Решение № 321 от 3.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 75/2008 г.

Решение № 321 от 3.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 75/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Гълъбина Генчева Производството е по § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК, вр. чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на С. С. Я. от гр. П. срещу решение № 1610 от 4.10.2007 г. по гр.д. № 2707/2006 г. на Пловдивския окръжен съд. В жалбата се поддържа оплакване за допуснато от въззивния съд съществено процесуално нарушение при преценка на доказателствата по делото - касационно основание по чл. 218б, ал. 1, б. "в" от ГПК (отм.). Ответникът в производството Н. П. С. оспорва жалбата. Върховният касационен съд, състав на I г.о., счита жалбата за процесуално допустима - подадена е в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на касационен контрол решение на въззивния съд. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение състав на Пловдивския окръжен съд е оставил в сила решение № 131 от 7.07.2006 г. по гр.д. № 3066/2005 г. на Пловдивския районен съд, с което е допусната делба на дворно място с площ от 619 кв. м., а по нот.акт от 640 кв. м., съставляващо УПИ ХVII-1914 от кв.31 по плана на гр. Р., ул."О" № 3, ведно с построената в него масивна жилищна сграда със застроена площ от 98 кв. м., включваща партерен /сутеренен/ етаж, изцяло завършен и първи жилищен етаж - недовършен, между съсобственици С. С. Я. и Н. П. С., при равни квоти. Въззивният съд е приел за неоснователна претенцията на ищеца Я. да бъде призната частична трансформация на негови лични средства при закупуването на имота, както и искането му делбата да се допусне при квоти 62/78 ид.части за него и 16/78 ид. части за ответницата С. П. са за недостоверни показанията на сестрата на ищеца - Н. М., че при закупуването на имота, брат и е вложил лични средства в размер на 45 000 лв. Прието е, че имотът е придобит по време на брака между страните; че не е опровергана презумпцията на чл. 19, ал. 3 от СК за съвместен принос, поради което след прекратяване на брака и на съпружеската имуществена общност, върху имота е възникнала съсобственост при равни права на бившите съпрузи. Решението е правилно. Твърдението, че са вложени лични средства на единия от съпрузите при закупуване на имот по време на брака следва да бъде установено по категоричен начин, с безспорни доказателствени средства. В настоящия процес такива доказателства няма. Единственият свидетел, който твърди подобно обстоятелство, е сестрата на ищеца. Тя заявява, че през 1988 г. тя и брат и са получили в наследство по 7 000 лв.; че брат и е дал своите пари в заем за строителството на жилище; че през 1994 г. тя му върнала 45000 лв.- по-голяма сума, като компенсация за това, че парите са били задържани от нея. Твърди, че не е дала парите направо на брат си, а на родителите им, от които той закупил по същото време процесния имот. С оглед роднинската връзка между свидетелката и ищеца и нейната възможна заинтересуваност от изхода на делото, въззивният съд правилно не се е доверил на показанията и, основавайки се на чл. 136 от ГПК (отм.), още повече, че тези показания са изолирани и не се подкрепят от други доказателства. Основателно е оплакването в касационната жалба за непрецизност на част от мотивите на въззивния съд. Действително, той не е следвало да черпи аргументи за недостоверност на показанията на свидетелката М от изявленията и договорните отношения между нея и брат и /че тя не установила конкретните уговорки по договора за заем, срока за връщането на сумата и неустойката за забава/, но тези мотиви не са решаващи и не са се отразили на правилността на обжалваното решение. Водим от изложеното и на основание чл. 218ж, ал. 1, изр. 2, пр. 1 от ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на I ГО,