Решение № 7793 от 9.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1943/2014 г.

Решение № 7793 от 9.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1943/2014 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Юли Борисов Ганчев и Цветелина Иванова Ганчева, чрез техния пълномощник срещу решение № 8191/20.12.2013 г. по адм. д. № 10912/2013 г. на Административен съд София-град. Считат обжалваното решение за недопустимо и алтернативно - за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесулния закон и необосновано. Претендират от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба-Началникът на Служба по геодезия, картография и кадастър-София не взема становище. Ответникът по касационната жалба-Стефан Константинов Митов, чрез своя процесуален представител намира касационната жалба за неоснователна и претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Стефан Константинов Митов, срещу заповед № КД-14-22-1443/20.09.2013 г., издадена от началника на СГКК-София град, с която се обединяват поземлени имоти с идентификатори 04234.6929.163 и 04234.6929.188 в имот с идентификатор 04234.6929.3484 и се заличават като обекти от ККР имоти с идентификатори 04234.6929.163., 04234.6929.188 и 04234.6929.163.1. Със заповедта се нанасят и нови обекти, а именно: имот с идентификатор 04234.6929.3484 с площ от 1153 кв м и имот с идентификатор 04234.6929.3485 с площ от 50 кв. м., за който няма данни за собственост. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил доводи за допустимост на жалбата и за наличие на спор за материално право, който може да бъде разрешен само по общия исков ред. Решението е допустимо като постановено по допустима жалба: Безспорно се установява, че жалбоподателят пред първоинстанционния съд е вписан в кадастралния регистър като собственик на право на строеж на вилна сграда върху имот с идентификатор 04234.6929.163. Изградената вилна сграда на жалбоподателя е била нанесена в КК и КР на одобрени със Заповед № РД-18-51/03.11.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, като самостоятелен обект с идентификатор 04234.6929.163.1. С предприетото изменение имоти 04234.6929.188 и 04234.6929.163 и се заличават, като се обединяват в имот с идентификатор 04234.6929.3484. Правото на строеж в случая с предприетото изменение се оказва върху новосъздадения имот с идентификатор 04234.6929.3484. Поради това за жалбоподателя е налице правен интерес въз основа на ограниченото му вещно право да обжалва както заличаването на двата имота, така и обединяването им в един общ имот. Безспорно за него е налице правен интерес от заличаването на самостоятелен обект с идентификатор 04234.6929.163.1- реализираната чрез правото на строеж сграда, както и нанасянето на нов обект- сграда с идентификатор 04234.6929.3485, находяща се в имот 04234.6929.163. Решението е обосновано: В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че е налице спор за материално право. Пред първата инстанция е представено доказателство, от което е видно, че е налице оспорване правото на собственост на касаторите от страна на жалбоподателя Стефан Константинов Митов досежно имот парцел VІІІ-63 /инкорпориран с обжалваното изменение в имот с идентификатор идентификатор 04234.6929.3484/, срещу Юли Борисов Ганчев и Цветелина Иванова Ганчева, а от представеното пред касационната инстанция съдебно решение е видно, че производството е висящо. Досежно адекватно установените за спора факти съдът правилно е приложил материалния закон. Наличието на спор за материално право е пречка за издаване на заповед със съдържание като оспорената. Поради това изводът на съда на нейната материална незаконосъобразност е постановен съответно на относимата материалноправна норма. С оглед изложените съображения обжалваното решение не страда от твърдяните в касационната жалба основания за отмяна и следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените и своевременно претендирани пред касационната инстанция разноски в размер на 250 /двеста и петдесет/ лв., представляващи възнаграждение за един адвокат. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение