Решение № 3047 от 1.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15411/2010 г.

Решение № 3047 от 1.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15411/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на министъра на образованието, младежта и науката, чрез юрк. Марина Христова, срещу решение № 12684 от 28 октомври 2010 г., постановено по адм. д. № 2170/2010 г. по описа на Върховния административен съд, седмо отделение, с което е отменено решение № 06-00-822-2009/12 януари 2009 г. на министъра на образованието, младежта и науката и е върната преписката за ново произнасяне, съобразно дадените в мотивите указания. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответницата Тонка Славилова Неделчева, чрез пълномощника си адв. Слави Димитров, намира за неоснователна подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че обжалваното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред тричленния състав на Върховния административен съд е образувано по жалба на Тонка Славилова Неделчева срещу решение № 06-00-822-2009/12 януари 2009 г. на министъра на образованието, младежта и науката, с което е отказано признаване на висше образование на Неделчева по специалността "Счетоводство и контрол" на образователно-квалификационна степен "бакалавър" от Киевския славистичен университет, Украйна. Съдът е отменил обжалваното решение, като е приел, че обучението на жалбоподателката е проведено дистанционно, а провеждането на такова обучение от чуждестранно висше училище на територията на страната ни не е равнозначно на разкриването на филиал на чуждестранно учебно заведени е в противоречие с изискванията на Закона за висшето образование и само по себе си не обективира нарушение на § 4, ал. 1 от ДР на ЗВО. Това е така, защото дистанционната форма на обучение предполага, че ученикът и преподавателят са разделени по местоположение, но не непременно и по време, като съществуващата дистанция се компенсира с технологични средства, поради което придобиването на висше образование в чуждестранно висше училище по метода на дистанционното обучение по време, през което жалбоподателката се е намирала на територията на страната ни, не съставлява нарушение на забраната по § 4, ал. 1 от ДР на ЗВО. Така постановеното решение е правилно. Обжалваното решение на министъра на образованието, младежта и науката е издадено на основание чл. 12, ал. 1, т. 3 от Наредбата за държавни изисквания за признаване на придобито висше образование и завършени периоди на обучение в чуждестранни висши училища (Наредбата), във връзка с чл. 2 от същата и § 4, ал. 1 от ДР на ЗВО. Съгласно тези разпоредби признаване на висше образование, придобито в чуждестранни висши училища се отказва, когато след извършване на проверка се установи, че висшето училище не е издало представения документ, удостоверяващ завършено висше образование. Право на признаване на придобито висше образование и на завършени периоди на обучение в чуждестранни висши училища имат български граждани, чужденци и лица със статут на бежанци, които са се обучавали във висши училища, създадени и функциониращи по законоустановения ред в страната, в която е придобито висшето образование, или са завършени периодите на обучение. Чуждестранни висши училища не могат да разкриват свои поделения на територията на Република България. Горното определя предмета на съдебната проверка за законосъобразност на обжалвания административен акт. По делото не са навеждани доводи, че представената от Тонка Неделчева диплома за завършено висше образование по специалността "Счетоводство и контрол" на образователно-квалификационна степен "бакалавър" не е издадена от Киевския славистичен университет, Украйна. Няма и данни посоченото висше училище да е разкривал свое поделение на територията на Република България. Направилото искането за признаване на висше образование лице е български гражданин. Обучението е извършено с дистанционна форма, което не е изрично забранено да се извършва на територията на страната ни от чуждестранни висши училища. При тези данни изводът на първоинстанционния съд, че обжалваното решение на министъра на образованието, младежта и науката е незаконосъобразно, е правилен. Административният орган не е установил обстоятелствата, подробно посочени в решението, които имат значение за правилното решаване на спора, което е наложило и връщането на преписката. С оглед горното и предвид липсата на релевираните в касационната жалба пороци на решението, последното като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав - II колегия,