Решение № 5702 от 19.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 44/2015 г.

Решение № 5702 от 19.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 44/2015 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Свиленград против решение № 462/28.10.2014 г. по адм. дело № 520/2014 г. на Административен съд - гр. Хасково. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 46 и чл. 49 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето (ППЗЗД) и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - Мария Атанасова Теодошева, от гр. Свиленград заявява становище за неоснователност на същата. Посочва, че правилно първоинстанционният съдебен състав е приел, че административния орган неточно е приложил закона, като не е установил и доказал наличието на нормативно установена пречка за отпускане на поисканата помощ. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че за да е съставомерен отказа за отпускане на финансова помощ е необходимо да са налице фактически обстоятелства, които да съответстват на приложимата правна норма. В конкретния случай посочването в акта, че лицето притежава търговски обект и движимо имущество, които са източник на недекларирани доходи, представлява липса на мотиви, тъй като не са изложени твърдения нито за размера на получаваните от семейството недекларирани доходи, нито че тези доходи, изчислени според членовете на семейството, надвишават петкратно размера на гарантирания минимален доход. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 462/28.10.2014 г. по адм. дело № 520/2014 г. Административен съд - гр. Хасково е отменил решение № С44/30.05.2014 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Свиленград, потвърдено с решение № ЗД РД 01-0078/03.07.2014 г. на директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" - гр. Хасково и е изпратил преписката на административния орган, издал първоначалния акт за издаване на нов индивидуален административен акт, съобразен със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени със съдебното решение. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореното решение е издадено при съществени нарушения на административнопроизводствени правила и в противоречие с материалноправни разпоредби - основания за незаконосъобразност по чл. 146, т. 3 и т. 4 АПК. Решението е правилно. По делото е установено, че административният орган се е произнесъл процесуално неиздържано с решение вместо със заповед по молбата декларация на Мария Атанасова Теодошева за отпускане на месечна помощ за превенция на изоставянето и реинтеграция на дете, за отглеждането му при близки и роднини или в приемно семейство. Обосновано съдът е приел, че приобщените по делото доказателства не подкрепят фактическите и правни основания на административния орган, с които той е мотивирал своя отказ. Посочването, че "лицето притежава търговски обект и движимо имущество, които са източник на недекларирани доходи" сочи липса на конкретни мотиви и обосновава наличието на порок по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК. Съгласно чл. 46 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето за подкрепа предназначена за превенция и реинтеграция може да се отпусне финансова помощ или помощ в натура като базата за определяне на същата се извършва на основание чл. 12, ал. 3 от Закона за социално подпомагане въз основа на гарантирания минимален доход. Разпоредбата на чл. 49, ал. 1 ППЗЗД уточнява основанията като приема, че за деца, настанени за отглеждане при роднини и близки, Дирекция "Социално подпомагане" може да отпуска месечни помощи, ако средният месечен доход на всеки от съпрузите или на родителя/родителите, живеещи заедно, и на ненавършилите пълнолетие деца е по-нисък от 5-кратния размер на гарантирания минимален доход. Допълнителни критерии са възрастта на детето, обучението му и др.. Излагането на мотиви, лишени от конкретика препятства проверката досежно материалната законосъобразност на акта и в частност финансовите и материални възможности на приемното семейство. Административният орган неточно е приложил закона, като не е установил наличието на нормативно установена пречка за отпускане на поисканата помощ, а именно, че месечния доход на всеки от съпрузите и на ненавършилото пълнолетие дете е по-висок от петкратния размер на гарантирания минимален доход, че е налице търговски обект източник на допълнителни недекларирани доходи. Законосъобразно съдът е посочил, че ако директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Свиленград е разполагал с данни за недекларирани доходи на семейство Теодошеви е следвало да извърши допълнителна проверка, включително и като изиска други документи, за да установи по несъмнен начин получаваните от семейството средства с оглед прилагането на чл. 49 ППЗЗД. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение