Решение № 10633 от 27.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6685/2026 г.

Образувано е по касационна жалба на председателя на Комисия за защита на потребителите (КЗП/Комисията), чрез гл.юрисконсулт Михалкова, срещу Решение № 18946/16.05.2026 г., постановено по адм. дело № 3571/2026 г. по описа на Административен съд - София - град (АССГ). С последното съдът е отменил по жалба на "СИТИ КЕШ" ООД, с ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление в гр. София, район "Младост", бул. "Цариградско шосе" № 115 Е, ет. 5, представлявано от управителя, чрез процесуален представител - юрисконсулт В. Вълканов, негова Заповед № 4567/13.06.2025 г. забраняваща на "СИТИ КЕШ" ООД да прилага нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68г, ал. 1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), а именно: да не предоставя своевременно на потребителите необходимата информация за вземане на информирано решение за сключване на договор за потребителски кредит. Поддържат се оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По изложени в касационната жалба съображения претендира отмяна на обжалвания съдебен акт и решаване на спора по същество с отхвърляне на жалбата срещу оспорената заповед за прилагане на ПАМ (ЗППАМ). Претендира разноски. Ответникът, "СИТИ КЕШ" ООД, чрез упълномощен процесуален представител, оспорва подадената касационна жалба по съображения изложени в писмен отговор. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество, на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, съдът приема същата за неоснователна, по следните съображения: Предмет на контрол за законосъобразност пред АССГ е Заповед № 4567/13.06.2025 г. на председателя на Комисия за защита на потребителите. С атакувания съдебен акт е отменена по жалбата на "СИТИ КЕШ" ООД тази заповед, като с последната се забранява на "СИТИ КЕШ" ООД да прилага нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68г, ал. 1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), а именно: да не предоставя своевременно на потребителите необходимата информация за вземане на информирано решение за сключване на договор за потребителски кредит. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, при спазване на процедурата по издаването му, но при неправилно приложение на материалния закон. Решението е валидно и допустимо, а по същество – правилно, макар и по съображения различни от изложените от състава на АССГ: Страните не спорят по фактите, както и в частта относно компетентността на органа, издал обжалвания административен акт, и спазването на процедурата по издаването му, поради което в тази част мотивите на касационната инстанция препращат към първоинстанционното решение и по аргумент от нормата на чл. 221, ал. 2, изр. 2-ро АПК не следва да бъдат повторно възпроизвеждани. Спорът, предвид застъпените пред касационната инстанция защитни тези, е по приложението на материалния закон в контекста на упражненото от административния орган властническо правомощие: Защитата на потребителите е основен приоритет на ЕС. Съгласно разпоредбата на чл. 153, § 1 и § 3, буква "a)" от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) Общността допринася за постигане на високо ниво на защита на потребителите чрез приетите от нея мерки, съгласно член 95. Безспорно възможността на потребителя да вземе своето информирано решение досежно потребността си от дадена стока или услуга може да бъде силно повлияна от нелоялни търговски практики. Именно по тази причина европейският законодател императивно ги забранява, регламентирайки комплекс от правила, съдържащи се в Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета (Директива 2005/29/ЕО /Директивата), които да хармонизират уредбата в държавите членки в посочената сфера. Единната забрана за прилагане на нелоялни търговски практики, които изопачават икономическото поведение на потребителите, е изрично изведена в Съображение 11, изр. 2-ро от преамбюлната част на Директивата, и се съдържа като правило в разпоредбата на чл. 5, § 1. Съгласно дефинитивната норма на чл. 5, § 2 Директивата една търговска практика е нелоялна, ако противоречи на изискванията за дължимата професионална грижа и съществено изопачава или е възможно да изопачи съществено икономическото поведение по отношение на продукта на средния потребител, до когото достига или за когото е предназначена стоката, или на средния представител на група, когато една търговска практика е ориентирана към група потребители. В синхрон със съдържанието на цитираната наднационална разпоредба текстът на чл. 68г, ал. 1 ЗЗП категоризира търговската практика като нелоялна, когато същата противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и ако променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е насочена, или на средния член от групата потребители, когато търговската практика е насочена към определена група потребители. Следователно изводът за наличие на нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68г, ал. 1 ЗЗП предполага положителна констатация за кумулативно наличие на три материалноправни предпоставки, както следва: 1) действия, категоризиращи се като търговска практика; 2) тази търговска практика да противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност; и 3) като резултат да е променено или да е възможно да се промени съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е насочена, или на средния член от групата потребители, когато търговската практика е насочена към определена група потребители. С оглед изложеното, за да обоснове заключение за нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68г, ал. 1, предл. 