Решение № 3438 от 1.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10806/2024 г.

Образувано е по касационна жалба на М. И. М. от гр. София, чрез адв. Банов, срещу Решение 15810 от 30.08.2024г., постановено по адм. дело 1145/2022г. по описа на Административен съд София град(АССГ). Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, нарушения на съществени процесуални правила и поради необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отмени Решение КПК-4 от 07.01.2022г. на Ръководител ТП на НОИ Перник, с което е отхвърлена жалбата на М. срещу разпореждане РВ-3-13-00821314 от 07.10.2020г. на Ръководител на контрола по разходите на ДОО при същото поделение на НОИ. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът Ръководител ТП на НОИ Перник, чрез юриск. Скримова, оспорва касационната жалба, намира атакуваното съдебно решение за правилно. Претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за законосъобразност на обжалваното решение. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество за неоснователна. За да отхвърли жалбата на М., първостепенният съд е приел, че органът правилно е приложил и материалния, и процесуалния закони, като е приел, че са налице предпоставките за възстановяване на получените от лицето плащания от фондовете на ДОО в периода 2017г 2018г. в размер на общо 15 226,78 лева главница, респ. че сумата не е била получена добросъвестно. Настоящият касационен състав изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд. Фактическата обстановка е правилно установена, а от нея е видно, че М. М. е сключил трудов договор с Турбо-механика ЕООД на дата 09.08.2016г. за неопределено време на длъжност автомонтьор . Във връзка с извършена проверка на осигурителя Турбо-механика ЕООД по разходите на ДОО, и с оглед установено в Протокол КВ-5-13-00705985\ 20.01.2020 г. и Протокол КВ-5-13-00746566\15.04.2020 г., е преценено, че не са изпълнени условията на чл.10, ал.1 от КСО и §1, ал.1, т.З и т.12 от ДР на КСО, поради което е формиран извод, че данните по чл.5, ал.4 от КСО подлежат на заличаване, тъй като са подадени неправилно, вкл. и за М., която въпреки формално сключения трудов договор, не е имала качеството на осигурено лице . Прието е, че за интересуващия ни период той не е изпълнявал съответната дейност, поради което и липса основание за осигуряването му по КСО. С оглед на това на дружеството-осигурител са издадени задължителни предписания за заличаване на неоснователно подадените данни по чл.5, ал.4 от КСО с ЗД-1-13-00706003/ 20.01.2020 г., ЗД-1-13-00714428/04.02.2020 г. и ЗД-1-13-00746570/ 15.04.2020 г., връчени и влезли в сила, с оглед на което подадените преди това за него данни са били заличени. М. не е участвал в развилото се производство по издаване на тези предписания(касаещо правната връзка осигурителен орган-осигурител), поради което именно в настоящото такова следва да се преценят релевантните за спора факти, но по линия на правната връзка осигурителен орган осигурено лице. Този извод следва и независимо от факта, че Ръководител ТП на НОИ Перник при осъщественото задължително административно обжалване не се е занимал с оплакванията на касационна жалбоподател по отношение на издадените задължителни предписания към осигурителя. Следва да се отбележи в по-общ план, че понятието осигурително правоотношение е доктринално, с висока степен на правна абстракция, а поради спецификата си трудно да се изгради единно понятие за осигурително правоотношение с постоянен персонален субстрат (страни на правоотношението) и с единно и неизменимо предметно съдържание. Поради това и в социалната действителност осигурителното правоотношение съществува чрез своите видове, следствие от богатото и сложно съдържание на основните конституционни права на обществено осигуряване. С оглед на последното и като изходи от субектния състав на осигурителното правоотношение са налице: осигурително правоотношение между осигурителния орган и осигурителя и осигурително правоотношение между осигурителния орган и осигуреното/ самоосигуреното лице. Посочените по-горе задължителните предписания са издадени в резултат на констатациите на контролния орган при извършената проверка, като оспорващата не е била страна в производството по издаването им, а извършването на проверка по разходите на ДОО е отделно и самостоятелно административно производство, приключило със стабилен административен акт. При тези факти ответният Ръководител, а и издалият разпореждането орган са приели, че е налице хипотезата на чл. 114, ал. 2 от КСО, както и че въпреки наличието сключен трудов договор не е възникнало осигурително правоотношение и произтичащите от него права на обезщетение, защото М. не е осъществявал трудова дейност, предвид факта, че дружеството е с изключително намаляла търговска дейност през посочения период, като са декларирани само счетоводни загуби. Дружеството не е имало регистрирани фискални устройства и е с декларирани задължения към фонд ДОО в размер на над 150 000 лева. Същото към момента на произнасяне на органа не е обявявало и годишни финансови отчети за периода от 2014 до 2018 г. Отделно от това в хода на съдебното дирене са представени неоспорени писмени справки, установяващи платени 120 448 лева обезщетения от фондовете на ДОО на служители на това дружество в периода 2014-2020 г., като М. фигурира с общо 12 болнични листа, установяващи състояния на временна неработоспособност за период от почти година, заключени между 14.02.2017г. и 20.07.2018г., т.