Решение № 180 от 19.05.2009 г. на ВКС по н. д. № 153/2009 г.

Решение № 180 от 19.05.2009 г. на ВКС по н. д. № 153/2009 г., III н. о., НК, докладчик съдията Фиданка Пенева Предмет на касационното производство е проверка на въззивно решение на Варненския апелативен съд от 6.02.2009 г., постановено по внохд № 503/2008 г. по описа на същия съд, с което е потвърдена изцяло присъда от 21.11.2008 г. на Търговищкия окръжен съд по нохд № 431/2007 година, по описа на същия съд. В касационната жалба на подсъдимия С, изготвена от неговия упълномощен защитник - адвокат Ж. Ж. от Варненския АК, са въведени всички касационни основания. По основанието за допуснати нарушения на материалния закон, чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, се твърди, че деянието за което подсъдимият е признат за виновен, е несъставомерно, тъй като неправилно съдилищата са приели, че той е действал при пряк, а не при евентуален умисъл; ако се приложи правилно закона, във връзка с формата на умисъла на дееца, би се стигнало до други правни изводи, тъй като опитът за убийство при евентуален умисъл е ненаказуем. По второто основание - допуснати съществени процесуални нарушения, в жалбата са развити доводи, които могат да се обобщят като такива свързани с нарушаване на правилата по формиране на вътрешното убеждение по чл. 14, ал. 1 НПК. Въведено е и третото касационно основание за явна несправедливост на наказанието. В жалбата са направени три алтернативни искания за изменение на въззивното решение от касационната инстанция - 1. да се преквалифицират фактите, по които не се спори, като престъпление по чл. 129, ал. 1 НК, за умишлено причинена средна телесна повреда; 2. да се преквалифицират същите като престъпление само по чл. 116, ал. 1, т. 6 НК, като по квалифициращият елемент - "на повече от едно лице" по т. 4 подсъдимият бъде оправдан и 3. да се намали размера на наложеното наказание, като се приеме за изключително смекчаващо отговорността обстоятелството, че той е действал в състояние на физиологичен афект. В съдебно заседание, подсъдимият се явява лично и с упълномощения си защитник - адвокат Ж. Ж. от ВАК. Последният поддържа жалбата и пледира по основанията и доводите изложени в нея. В крайна сметка, иска намаляване размера на наказанието, до този, за който Д. е бил с мярка за неотклонение "задържане под стража". Поддържа, че въззивният съд в нарушение на чл. 339, ал. 2 НПК не е дал отговор на всички доводи на защитата направени пред него - акцентира на това, че в решението не се съдържа отговор на възражението за липса на пряк умисъл в действията на подсъдимия Д, но не прави искане за отмяна решението и връщане на делото за ново разглеждане, за отстраняване на посоченото като съществено процесуално нарушение. В последната си дума, подсъдимият се позовава на влошеното си здравословно състояние - диабет и иска намаляване размера на наказанието. Прокурорът дава заключение за неоснователност на исканията на защитата и на подсъдимия и за оставяне на въззивното решение в сила, тъй като при определяне размера на наказанието е приложен чл. 55, ал. 1, т. 1 НК. По нататъшно снизхождение, с намаляване на определения размер лишаване от свобода, би довело до явна несправедливост на наказанието. Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното: С цитираната присъда подсъдимият С е признат за виновен в това, че на 20.07.2007 г., в ресторант в гр. П., чрез незаконно притежаван боен пистолет, е направил опит умишлено да умъртви повече от едно лице - Ф. А. И. и Р. Ю., по начин опасен за живота на мнозина, като престъплението останало недовършено по независещи от волята на дееца причини. За престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 4, пр. 3 и т. 6, пр. 1, във вр. с чл. 115 и чл. 18, ал.1 НК му е наложено наказание на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 НК - осем години лишаване от свобода. Признат е за виновен и по обвинението в престъпление по чл. 339, ал. 1 НК, за това, че е държал огнестрелно оръжие - боен пистолет Automatic Pistol Jupiter и 7 броя боеприпаси за него, без да има за това надлежно разрешение и му е наложено наказание две години лишаване от свобода. На основание чл. 23, ал. 1 НК е определено едно общо наказание, в размер на осем години лишаване от свобода, при строг първоначален за изтърпяване