1-во ЗЗП, административният орган следва да установи наличие на три материалноправни предпоставки в условията на кумулация, както следва:: 1) действия, категоризиращи се като търговска практика; 2) тази търговска практика да противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност; и 3) като резултат да е променено или да е възможно да се промени съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е насочена, или на средния член от групата потребители, когато търговската практика е насочена към определена група потребители. За да постанови атакувания правен резултат, административният орган се е позовал на следните установявания: търговецът не предоставя на потребителя своевременно необходимата информация за вземане на информирано решение за сключване на договор за потребителски кредит, като на сайта си е публикувал информация за размер, вид, срок за погасяване на кредита, без да публикува на същия сайт информация за годишен лихвен процент, годишен процент на разходите, размер на погасителна вноска, обща сума за връщане и прочие. При анализ за съответствие между правната квалификация на мярката и нейно словестно изписване, съдът констатира несъответствие, както следва: Фактическият състав на чл. 68г, ал. 1 ЗЗП, регламентиращ забрана за нелоялна търговска практика, изисква да е налице предлагане, то да противоречи на изискванията за добросъвестност и професионална компетентност и да променя или да е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител. Т.28 на пар.13 от Допълнителните разпоредби на ЗЗП съдържа легална дефиниция на понятието "добросъвестност и професионална компетентност", като то обхваща степента на специални познания, умения и грижи, които може да се очаква да бъдат притежавани и проявени от търговеца спрямо потребителя съгласно почтените пазарни практики и/или принципа за добросъвестност в сферата на дейност, упражнявана от търговеца. В обстоятелствената част на мярката обаче, както и мотивите на органа към нея е видно, че се забранява на търговеца да „не предоставя своевременно“ съществена информация, като са изложени и факти, че той не публикува (т.е. прикрива) тази съществена информация, като не я обявява на сайта си. Анализът, който съставът на ВАС прави е за пълно несъответствие между правната квалификация на мярката и нейната мотивна/съобразителна част и словесното й изписване в диспозитива на акта: ЗЗП в чл. 68е, ал.2 съдържа изрична разпоредба, която квалифицира като заблуждаваща всяка търговска практика, при която чрез премълчаване, имайки предвид елементите по ал. 1, търговецът прикрива съществена информация по смисъла на ал. 1 или не я предоставя своевременно, и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение от средния потребител, което той не би взел без използването на търговската практика. В случая обаче тази правна квалификация не е посочена като правно основание за прилагане на мярката, а именно тя обхваща хипотези на премълчаване на съществена информация и несвоевременното й представяне. В случая, словесното описание в разпоредителната част на акта, следващо изписаната разпоредба на чл. 68 г, ал. 1 ЗЗП, не само не кореспондира по никакъв начин с нея, но и тази квалификация не съответства на мотивната част на акта, тъй като в него не са изложени съображения за степента на специални познания, умения и грижи, които може да се очаква да бъдат притежавани и проявени от търговеца спрямо потребителя, както предполага хипотезата на чл. 68 г, ал. 1 ЗЗП. Допълнителен аргумент за отмяна на акта е и неговата ненадлежна немотивираност. Фактическият състав чл. 68 г, ал. 1 ЗЗП включва елемент, който изисква преценка на поведението на средния потребител като резултат от осъществения от търговеца акт. В хипотезата на чл. 68 г, ал. 1 ЗЗП е необходимо да се докаже съществена промяна (или възможност за такава) в икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е насочена, или на средния член от групата потребители, когато търговската практика е насочена към определена група потребители. Съгласно формиралата се еднопосочна съдебна практика преценката дали пазарното поведение на търговеца извършва нелоялна търговска практика, следва да бъде извършвана за всеки отделен случай при съвкупна и обективна оценка на доказателствата. (Виж: Решение № 15363/11.12.2018 г., постановено по адм. дело № 11267/2017 г., VII о. на Върховния административен съд, Решение № 9627/15.07.2020 г., постановено по адм. дело № 7983/2019 г., VII о. на Върховния административен съд и др.). Изхожда се от средния добре информиран и сравнително наблюдателен и предпазлив потребител, като съгласно съображение 18 Директива 2005/29/ЕО "критерият за "средния потребител" не е статистически, а националните съдилища и административни власти трябва да използват своята собствена преценка, за да определят типичната реакция на средния потребител в съответния случай. Очевидно изискуема е конкретика, каквато в случая не е налице, а това прави и волеизявлението необосновано, а оттам и незаконосъобразно на самостоятелно основание. По изложените съображения, председателят на КЗП е издал заповед, която не отговаря на изискванията за законосъобразност съгласно чл. 146 АПК. Решението на АССГ, с което е отменил по жалба на "СИТИ КЕШ" ООД заповедта на председателя на КЗП следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, на "СИТИ КЕШ" ООД се дължат разноски за юрисконсулт в размер на 200 евро. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,