Решение № 345 от 13.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3350/2013 г.

Решение № 345 от 13.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3350/2013 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс / АПК/ и е образувано по касационната жалба на Агенция "Митници" против решение № 156 от 7.01.2013 г., постановено по адм. д. № 5928 по описа за 2012 г. на Административен съд - София град. Релевират се оплаквания за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закони съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по касационната жалба - Димитър Атанасов Войнов оспорва същата като неоснователна., моли решението да се остави в сила и претендира разноските по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. Производството пред Административен съд - София град е образувано по иск против Агенция "Митници" с правно основание чл. 121, ал. 1, т. 3 ЗДСл с цена на иска 9524,00 лв., представляваща обезщетение по чл. 104, ал. 1 ЗДСл за десет месеца, а именно за периода от 6.05.2010 г. до 6.03.2011 г. при месечно възнаграждение в размер на 952,40 лв. Освен това, ищецът Димитър Атанасов Войнов претендира заплащането на законната лихва върху исковата сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното и изплащане и направените по делото разноски. По делото в хода на процеса на доказване е било установено, че със Заповед № 6868 от 4.05.2010 г., служебното правоотношение на ищеца е било прекратено, като същата е била прогласена за нищожна с решение № 3341 от 28.10.2010 г., постановено по адм. д. № 3744 по описа за 2010 г. на 8 състав на АССГ, оставено в сила от ВАС с решение № 17270 от 29.12.2011 г., постановено по адм. д. № 16460 по описа за 2010 г. Със заповед № 524 от 27.01.2011 г. ищецът бил възстановен в Агенция "Митници" на длъжност "старши инспектор", с ранг IV младши., код по НКПД 24226047 в Митница Свиленград., считано от 11.01.2012 г. и му е определена основна месечна заплата в размер на 760,00 лв. и допълнително месечно възнаграждение за прослужено време от 25 г. в размер на 25% върху нея. считано от 11.01.2012 г. Въз основа на писмените доказателства и заключението на вещото лице по делото е било установено, че ищецът за периода между уволнението и възстановяване на служба не е работил по трудово или служебно правоотношение. Въз основа на тази фактическа установеност, съдът е направил извод, че искът е доказан по основание и размер, както по отношение на главницата - обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл за периода от 10 месеца, дължими съгласно разпоредбата на закона преди нейното изменение - ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от 1.07.2012 г., така и по отношение претендираната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба - 21.06.2012 г. и до окончателното й изплащане. Присъдени са и направените и доказани в процеса съдебни разноски. Решението на Адимнистративен съд - София град е валидно, допустимо и правилно. Изводите на съда относно основателността на претенцията за заплащане на обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. се споделят изцяло от настоящата инстнация. Неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател в касационната жалба, че доказателствената тежест за установяване за обстоятелството, че ищецът е останал без работа, следва да се вмени на последния и че неправилно на ответника е вменена вина за процесуално бездействие. Всъщност обстоятелството дали през през периода от 10 месеца, следващ уволнението, ищецът е полагал труд по трудово или служебно правоотношение, е свързано с твърдение за факт. Ако ищецът в обстоятелствената част на исковата молба е твърдял, че пертендира обезщетението за целия период от 10 месеца, поради това, че не е упражнявал труд по трудово или служебно правоотношение, не може той да извършва доказване на последното, тъй като това означава да установява отрицателни факти - нещо недопустимо в гражданския и съдебноадминистративния процес. Само положителните факти подлежат на установяване и доказване. В случая това са факти за това, че ищецът е полагал труд по трудово или служебно правоотношение. От установяване на това обстоятелство, при положение, че това е спорно обстоятелство и исковата претенция се оспорва по основание от ответника, именно той би черпил за себе си изгодни правни последици. Правилно съдът е приел, че доказателствената тежест е на ответника. Правилни са изводите на съда, за това, че ответникът не е установил ищецът да е работил през процесния период. По отношение на началния момент на лихвата върху обезщетението по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. съдът споделя становището на процесуалния представител на Върховната административна прокуратура, че лихвата правилно е определена от датата на писменото й поискване - предявяване на исковата молба. С оглед изложеното, решенето на Административен съд - София град следва да се остави в сила, а в полза на ответника покасационната жалба следва да се присъдят разноски, надлежно поискани в срок и чрез представяне на списък, дължими и доказани с писмени доказателства. Мотивиран от изложеното, Върховният административен съд