Решение № 43 от 11.04.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4075/2016 г.

Решение № 43 от 11.04.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4075/2016 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Димитър Димитров Производството по делото е по реда чл. 307, ал. 1 от ГПК и е образувано по молба с вх. № 7391/11.03.2016 г., подадена от С. Г. С., за отмяна на решение № 3/07.01.2015 г. на Апелативен съд В., постановено по гр. д. № 526/2014 г., с което е потвърдено решение № 961/24.06.2014 г. на Окръжен съд Варна, постановено по гр. д. № 3162/2013 г. С посочените решения е уважен предявеният от З. Т. С. срещу П. К. К. и В. Ц. Й. -К. иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за разваляне на сключения между тях на 09.04.2010 г. договор за покупко-продажба на недвижим имот, оформен с нотариален акт № **, том *, рег. № ****, дело № 45/2010 г. на Л. Г. -нотариус с район на действие района на Районен съд Варна, вписана под № 116 в регистъра на Нотариалната камара, поради неизпълнение на задължението на ответниците, в качеството им на продавачи да погасят вписаната върху имота законна ипотека. Заедно с това П. К. К. и В. Ц. Й. -К. са осъдени да заплатят на З. Т. С., на основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 18 165.00 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на посоченото задължение и да му заплатят на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 и чл. 189 от ЗЗД, сумата от 30 731.00 лева представляваща платена цена по разваления договор. С определение № 801/10.07.2015 г., постановено по гр. д. № 2375/2015 г. по описа на ВКС, ГК, III г. о. не е допуснато касацинно обжалване на постановеното от Апелативен съд Варна въззивно решение. Затова същото, съгласно разпоредбата на чл. 296, т. 3 от ГПК, е влязло в сила на 10.07.2015 г. С. Г. С. не е била страна и не е участвала в посочените по-горе съдебни производства, като в молбата си за отмяна излага съображения за това, че е придобила права върху имота, предмет на посочения по-горе договор при извършена по изпълнително дело № 20137190400247/2013 г. по описа на С. Я. -частен съдебен изпълнител с район на действие района на Окръжен съд Варна, вписана под № 719 в регистъра на К. на частните съдебни изпълнители публична продан на същия. Поради това С. сочи, че с постановените съдебни решения се засягат нейни права и тя е трябвало да участва в производствата, по които те са постановени. В. Ц. Й. -К. е подала отговор с вх. № 24 222/07.09.2016 г., с който е изразила становище, че подадената от С. Г. С. молба за отмяна е основателна и като такава трябва да бъде уважена. Останалите ответници по молбата не са подали отговори и не са изразили становище по допустимостта и основателността на същата. Върховният касационен съд, гражданска колегия, IV-то отделение, преценявайки твърденията на страните и представените от тях доказателства, намира за установено и доказано следното: На 09.04.2010 г. между П. К. К. и В. Ц. Й. -К. от една страна, в качеството им на продавачи и З. Т. С. от друга страна, в качеството му на купувач е бил сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот, оформен с нотариален акт № **, том *, рег. № ****, дело № 45/2010 г. на Л. Г. -нотариус с район на действие района на Районен съд Варна, вписана под № 116 в регистъра на Нотариалната камара. Върху имота, предмет на договора е била вписана законна ипотека в полза на [фирма] [населено място], като продавачите са поели задължението да изплатят дължимите се към банката суми до 09.05.2010 г. и ипотеката да бъде заличена от кредитора за сметка на продавачите в срок до 26.04.2010 г. Това задължение не е било изпълнено от страна на П. К. К. и В. Ц. Й. -К. като [фирма] [населено място] е предприела действия по принудително събиране на вземането си като е образувано изпълнително дело № 20137190400247/2013 г. по описа на С. Я. -частен съдебен изпълнител с район на действие района на Окръжен съд Варна, вписана под № 719 в регистъра на К. на частните съдебни изпълнители. По това дело З. Т. С., в качеството си на купувач на ипотекирания имот, е бил конституиран в качеството си на ипотекарен длъжник и са били предприети действия по публичната продан на имота. Това е мотивирало З. Т. С. да предприеме действия по развалянето на договора за покупко продажба, като с решение № 961/24.06.2014 г. на Окръжен съд Варна, постановено по гр. д. № 3162/2013 г. е уважен предявеният от него срещу продавачите иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за разваляне на сключения между тях на 09.04.2010 г. договор за покупко-продажба на недвижим имот, поради неизпълнение на задължението продавачите да погасят вписаната върху имота законна ипотека. Заедно с това П. К. К. и В. Ц. Й. -К. са били осъдени да заплатят на З. Т. С., на основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 18 165.00 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на посоченото задължение и да му заплатят на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 и чл. 189 от ЗЗД, сумата от 30 731.00 лева представляваща платена цена по разваления договор. Това решение е било потвърдено с решение № 3/07.01.2015 г. на Апелативен съд Варна, постановено по гр. д. № 526/2014 г., което пък с определение № 801/10.07.2015 г., постановено по гр. д. № 2375/2015 г. по описа на ВКС, ГК, III г. о. не е допуснато до касационно обжалване. С. Г. С. основава правата си върху недвижимия имот на това, че е закупила същия при проведената по изпълнително дело № 20137190400247/2013 г. по описа на С. Я. -частен съдебен изпълнител с район на действие района на Окръжен съд Варна, вписана под № 719 в регистъра на К. на частните съдебни изпълнители публична продан на същия. В това си качество обаче тя не е участник с отношенията между П. К. К., В. Ц. Й. -К. и З. Т. С. по сключения между тях договор за покупко-продажба на имота. По силата на чл. 304 от ГПК трето неучастващо по делото лице може да иска отмяна на влязлото в сила решение в случаите, когато то има сила по отношение на него, макар и то да не е участвало по делото. Това са случаите на необходимо другарство по чл. 216, ал. 2 от ГПК когато с оглед естеството на спорното правоотношение или по разпореждане на закона решението на съда трябва да е еднакво спрямо всички другари. Доколкото С. Г. С. не е била страна по договора за покупко-продажба на недвижимия имот, то тя не процесуално легитимирана да участва в производството по развалянето на договора. От друга страна евентуалните й права върху имота са възникнали впоследствие при извършената публична продан и затова тя би била обвързана от решението на съда по иска по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД като правоприемник на страна по производството. Това и качество обаче не и дава възможност да иска отмяна по реда на чл. 304 от ГПК, тъй като правото на такава е на лицата, които е трябвало да участват в самото производство, по което е постановено решението, но не са били конституирани като страна в него. В случая за С. Г. С. е без значение дали решение № 3/07.01.2015 г. на Апелативен съд Варна, постановено по гр. д. № 526/2014 г., с което е потвърдено решение № 961/24.06.2014 г. на Окръжен съд Варна, постановено по гр. д. № 3162/2013 г., тъй като това решение няма да засегне правата й върху имота, които твърди, че е придобила като купувач по публичната му продан, проведена по изпълнително дело № 20137190400247/2013 г. по описа на С. Я. -частен съдебен изпълнител с район на действие района на Окръжен съд Варна, вписана под № 719 в регистъра на К. на частните съдебни изпълнители. Касае се до публична продан на ипотекиран имот, поради което с оглед разпоредбата на чл. 173, ал. 1 от ЗЗД за действителността на проданта е без значение дали той ще е собственост на З. Т. С. или на П. К. К. и В. Ц. Й. -К.. Предвид на всичко изложено не е налице твърдяното от С. Г. С. основание за отмяна решение № 3/07.01.2015 г. на Апелативен съд Варна, постановено по гр. д. № 526/2014 г., с което е потвърдено решение № 961/24.06.2014 г. на Окръжен съд Варна, постановено по гр. д. № 3162/2013 г. по реда на чл. 304 от ГПК и подадената за това молба с вх. № 7391/11.03.2016 г. трябва да бъде оставена без уважение. С оглед изхода на делото И. М. М. ще трябва да заплати на М. Г. Б., Г. Г. А. и К. Г. Б. сумата от 360.00 лева разноски за адвокатско възнаграждение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение