Решение № 6379 от 14.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1493/2010 г.

Решение № 6379 от 14.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1493/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Елена Владимировна Топчиева и Владимир Владимирович Ериванцев, живущи в с. Потоп, общ. Елин Пелин, обл. София, против Решение № 13184/05.11.2009 г., постановено от тричленен състав на седмо отделение на ВАС по адм. дело № 6908/09 г., с което е отхвърлена жалбата им срещу Решение № 32/13.03.2009 г. на Комисията за защита от дискриминация, постановено по преписка № 98/2008 г. в обжалваната му първа и втора част от диспозитива. Решението се счита неправилно, нищожно и недопустимо, претендира се отмяната му. Сочи се, че съдът не е обсъдил обстойно и задълбочено писмените и гласни доказателства по делото, изцяло е възприел становището на Комисията, която е отказала да установи сочените факти и обстоятелства по отношение на лицето Николай Петров. В съдебното заседание касационните жалбоподатели, редовно и своевременно призовани, не се явяват и не се представляват. Комисия за защита от дискриминация, чрез юрк. Горянова, оспорва касационната жалба, настоява същата да се остави без уважение, като се потвърди решението на тричленния състав. В касационната жалба се излагат нови обстоятелства и факти, сочат се нови признаци на дискриминация, които не са посочени нито пред КЗД, нито пред тричленния състав на ВАС, което е в противоречие с чл. 210 от АПК. Ответните страни: Министерски съвет на Република България, Кмета на Столична община и Директора на Дирекция "Бюро по труда" към Агенцията по заетостта - община Възраждане, редовно призовани, не изпращат процесуални представители. Председателят на Агенцията за социално подпомагане се представлява от адвокат Францов, който оспорва жалбата, моли да се остави в сила решението, като правилно и законосъобразно. Подробни съображения излага в писмена защита. Председателят на Държавна агенция за българите в чужбина, чрез юрисконсулт Ганчева, също оспорва жалбата и настоява за потвърждаване на съдебния акт. Подчертава, че в нея не се сочат основания по чл. 209 от АПК. Цитираните проблеми не са Относими към конкретния правен спор и казус, а става дума за нов такъв. Не се сочи от страна на Държавната агенция за българите в чужбина да са извършени дискриминационни действия., напротив, полагани са усилия да се подпомогнат тези лица. Кмета на с. Потоп - Владимир Бонев, се явява лично и оспорва касационната жалба, счита решението на първоинстанционния съд за правилно. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Решението на ВАС, тричленен състав, се преценява като правилно, основано на доказателствата по делото и в съответствие с материалния закон. Обоснован е изводът на съда за законосъобразност на обжалваното решение на КЗД. Върховният административен съд, в настоящия си петчленен състав при Втора колегия, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежни страни, процесуално е допустима. По съществото си същата е неоснователна. С оспореното пред първоинстанционния съдебен състав Решение № 32 от 13.03.2009 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), постановено по преписка № 98 по описа й за 2008 г., жалбата на Топчиева и Ериванцев е оставена без разглеждане и производството е прекратено, на основание чл. 52, ал. 1 от ЗЗДискр., (по твърденията за осъществена дискриминация, поради непредоставяне на общинско жилище под наем, от страна на администрацията и кмета на Столична община и чрез неустройването им на работа, в периода от 1998 г., от страна на службите по заетостта към Дирекция регионална служба по заетостта към Агенция по заетостта към МТСП), с оглед изтекъл тригодишен давностен срок от извършване на нарушението. В пункт втори на решението, жалбата срещу кмета на с. Потоп и жители на същото село, за осъществена дискриминация на основата на "национален и социален произход", "политическа принадлежност" и "лично положение", е отхвърлена като недоказана, на основание чл. 9 ЗЗДискр. Третата част на решението съдържа предложения и препоръки към МС на РБългария, за приемане на изменения и привеждане в съответствие на подзаконови нормативни актове и приемане на Правилник за прилагане на Закона за българите, живяли извън пределите на страната, желаещи да се установят в РБългария, както и към Кмета на Столична община - да внесе предложение за изменение на Наредбата за реда и условията за предоставяне на общински жилища, с цел подпомагане и гарантиране на правата на устройващите се в страната българи и семействата им и равното им третиране. Така постановеното от специализирания административен орган решение, в оспорените му части, тричленният състав на ВАС с основание е потвърдил, отхвърляйки неконкретизираната и несъответстваща на изискванията по чл. 146 АПК жалба, преценявайки я неоснователна при условията на чл. 168, ал. 1 АПК. Посочил е, че същото е постановено от компетентен орган, в изискуемата се форма и при спазване на административнопроизводствените правила, без установени нарушения на материалноправни разпоредби, или несъответствие с целта на закона. Споделил е изводите досежно прекратителната за производството част, с оглед липсата на правомощия за произнасяне поради давност, отчел е неизпълнените от жалбоподателите указания за представяне на доказателства, като е посочил и резултата от това - недоказаност на твърденията за осъществени дискриминационни действия. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. На първо място следва да се подчертае, че касационната инстанция се произнася в рамките на наведените с жалбата касационни основания, каквито в настоящия случай липсват. Вместо това, (основателно се възразява от ответните страни), че се сочи нов признак за дискриминация - сексуален тормоз от страна на физическо лице Николай Петров, какъвто не е сочен пред Комисията, поради което и такъв не е обсъждан. Още с образуването на преписката, докладчикът е указал на жалбоподателите начина, по който следва да се проведе производството и доказателствената тежест в него, във връзка с необходимостта от конкретизация на твърденията и събирането на доказателствата. Петров, описан в касационната жалба като "олигарх, тиранин, изнудвач", който шантажира, тероризира, подслушва телефони, ръководи работодатели и т. н. и т. н., не е посочен пред КЗД като лицето, осъществяващо дискриминационни действия по отношение на жалбоподателите, за да се насочи разследването към него. Напротив, след изисканото удължаване на срока за събиране на доказателства, с цел обективно произнасяне, е представена в преписката кореспонденцията с различните сезирани органи и е постановена третата част от диспозитива на решението, с препоръки и предложения от страна на Комисията. Пред настоящия съдебен състав нови доказателства, въз основа на които да се обосноват различни от приетите дотук изводи, също не се представят. Вярно е, че жалбоподателите не ползват правна помощ, но съображенията за влязъл в сила от 01.01.2004 г. закон, чиито разпоредби намират приложение само за отношения, възникнали след тази дата, са достатъчно ясни и не пораждат съмнения. Правилен и логичен е и изводът, че КЗД няма правомощие да се произнесе по наведените в жалбата факти и обстоятелства от 1996 г. насам, което задължително води до прекратяване на преписката в тази й част, а твърдения за дискриминация в три годишния период преди сезирането на Комисията и доказателства за такава не са налице, на основата на "национален и социален произход", "политическа принадлежност" и "лично положение". Затова и обосновано в касираното решение е направен изводът за недоказаност на жалбата, по силата на цитираната разпоредба на чл. 9 ЗЗДискр. В този смисъл, некоректно е твърдението за "преписани" мотиви, след като при наличните доказателства друг, различен извод е невъзможно да бъде направен. А на какви основания съдебният акт се счита "нищожен и недопустим" не става ясно, затова и това оплакване не следва да се коментира. С оглед изложеното, жалбата се явява неоснователна, поради което и Върховният административен съд, петчленен състав, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК,