Решение № 14370 от 25.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12262/2010 г.

Решение № 14370 от 25.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12262/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Славка Найденова Производството по делото е образувано рлед 5-членен състав на Върховния административен съд, по искане на Емил Захариев Иванов от гр. София, за отмяна на влязлото в сила решение № 7919/14.06.2010 г. остановено по адм. д. № 12713/2009 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на пето отделение, с което е обезсилено решение № 539/14.08.2009 г. по адм. д. № 534/2009 г. на Административен съд - София-облас, оставена е без разгреждане жалбата му срещу Заповед № 202/24.04.2009 г., издадена от командира на поделение 54320 - Божурище и е прекратено производството по делото. В искането е посочено правно основание за отмяна на решението по чл. 239, т. 1 и 2 АПК. Иска се решението да се отмени изцяло и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на Административен съд - София-област. Министърът на отбраната на Република България, като ответник по искането за отмяна, в писмено възражение и в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на искането. Искането за отмяна е постъпило в срока по чл. 240 АПК, а разгледано по същество е неоснователно по следните съображения: Отмяната е извънинстанционен способ за защита срещу съдебни актове, които са неправилни, но не поради грешка на съда или на страните, а поради обективно възникнали други обстоятелства, изчерпателно изброени в чл. 239 от ГПК. В точка 1 е предвидено, че актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Или отмяна на това основание може да се допусне при наличието на нови писмени доказателства или обстоятелства, които са съществували към момента на постановяването на съдебния акт, но не са били известни на страната и които факти не са могли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото при полагане на дължимата грижа от страната да представи по делото всички необходими доказателства, установяващи твърденията й, най-късно до приключване на устните съзтезания в последната инстанция по същество. В случая по делото се представят следните доказателства: Заповед № КВ-462/13.04.2009 г. на министъра на отбраната; Заповед № 202/24.04.2009 г. на командира на поделение 54320 - Божурище; предложение, изходящо от искателя до министъра на отбраната от 30.04.2009 г.; писмо от Министреството на отбраната, адресирано до искателя с дата от 1.06.2009 г.; и справки, наречени от него "за генезиса и същността на заповеди на МЗ..." Първите три на брой писмени доказателства се намират в кориците на делото на първоинстанционния съд - л. 22, л. 23 и л. 80-82, като втората заповед е и предметът на делото, поради което не са новооткрити по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. Писмото на МО е адресирано до искателя и се е намирало у него, поради което също не е новооткрито по смисъла на посочения текст и той е могъл да го представи като доказателство по делото в първата или касационната инстанция. Представените стравки също не са новооткрити по симъсла на посочения текст, тъй като - от една страна не са от съществено значение за правилното решаване на спора, а от друга - при полагане на дължимата грижа от искателя, т. е. проявяване на активност при водене на процеса, би могъл да ги представи и попълни доказателствения материал с тях. С оглед изложеното искането за отмяна на основание чл. 239, т. 1 АПК се явява неоснователно и следва да се отхвърли. Разпоредбата на чл. 239, ал. 1, т. 2 от АПК допуска отмяна на влязъл в сила съдебен акт, когато по надлежния съдебен ред се установи неистиност на показания на свидетелите или заключение на вещите лица, върху които се е основал актът, или престъпно действие от страната, на нейния представител или на чл. от състава на съда във връзка с разрешаването на делото. От текстът недвусмислено става ясно, че следва да е налице влязъл в сила съответен съдебен акт, а именно присъда или решение, относно посочените в него факти. В конкретния случай искателят твърди наличие на това основание да отмяна на влязлото в сила решение, но не представя такива писмени доказателства - присъда или решение, които да установяват някои от фактите посочени в т. 2, още повече, че по делото не са разпитвани свидетели нито е назначавана и изслушвана еспертиза, още по-малко, че е налице присъда за престъпно поведение на състава на съда, на страната или на повереника й. С оглед изложеното не са налице основания за отмяна на влезлия в сила съдебен акт и на това правно основание по чл. 239, т. 2 АПК, поради което изцяло искането е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Водим от горното Върховният административен съд, в настоящия съдебен 5-членен състав, на основание чл. 244, ал. 1 АПК