режим. Зачетено е предварителното задържане. Подсъдимият е осъден да заплати разноските по делото. На основание чл. 53, ал. 1, б. "а" НК, средството послужило за извършване на престъплението е отнето в полза на държавата. Посоченото касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Възраженията по този довод се свеждат до твърдения за неправилна преценка на доказателствата и от там за незаконосъобразен извод, че този подсъдим е осъществил от субективна страна престъплението опит за убийство на повече от едно лице и по начин опасен за живота на мнозина по чл. 116, ал. 1, т. 4 пр. трето и т. 6, пр. първо, във вр. с чл. 18, ал. 1 НК. При приетите за установени от въззивния съд фактически положения, които не подлежат на касационен контрол, с оглед ограничителните основания по чл. 348, ал. 1 НПК, направеният извод, че подсъдимият Д е осъществил цитираните престъпления, е законосъобразен. За осъществяването на квалифицираните състави по обвинението в престъплението опит за убийство, убедителни аргументи е изложил още първостепенният съд, по повод същите конкретни възражения на защитата, каквито се правят и пред настоящата инстанция. Достатъчно е да се посочи, че от фактическа страна е доказано, че подсъдимият е бил на разстояние от около 1 м. - 1,5 м. от двамата пострадали - Ф. И. и Р. Ю., когато извадил незаконно притежавания от него пистолет и стрелял два пъти първо в Ю. Тъй като последният реагирал адекватно, наклонил се на страни и приведен зад масата започнал да се отдалечава от мястото си, не бил улучен фатално. Той бил прострелян в дясното рамо и дясната предраменница. В момента, в който подсъдимият насочил пистолета към Ф. И., тя вдигнала защитно дясната си ръка пред лицето си. От последвалите два изстрела била счупена дясната лакътна става на пострадалата. Само намесата на двамата синове на подсъдимия и един от гостите на семейното тържество, които със сила успели да му отнемат оръжието, предотвратила понататъшната стрелба срещу редицата от гости, в която не били само пострадалите. Тези факти кореспондират с обясненията на пострадалите и другите свидетели, очевидци на деянието на подсъдимия. За субективната страна на изпълнителното деяние е достатъчно да се посочи, подробно описания в мотивите на първоинстанционната присъда и проверяваното въззивно решение механизъм на извършване. За наличието на пряк умисъл аргументи се извеждат от обективното поведение на дееца и преди всичко, в случая, от насочеността на оръжието - пистолет, към жизнено важни органи на пострадалите - гърдите на Ю. и главата на Ф. И. При това положение, правилно инстанционните съдилища са приели, че тезата за евентуален умисъл е само защитна позиция, която не почива на фактите по делото. Както вече се посочи, процесуалния закон не предвижда необосноваността като касационно основание. В случая същественото е, че в хода на събиране и проверка на доказателствата е спазен процесуалният ред. Двете съдебни инстанции са изпълнили задълженията си произтичащи от основните процесуални принципи по чл. 13, ал. 1 и чл. 14, ал. 1 НПК. Взети са всички мерки за разкриване на обективната истина, а вътрешното им убеждение е основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Не кореспондира с установеното при проверката и възражението за нарушение на чл. 339, ал. 2 НПК - въззивният съд в решението си /вж. л. 18 от въз. п-во/ е дал отговор на доводите на защитата, във връзка със съставомерността на престъплението по чл. 116, ал. 1, т. 4 и т. 6 НК. По алтернативно направеното искане за намаляване размера на наказанието, по довода за явна несправедливост на наказанието: Санкцията за извършените престъпления е справедлива. Според Върховния касационен съд при определяне размера й, са били отчетени изброените в касационната жалба и защитна пледоария смекчаващи отговорността обстоятелства, което е мотивирало инстанциите по фактите да определят размер на наказанията под минимално предвидения. Спазени са били точно правилата на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК и необходимостта от постигане целите на наказанието по чл. 36 НК. По нататъшно снизхождение с оглед данните по делото за деянията и дееца не би способствало за постигане задачите на наказателната репресия. Ето защо и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение