Решение № 4267 от 5.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 10139/2021 г.

Решение № 4267 от 5.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 10139/2021 г., VII о., докладчик съдията Юлия Раева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на община Дългопол срещу Решение № 1110 от 30.07.2021 г. по адм. дело № 965/2021 г. на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата на общината срещу Решение № BG05M90P001-4. 003-0006/23 от 15.04.2021 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на човешки ресурси" 2014-2020 г. (УО на ОПРЧР 2014-2020 г.) и заместник главен директор на Главна дирекция "Европейски фондове, международни програми и проекти" (ГД ЕФМПП) в частта, с която е постановен отказ за верификация на разходи в размер на 4 529, 91 лв.

В касационната жалба се сочат касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК: нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендират се разноски за две съдебни инстанции.

Ответникът – ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2014-2020 г., чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски съгласно приложен списък.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, седмо отделение, въз основа на събраните по делото доказателства, след като обсъди доводите и възраженията на страните и прецени наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна.

Предмет на оспорване пред административния съд е Решение № BG05M90P001-4. 003-0006/23 от 15.04.2021 г. на ръководителя на УО на ОПРЧР 2014-2020 г. в частта, с която е постановен отказ за верификация на разходи в размер на 4 529, 91 лв. по искане за плащане № 4 от ИСУН 2020 с отчетен период 01.06.2020 г. -31.12.2020 г. по проект "Интегриран социален офис" № BG05M90P001-4. 003-0006-C01, процедура BG05M90P001-4. 003 "Транснационални партньорства", от които:

• 4 082, 10 лв. от бюджетен ред 1.2.2 "Разходи за командировки (пътни, дневни, квартирни). Сумата включва разходи за командировки (пътни, дневни и квартирни пари) за участие в работен семинар в Полша.

• 36, 00 лв. от бюджетен ред V. 6. 4 "Разходи за конференции, семинари, обучения и други". Сумата включва разходи за застраховки за участие в работен семинар в Полша.

• 411, 81 лв. от бюджетен ред VI. 7. 1 "Непреки разходи".

Относно сумата от 4 082, 10 лв. за командировки (пътни, дневни и квартирни пари) и сумата от 36, 00 лв. за застраховки във връзка с участие в работния семинар в Полша отказът е издаден на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕСИФ във вр. с т. 14. 3 "Допустими разходи" от Условията за кандидатстване във вр. с т. 11. 4 от Формуляр за кандидатстване, съставляващ Приложение № 1 към Административен договор № BG05M90P001-4. 003-006-С01. В тази част отказът е обоснован със съображения, че процесните разходи са извършени за лица, които не попадат в целевата група на проекта, описана в т. 11. 4 от посочения по-горе формуляр.

Относно сумата за непреки разходи основанието за отказ е по чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕСИФ във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 1 ПМС № 189/2016 г. във вр. т. 14. 3 "Допустими разходи" от Условията за кандидатстване.

Съдът е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, без допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон.

Решението е валидно и допустимо, но частично неправилно.

Решението е правилно в частта, с която е отхвърлена жалбата на бенефициера срещу отказа относно разходите в размер на 4 082, 10 лв. за командировки (пътни, дневни и квартирни пари) и разходите в размер на 36, 00 лв. за застраховки. Неоснователно е оплакването на касационния жалбоподател, че като основание за недопустимост на разходите ръководителят на УО само е посочил разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕСИФ, без да изложи фактическото основание. В административния акт е извършен анализ на целевата група на проекта и длъжностите на командированите лица, въз основа на който е обоснован правилен извод, че командированите лица за извън обхвата на целевата група на проекта. Съдът е обсъдил оплакванията на жалбоподателя във връзка с тези разходи и правилно е приел, че са неоснователни. Командированите за участие в семинара лица заемат следните длъжности: кмет на община Дългопол, секретар на община Дългопол и председател на Общински съвет – Дългопол. А съгласно одобрения проект (т. 11. 4 от Формуляр за кандидатстване, съставляващ Приложение № 1 към административния договор) целевата група за участие в работния семинар в Полша са служителите в структурите на община Дългопол, предоставящи здравни и социални услуги. Самият бенефициер е конкретизирал в подадения формуляр, че става въпрос за следните предоставяни от общината социални услуги: "Домашен социален патронаж", предоставящ услуги по доставка на готова храна по домовете, услуги в домашна среда – домашен санитар, личен асистент, социален асистент, рехабилитационни услуги – двигателна, психологична, логопедична; Център за социална интеграция и рехабилитация, социален асистент, личен асистент. Нито едно от лицата, заемащи посочените по-горе длъжности, не попада в тази група. В тази част обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

В останалата част – относно отказа за сумата от 411, 81 лв. за непреки разходи, решението е неправилно поради нарушение на материалния закон. Безспорно размерът на допустимите непреки разходи се изчислява като пропорционална част от допустимите преки разходи. Следователно отказът за верификация на част от преките разходи обосновава отказ за верификация съответстващата им част непреки разходи. В случая обаче неправилно органът е приел, че разходите от 411, 81 лв. са в нарушение на чл. 8, ал. 1, т. 1 от ПМС № 189/2016 г., тъй като посочената разпоредба регламентира максималната стойност на непреките разходи – 25 % от преките, а приложимата в настоящия случай конкретна ставка от 10 % е определена в т. 14. 3, раздел VI "Единна ставка" от Условията за кандидатстване. Когато е налице различие между определения в постановлението и в акта по чл. 26, ал. 1 допустим размер, правното основание за определяне на съответния разход като недопустим е не нарушение на правото по смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕСИФ, а недопустимост на разхода по смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕСИФ.

В случая органът не е подвел установените по делото факти към релевантната правна норма, първоинстанционният съд не е установил тази незаконосъобразност на акта, а касационният съд не може да подвежда установените по делото факти към релевантната правна норма, която е различна от приетата от органа, защото законосъобразността на акта е функция на съответствието на установените факти към сочената правна норма.

С оглед на изложеното съдебното решение в частта на отказа за верификация в размер на 411, 81 лв. е неправилно и следва в тази част да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което съдът следва да отмени отказа за верификация в същата част и да изпрати преписката на органа със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. На основание чл. 174 АПК съдът следва да определи срок на органа за произнасяне. С оглед на фактите по делото съдът определя едномесечен срок.

При този изход на спора съдът следва да отмени съдебното решение и в частта за разноските. Съгласно доказателствата по делото разноските на касатора са в общ размер на 72, 48 лв. за държавни такси за двете съдебни инстанции, а направените от ответника разноски са за юрисконсултско възнаграждение, размерът на което съдът определя на 100 лв. за всяка инстанция на основание чл. 143, ал. 3 АПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. По съразмерност, за двете съдебни инстанции, дължимите на Министерството на труда и социалната политика – юридическото лице, в чиято структура се намира органът-ответник, разноски са в размер на 180 лв., а на касатора – 7, 25 лв. След компенсация в полза на Министерството на труда и социалната политика следва да бъдат присъдени разноски в размер на 172, 75 лв.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 1 във вр. с чл. 222, ал. 1 във вр. с чл. 173, ал. 2 АПК Върховният административен съд, седмо отделение