е. в периода на съществуване на трудовоправната връзка (09.08.2016г 31.05.2019г.) той не е полагал труд в повече от 35% от него само на това основание. В тези листове, издадени от ЛКК на едно лечебно заведение са вписани диагнози(някои многократно): [заличен текст] ; [заличен текст] и [заличен текст] . Прави впечатление от събраните по делото справки и други писмени документи, че и други служители на същия осигурител са получили значителни плащания от фондовете на ДОО при настъпили социални рискове в този времеви период, като за някои периоди(месеци) даже е налице ситуация, при която всичките или почти всичките работници на Турбо-механика ЕООД са били в отпуск поради временна неработоспособност. Настоящият касационен състав намира, че първостепенният съд е дал обоснован и законосъобразен отговор на застъпените от страните тези, който кореспондира със събраните пред него, а и на тези в административната преписка, доказателства. В тази връзка следва да се посочи, че правилно е прието, че въпреки тясната връзка не е налице идентитет между трудовото и осигурителното правоотношения, като всяко има собствен живот , а от съдържанието на легалното определение за осигурено лице следва, че едно от условията, на които трябва да отговаря то, за да се счита за осигурено, е да извършва трудова дейност. Наличието на трудово правоотношение е основна предпоставка за възникване и на осигурително правоотношение, но това не е достатъчно. Законовата дефиниция за понятието "осигурено лице" е дадена в § 1, ал. 1, т. 3 от КСО, според която "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Според чл. 10, ал. 1 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването и. С оглед на тази правна рамка ясно е изискването на закона (КСО) лицето реално да осъществява трудова дейност, поради което и лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност, не може да има качеството осигурено лице, независимо дали за него е налице подписан трудов договор, са подавани данни в НАП и внасяни осигурителни вноски. Въпреки сключения трудов договор в случая не може да се приеме за установено извършването на действия по изпълнението му от страна на М. М., тъй като и в хода на административно производство, а и при съдебното дирене, не се установи по безспорен начин, че той в периода от сключване на договора е упражнявал посочената в него трудова функция на автомонтьор , а това е последица и от липсата съществена икономическа и финансова активност на самия работодател, касателно не само въпроса с обявяване на годишните финансови отчети за периода, но и липсват доказателства за извършвана търговска дейност в този период, липсва касов апарат, а същевременно са подавани данни за служителите са с осигурителен доход близък или равен на максималния осигурителен доход. В самия трудов договор от 09.08.2016г. е вписано изрично, че М. няма никакъв професионален опит и стаж на заеманата длъжност, а по делото не се съдържат документи или твърдения на страната, че притежава квалификация за длъжността автомонтьор . Представените, вкл. и в пред настоящата инстанция писмени доказателства, не обосновават различен извод, а той не е такъв и с оглед намерената междувременно трудова книжна на работника, тъй като и тя не установява пряко реалното осъществяване на възложената трудова функция, а е само документ по чл.40 ал.1 НПОС, производен на тези от посочените в ал.3. Този извод не се променя дори от разрешения трудово-правен спор по представеното, макар и невлязло в сила съдебно решение 22328 от 09.12.2024г. на СРС, тъй като то установява само наличието на трудоправна връзка между страните, резултат и от бездействието на работодателя, като гражданският съд е постановил неприсъствено решение. Посоченият съдебен акта е задължителен по отношение съществуването на трудово правоотношение, но не е определящ при формиране изводите на административния съд за наличието или липсата на осигурително такова. В тази връзка по делото са допуснати и разпитани св. А.(о.с.з. на 31.05.2022г.) и св. Г.(о.с.з. на 24.10.2023г.). От показанията на двамата обаче (като св. А. е в идентично положение с М.), също не се установяват факти на налично реално изпълнение на трудова дейност от страна на последния, при условията на пълно главно доказване, тъй като няма напрактика никаква документална следа от дейността, изразила се ремонт на автомобили, вкл. турбокомпресори и оформяне на съответните документи от тази дейност от страна на служителя М., поне за частта от периода, през която той не е бил в отпуск поради временна неработоспособен. Т.е. тезата на лицето има твърде ниска степен на убеждаващо въздействие по отношение на доказваните от него факти, релевантни за спора, която при това е съществено разколебана от представените от страна на органите на НОИ документи, при осъщественото насрещно доказване, което не е необходимо да е пълно. Или следва да се сподели изложеното от административния съдия, че при настъпването на осигурителните рискове, жалбоподателят М. не е имал качеството на осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО и не е отговарял на условията за да придобие правото на парично обезщетение при временна неработоспособност от фондовете на ДОО за процесния период. В обжалваното съдебно решение подробно са изложени мотиви по спорните обстоятелства, които касационният състав не е необходимо да преповтаря, тъй като се споделят от него, поради което и препраща към тях на основание чл.221 ал.2, изр. второ АПК. С оглед изложеното не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания на чл. 209, т. 3 АПК. Обжалваното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила. По разноските. С оглед изхода, разноски са дължат на НОИ, за която страна се констатираха те да са в размер на общо 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение съгласно чл.78 ал. 8 ГПК във вр. с чл.37 ал.1 ЗПП и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,