочените нормативни актове, разрешението за строеж не е подлежало на обжалване. Този извод е изведен от нормата на чл. 295, ал. 1 от ППЗТСУ (сега отменен, но в сила към датата на издаването на разрешението за строеж), съгласно която на обжалване подлежи само отказа да се издаде разрешение за строеж въз основа на одобрен проект, както и предварителния архитектурен проект за начина на застрояване на общ дворищнорегулационен парцел за малкоетажно застрояване по искане на някои от съсобствениците без съгласие на останалите. Издаденото впоследствие разрешение за строеж не е подлежало на съдебен контрол, поради което и не е проведена процедура по уведомяването на съсобствениците на парцела за издаването му. Правилен е и извода на първоинстанционния съд относно това, че създадената през 1998 г. възможност за обжалване на издадените разрешения за строеж няма обратно действие и не е безсрочна. Законосъобразността на даден административен акт се преценява към датата на неговото издаване, към който момент следва да е била налице и процесуалната възможност за обжалването му. С оглед горното и при липсата на инвокираното касационно оплакване обжалваното решение като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,