Решение № 9601 от 9.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16165/2009 г.

Решение № 9601 от 9.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16165/2009 г., VII о., докладчик съдията Таня Вачева Производството е образувано по жалбата на Министерството на здравеопазването, представлявано от министъра на здравеопазването, чрез пълномощника си, срещу решение № 188/27.10.2009 г., постановено по преписка № 207/2008 г. на Комисията за защита от дискриминация. Поддържат се оплаквания за незаконосъобразност на административния акт поради съществени нарушения на процесуалните правила и противоречие с материалноправните разпоредби. Релевират се доводи за липсата на поведение, сочещо на дискриминационно отношение спрямо пациентите, страдащи от рядкото заболяване "мукополизахаридоза", който извод се налага при пълното обсъждане на относимите към спора факти и обстоятелства. В този смисъл се иска отмяна на решението. Ответникът Комисията за защита от дискриминация, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Претендират се разноски. Заинтересованата страна Сдружение "Национална асоциация по мукополизахаридоза" не изразява становище. Заинтересованата страна Евгений Желев Желев не оспорва жалбата по съображения, подробно изложени в писмено възражение. Върховният административен съд, като обсъди представените по делото доказателства отделно и в съвкупност, съобразно становищата на страните, приема за установено следното: Производството пред Комисията за защита от дискриминация е образувано по жалба с вх. № 14-00-9/4.09.2008 г. от Десислава Атанасова като председател на на Сдружение "Национална асоциация по мукополизахаридоза" с оплаквания за бездействие и липса на желание у Министерството на здравеопазването да изпълни задълженията си по Закона за здравето, а именно да осигури навременно и адекватно предоставяне на лекарства за болните от мукополизахаридоза деца на България. Тъй като референтните медикаменти "Elapraze" и "Naglazyme" са с твърде високи цени, които са непосилни за семействата на болните лица, се настоява заплащането им да се поеме от държавата в лицето на МЗ. Според молителя пред КЗД двата лекарствени продукта са регистрирани, ценообразувани и са включени в позитивния лекарствен списък (ПЛС). Като животоспасяващи, те са необходими за непрекъснат прием от страна на пациентите, но пасивното поведение на МЗ ги лишава от тях, с което застрашава живота им. Поради това молителят, защитавайки интересите на тези лица, твърди упражняване на дискриминационно отношение спрямо тях. В хода на производството Комисията за защита от дискриминация е изискала единствено становище на Министерството на здравеопазването, копия от протоколи на заседания на Постоянната комисия по здравеопазване при Народното събрание, становище от Информационния център за редки болести, становища от експерти. При редовна процедура, в отсъствие на страните, КЗД е провела открито заседание на разширен състав. С оспореното решение компетентният орган е установил, че министърът на здравеопазването е осъществил пряка дискриминация по отношение на представляваните от председателя на Сдружението лица, състояща се в непредставяне за продължителен период от време на пациенти с поставена диагноза "мукополизахаридоза" на лекарствата, необходими за лечението им, с което здравето и животът им са застрашени. С това свое бездействие, според Комисията, е осъществен тормоз спрямо тези лица по признаците "лично положение", "възраст", "увреждане" и "имуществено състояние". Постановено е прекратяване на нарушението чрез предприемане на подробно изброени мерки. Евгений Желев в качеството си на министър е глобен със сумата от 300 лв., тъй като не е предприел необходимите мерки съгласно чл. 10 и чл. 11, ал. 1 от ЗЗДискр. Дадени са му и конкретни предписания с определен едномесечен срок за изпълнение. За да постанови този резултат, след като е описала подробно представените по преписката доказателства, Комисията е посочила в пет пункта безспорните обстоятелства по спора. В пункт шест органът е приел за безспорна и високата стойност на двата цитирани медикамента. В пункт седем е направила извод, че Министерството на здравеопазването от 2007 г. демонстрира формално и лишено от морал отношение към искането на засегнатите лица за пълно финансиране на двете лекарства от държавата. Формираното крайно заключение е изведено въз основа единствено на приложените становища на страните и приетите за ноторни обстоятелства. Съдът приема оспореното решение за издадено от компетентен орган, но при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които водят до неговата незакоонсъобразност и налагат отмяната му. По дефиниция дискриминацията представлява установено със закон неравенство, унижаване ли подценяване на граждани според тяхната народност, раса, пол, религия и етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. По смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗД пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. По принцип жалбоподателят подчинява дейността си на специализираните функции на държавното управление. В конкретния случай, разследваните от Комисията действия спрямо министъра на здравеопазването с оглед твърденията за упражнявано по-неблагоприятно отношение са формални. Комисията за защита от дискриминация дължи всестранно, обективно и пълно изследване на относимите обстоятелства за установяване твърденията за наличието на съзнателно нежелано поведение, което да цели или предизвиква враждебна, обидна или застрашителна среда. По преписката не са изискани и представени доказателства за сходни случаи, за да се коментира приетият от КЗД извод, че други засегнати групи лица са третирани по-благоприятно. Дискриминацията като относително понятие се установява при сравнението с друг, който е третиран или би бил третиран по-добре и който няма съответния защитен признак. За да е годно сравнението, той трябва да е в сравнима ситуация с потърпевшия. Тази разлика трябва да бъде съществена, значима и относима предвид всички обстоятелства по случая. Такова изследване в конкретното производство не е извършено, поради което и липсват каквито и да са мотиви в тази насока. Тази съществена непълнота на доказателствата е довела до излагане в решението на общи разсъждения по справедливост, които настоящият състав не отрича, но изводът за наличие на дискриминация "на пръв прочит" е приет при непълнота на доказателствата. Решението е постановено, без да е проведено адекватно, обстойно разследване, което задължение е вменено на органа по силата на чл. 55, ал. 1 от ЗЗДискр. Цялостната проверка на законосъобразността на процесното решение сочи на допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Материалите, представени от Комисията по здравеопазването при Народното събрание не освобождават КЗД от задължението й да даде точни, пълни и ясни указания на министъра на здравеопазването за представяне на относими доказателства. Видно от преписката, такива доказателства изобщо не са изисквани. За всестранното и пълно изясняване на обстоятелствата по спора е необходимо Комисията да прояви служебна активност при събиране на доказателствата. Простата констатация, че министърът на здравеопазването не е представил доказателства, е повърхностна и не спомага за задълбочено изследване на спорните обстоятелства, в контекста на правомощията си да се произнесе за наличието или липсата на дискриминационно отношение. За да е налице дискриминационно поведение, следва да бъдат осъществени всички елементи от фактическия състав на приложимата правна норма. Необходимо е да се установи различно третиране на лице или определен кръг лица. В тази връзка следва да се обсъдят и представените от жалбоподателя в съдебно заседание доказателства, да се насочи разследването и към съразмерността на засягането на защитената група. Не е изследван относимия въпрос дали е налице обективно оправдание и дали целта на поведението от страна на жалбоподателя е дискриминационна. Ето защо оспореното решение следва да бъде отменено като незаконосъобразно и преписката да се върне на Комисията за защита от дискриминация за ново произнасяне при съобразяване с дадените от съда указания. За пълнота следва да се посочи, че Комисията за защита от дискриминация може да приложи преустановяваща принудителна административна мярка при констатирано нарушение на закона, уреждащо равенство в третирането, като даде задължителни предписания за отстраняване нарушения на законодателството за предотвратяване на дискриминацията. С обжалваното решение тази принудителна административна мярка е приложена спрямо министъра на здравеопазването, като му е предписано задължение да предприеме изпълнение на задължение, вменено му от Комисията по здравеопазване при Народно събрание на РБ, да предприеме необходимите мерки за незабавното предоставяне на медикаментите, необходими за лечението на пациентите, страдащи от "мукополизахаридоза", както и мерки, осигуряващи финансиране, достатъчно за лечението на тези пациенти. В случая на министъра на здравеопазването е вменено чрез метода на административната принуда, еднолично да променя финансови параметри, които не са заложени в управлявания от него бюджет, като КЗД се намесва и в установен ред на отношения между Народно събрание и орган на изпълнителна власт. Компетентността на жалбоподателя е израз на специализацията на функциите на държавното управление и се състои от правото на органа да извърши определено действие и задължението му при определени условия да упражни това свое право, което Комисията за защита от дискриминация е длъжна да съобрази при постановяване на своя акт. Предвид изхода на правния спор разноски в полза на ответника не следва да се присъждат. Воден от горното, Върховният административен съд