Решение № 2237 от 26.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9574/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), подадена чрез пълномощника юрисконсулт Т. Василева, против решение 296 от 03.08.2023 г., постановено по адм. дело 340/2023 г. по описа на Административен съд Стара Загора. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Като съществено процесуално нарушение се посочва неразглеждането и необсъждането от съда на изразеното от органа писмено становище по жалбата. Относно обстоятелствата дали процесните парцели отговарят на изискванията за включване в окончателния слой Площи, допустими за подпомагане (ПДП) за Кампания 2019 г., респективно дали са допустими за подпомагане счита, че установяването им не е задължение на административния орган, както е приел съда, а следва да се възложи върху заявителя който иска отпускане на финансовата помощ. Самият заявител не опровергава попадането на част от площите извън специализирани слой, в размер общо на 4,36 ха, съставляващо 69,1 % санкционирана площ, спрямо общата декларирана по мярката площ от 10,67 ха. Въз основа на направените оплаквания иска отмяна на оспореното съдебно решение и постановяване на ново, с което жалбата срещу уведомителното писмо бъде отхвърлена. Претендира присъждане на разноски - юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции и внесената държана такса. Ответникът по касация - Д. Дечев, чрез адвокат Я. Тончева в представен писмен отговор, писмено становище и писмени бележки, оспорва касационната жалба и по изложени съображения пледира за оставяне в сила на атакуваното съдебно решение. Претендира разноски по представен списък. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните констатира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество и с оглед разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, тя е основателна. Производството пред Административен съд Стара Загора е образувано по жалбата на Д. Дечев против уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 Биологично земеделие от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. (ПРСС) за Кампания 2019 г. изх. 02-240-6500/12758#7 от 13.04.2023 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ. С него е отказано изцяло поисканото финансово подпомагане в размер на 11 623,69 лева е и наложена санкция за бъдещ период от 4749,70 лева. Съдът е установил, че процесното уведомително писмо е издадено в изпълнение на дадените от съда указания до административния орган, съдържащи се в мотивите на влязло в сила решение 232 от 31.05.2022 г. по адм. дело 150/2022 г. на Административен съд Стара Загора, оставено в сила с решение 1107 от 01.02.2023 г. по адм. дело 6497/2022 г. на Върховния административен съд (ВАС). Със съдебното решение е отменено предходно уведомително писмо и преписката е върната на органа за ново произнасяне. Отмяната е постановена съгласно изложеното от ВАС, заради липса на мотиви в акта, тъй като нито в табличната част на писмото или обясненията към таблиците се съдържат конкретни фактически констатации и основания, обективиращи недопустимостта за подпомагане на процесните площи. С процесното писмо административният орган отново е стигнал до застъпения извод от него и в предишното, отменено от съда уведомително писмо, за пълен отказ по заявеното от Дечев финансово подпомагане за Кампания 2019 г. и налагане на санкция за бъдещ период. Прието е, че от заявените 10,67 ха за подпомагане по мярката, 4,36 ха попадат извън специализирания слой и в процентно отношение наддекларираната площ спрямо установената, възлиза на 69,1 %. Като недопустими за подпомагане на това основание са посочени парцел 73451-336-4-1 с цялата заявена площ 3,54 ха, част от парцел 73451-97-3-1 с площ 0,01 ха, част от парцел 73451-97-4-1 с площ 0,02 ха и парцел 73451-338-5-1 с площ 0,79 ха. С обжалваното в настоящото касационно производство решение съдът е отменил уведомително писмо изх. 02-240-2600/12758#7 от 13.04.2023 г. и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените указания. За постановяването на този правен резултат е прието, че уведомителното писмо не е нищожно на основание чл. 177, ал. 2 АПК, тъй като не е с идентично съдържание като предходното - отменено от съда писмо. Посочено е, че в настоящото са изложени мотиви в табличен вид и като пояснения относно недопустимостта за подпомагане на площите в размер на 4,36 ха, които не попадат в специализирания слой ПДП за Кампания 2019 г. Именно това е основанието за отказ за финансиране по мярката по смисъла на 43, ал. З, т. