Решение № 8777 от 28.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14306/2017 г.

Решение № 8777 от 28.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14306/2017 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на К. Д. А. и Д. Г. А., гр. С., чрез проц. си представител адв. И. М., против решение № 6314/03.11.2017 г., постановено по адм. д. № 2048/2017 г. по описа на Административен съд С. град. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от К. Д. А. и Д. Г. А. против отказ изх. № САГ16-УТ00-460-/1/21.12.2015, 31.01.2017 г. на директора на Дирекция "Общински строителен контрол" да издаде удостоверение за търпимост на строеж "Жилищна сграда на гаражи и 3 етажа /4 ет./", находящ се в имот пл. № 1255, кв. 7, м. "Бул. Б. П." /м. "Кв. Модерно предградие"/, район "Л." - Столична община. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Съдебният акт, постановен в производството по чл. 145 и сл. АПК вр. чл. 215, ал. 1 ЗУТ не е засегнат от пороци. Не се спори по фактите, установени по правилата на доказване в чл. 170 АПК, в т. ч. СТЕ. Решаващият съд е обсъдил съвкупно приобщените в административното и съдебно производство доказателства и след анализ на относимата правна уредба за търпимостта по време, е приел в резултат на служебната проверка по чл. 168 вр. чл. 146 АПК жалбата за неоснователна. Прието е, че липсва третата кумулативно изискуема предпоставка за прилагане на § 127 от, ал. 1 ПЗР на ЗИД ЗУТ за допустимост на процесния строеж към момента на извършване, при действието на ЗТСУ и ППЗТСУ /отм/, Наредба № 5 за ПНТСУ и ЗРП на С.. Алтернативно е изследван варианта при действието на чл. 137, ал. 3 ЗУТ, който също не дава възможност, с оглед отреждането по подробния план, за търпимост. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като валидно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка на ответника в това производство следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Размерът е съобразен и със сложността на делото и положения от юрисконсулта труд. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав