Решение № 551 от 12.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12012/2011 г.

Решение № 551 от 12.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12012/2011 г., III о., докладчик председателят Пенка Гетова Производството по чл. 208 АПК е образувано по касационна жалба на Хамид Сагаи, гражданин на Иран, против решение № 3753 от 26.07.2011 г. по адм. дело № 5765/2011 г. на Административния съд - София-град, като неправилно поради нарушение на приложимия материален закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209 АПК. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, приема, че подадената в срок касационна жалба е неоснователна. С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 87 ЗУБ, съдът е отхвърлил жалбата на касационния жалбоподател против административно решение № 276/13.06.2011 г. на председателя на ДАБ, с което му е отказан статут на закрила - хуманитарен и на бежанец, по изложени съображения за липсата на предпоставките на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Решението е правилно, като съдът е обосновал законосъобразните си изводи на установените правнорелевантни за спора правни факти и фактически обстоятелства. При изложената фактическа обстановка, в мотивите на решението правилно е прието, че не са налице предпоставките по чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Не е установено чужденецът да е преследван по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. В решението правилно е посочено, че мотивите на чужденеца за исканата закрила не могат да бъдат отнесени към никоя от изброените причини. Според чл. 8, ал. 5 ЗУБ, действия на преследване, релевантни за предоставянето на бежански статут, могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация. Самото преследване като понятие означава достатъчно тежко по своето естество или повторяемост нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека (чл. 8, ал. 4 ЗУБ). Правилно е прието, че в конкретния случай не е имало преследване и не съществува риск от преследване в бъдеще, по изложените от жалбоподателя причини. Разпоредбите на чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2 ЗУБ следва да се преценяват с оглед фактите, заявени от кандидата в бежанската история. В тази връзка, предвид некредитирането на направените твърдения от чужденеца в хода на административното производство, правилно му е отказано предоставянето на хуманитарен статут. Не следва да се игнорира факта, че твърденията на жалбоподателя Сагаи не се кредитират и само защото по принцип в Иран се налагат наказания за прелюбодеяние, на него да се предостави хуманитарен статут. Освен това от приложената справка към преписката е видно, че предвид множеството изисквания към необходимите доказателства за обвинение в прелюбодеяние, малцина са тези, които биха моли да докажат обоснован страх от преследване от страна на властите като пряка последица от извършено прелюбодеяние. Доказателствата не установяват наличие на такова положение в Иран, при което за конкретния случай да има реална опасност лицето да претърпи тежко посегателство по смисъла на закона. Административният орган не е длъжен да се мотивира относно принципа "non refoulement" (забрана за връщане). Такова задължение е било предвидено в чл. 75, ал. 5 от ЗУБ, но тази алинея е отменена през 2007 г. и в сегашната редакция на ЗУБ не е предвидено при отказ за предоставяне на бежански или хуманитарен статут, председателят на ДАБ да се произнася задължително за сигурността на държавата, в която чужденецът следва да бъде върнат. Такова задължение не се съдържа и в чл. 4, ал. 3 от ЗУБ, като тази разпоредба не се отнася до произнасянето по предоставянето на закрила. Забраната за връщане е бездействие, което българските власти дължат докато едно лице, търсещо закрила, е в производство по разглеждане на молбата му или след като получи статут. Забраната за връщане касае компетенциите на Дирекция "Миграция", а не преценката дали едно лице е бежанец или не. Законосъобразно съдът е приел, че при постановяването на административния отказ, председателят на ДАБ е изпълнил вмененото му с чл. 75, ал. 2 от ЗУБ задължение да прецени всички относими факти, свързани с личното положение на чужденеца и с държавата му по произход. От цитираната норма не следва в административния акт да се прави по принцип произнасяне за държавата по произход, а само случващото се в съответната страна, което е относимо към представената бежанска история. Председателят на ДАБ е обсъдил обстановката в Иран във връзка с хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, която разглежда заплахата за живота и личността в един по-общ план. Такава опасност може да е свързана само с наличие на въоръжен конфликт, какъвто е общоизвестно, че не е налице в Иран. В конкретния случай, предвид некредитирането на бежанската история, независимо, че съществуват данни, че положението на човешките права в Иран се влошава, опасността по отношение на чужденеца е само абстрактно вероятна. По отношение на цитираните решения по дела във Върховния административен съд, следва да се отбележи, че те са неотносими към конкретния случай. Решението не е постановено при поддържаните отменителни основания, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,