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП). Установено е също, че писмото е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона форма и съдържа фактически и правни основания, които са квалифицирани от съда като мотиви на акта. Счетено е обаче, че от доказателствата по преписката не може да се установи попадането на цялата площ от 4,36 ха извън специализирания слой. Съдът се е позовал на резултатите от автоматичните проверки, които според него обосновават само допуснати грешки за парцел 73451-97-3, а за останалите посочени в писмото парцели не са представени доказателства, че не са включени слой ПДП за 2019 г. Посочено, че неоспорването от Дечев на заповед РД-09-228 от 28.02.2020 г. на министъра на земеделието и храните, с която е одобрен окончателния специализиран слой ПДП за Кампания 2019 г., не е достатъчно за да се приеме, че площите попадат извън слоя. Счетено е, че доказателствената тежест за установяването на тези факти е възложена на административния орган, с оглед дадено му разпореждане от 13.06.2023 г. да установи фактическите и правни основания за издаване на оспорения акт и процесуалното му бездействие обуславя извод за доказателствена необоснованост на постановения отказ за плащане. В съдебното решение е допусната грешка в номерацията на уведомителното писмо, като цифрата 6500 и е заменена с 2600, но тази грешка не е съществена, тъй подлежи на паправка по реда на чл. 175 АПК. Преди провеждането на последното заседание по делото на 04.07.2023 г. и преди постановяването на съдебното решение на 03.08.2023 г., още на 03.07.2023 г. в електронната поща (л.121) на Административен съд Стара Загора е постъпило писмена молба от ответния орган (л.118). С нея са направени правни твърдения по съществото на спора включително, че въпреки твърденията си жалбоподателят не е опровергал приетото от органа, че процесните парцели попадат извън специализирания слой. Съдът не е обсъдил това становище на ответника, независимо от постъпването му преди последното заседание, като върху молбата съдия-докладчикът е записал резолюция от 21.08.2023г., че му е докладвана след постановяване на съдебния акт, т. е. при произнасянето си той не е бил запознат с нея. Без значение кое от длъжностните лица на Административен съд Стара Загора не е изпълнило служебните си задължения по прилагането на молбата на ответника към делото, важното при разрешаването на настоящия правен спор е, че становището на ответника не е било обсъдено надлежно от първоинстанционния съд. Предвид изложеното касационният състав намира, че оспореното съдебно решение е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до неговата необснованост. На първо място основателно е направеното касационно оплакване, че първоинстанционният съд не е обсъдил представеното в хода на съдебното производство становище на ответника. Друго становище по делото той не изразявал, поради това съдът неправилно е приел в решението си какво е негово отношение към спора и към релевантните за разрешаването му факти. Допуснато е нарушение на чл. 172а, ал. 2 АПК, съгласно който към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. На следващо място съдът само формално е разпределил доказателствената тежест с разпореждането от 13.06.2023 г. В него има указания само към ответния орган, но не и към жалбоподателя, че трябва да установи благоприятните за него факти. Първоинстанционният съд не е преценил, че непопадането на съответните площ в извън специализирания слой е отрицателен факт, а твърдението от което жалбоподателя Дечев черпи права че имотите му попадат в слоя, се квалифицира като благоприятен за него факт, респективно той носи доказателствената тежест за установяването му. Всъщност за доказването на главния релевантен за производството факт - дали площите попадат в слоя ПДП, съдът не е дал никакви указания при разпределението на доказателствената тежест, което съчетано с липсата на обсъждане на становището на ответната страна е довело до постановяването на необоснован съдебен акт. С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест в административния процес, съдът неправилно е приел, че издателят на атакувания пред него акт не е установил наличие на посочените в него фактически основания. В хода на производството административният орган е представил доказателства, установяващи материалноправните предпоставки за издаване на административния акт, в т. ч. заповед на министъра на земеделието и храните, с която е одобрен окончателния специализиран слой ПДП за референтната кампания. В тежест на Дечев е да докаже възраженията си, че площите, определени като недопустими за подпомагане, са неправилно преценени като такива. Съдът не е изпълнил в цялост задълженията си по чл. 171, ал. 5 АПК и чл. 172а, ал. 2 АПК като не е указал на жалбоподателя Дечев, че за определени обстоятелства, които са от значение за делото не сочи доказателства, не е обсъдил и отговорил на всички възражения и твърдения на ответника, които имат значение за правилното решаване на делото. Допуснатите от съда нарушения са съществени и налагат отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав, който да се произнесе във връзка с мотивите на настоящото съдебно решение - правилно да се разпредели доказателствената тежест, както и да се укаже на Дечев, че следва да установи дали имотите му попадат слоя ПДП, включително чрез извършването на експертиза от вещо лице с подходяща специалност. В съответствие с разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК разноски не следва да се присъждат, независимо че са направени и поискани своевременно. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2, вр. чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение