Решение № 3944 от 21.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1351/2014 г.

Решение № 3944 от 21.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1351/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Агро Сим"ЕАД против решение № 15933/02.12.2013 г., постановено по адм. д. 2154/2013 г. по описа на Върховния административен съд, четвърто отделение, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № РД-09-1273/05.11.2012 г. на министъра на земеделието и храните, с която е разпоредено възобновяване на административното производство по издаване на заповед № 95 от 30.09.2010 г. на директора на ОД "Земеделие" Варна, открита е процедура по реда на Глава пета за издаване на административен акт и е изменена заповед № 95 от 30.09.2010 г. на директора на ОД "Земеделие" Варна, в частта по отношение на масив № 116, като от споразумението за имоти, ползвани от "Агро Сим" ЕАД, са извадени имоти № 116009 и № 116013, като включени в него без правно основание. Касаторът твърди, че обжалваното съдебно решение е постановено в нарушение на процесуалните правила и неправилно приложение на закона - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено атакуваното съдебно решение и оспорената заповед по подробни съображения, изложени в касационната жалба. Не претендира разноски. Ответникът министърът на земеделието и горите оспорва касационната жалба. Не претендира разноски. Заинтересованата страна Васил Мирев Василев, редовно призован за съдебно заседание, не се е явил, не е изпратил представител и не е изразил становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 15933/02.12.2013 г., постановено по адм. д. 2154/2013 г. по описа на Върховния административен съд, четвърто отделение, е отхвърлена жалбата на "Агро Сим" ЕАД против заповед № РД-09-1273/05.11.2012 г. на министъра на земеделието и храните, с която е разпоредено възобновяване на административното производство по издаване на заповед № 95 от 30.09.2010 г. на директора на ОД "Земеделие" Варна, открита е процедура по реда на Глава пета за издаване на административен акт и е изменена заповед № 95 от 30.09.2010 г. на директора на ОД "Земеделие" Варна, в частта по отношение на масив № 116, като от споразумението за имоти, ползвани от "Агро Сим" ЕАД, са извадени имоти № 116009 и № 116013, като включени в него без правно основание. Решаващият съд е обсъдил събраните по делото доказателства и приложимите правни норми, в резултат на което е приел, че атакуваният пред него административен акт е издаден от компетентен орган при спазване на процесуалния и материалния закон. Тричленният съдебен състав е приел за установено, че Васил Мирев Василев е декларирал, че ще обработва имоти № 116009 и № 1160131 в сроковете по чл. 69, ал. 2 и чл. 70, ал. 2 от ППЗСПЗЗ за стопанската 2010 - 2011 г. Прието е за установено, че заинтересованата страна е собственик на единия от имотите и е страна по договор за наем със собственика на другия, както и че са постановени влезли в сила съдебни решения, с които са потвърдени заповеди за изземване на тези два имота в полза на Васил Мирев Василев. С оглед на така установените факти решаващият съд е приел за установено, че не е са били налице основания за включване на двата имота в заповедта за разпределяне ползването на масив № 116 на землището на гр. Долни Чифлик, поради което и заповедта за възобновяване на производството по издаване на тази заповед и изключване от обхвата й на двата спорни имота е правилна. По отношение доводите за недопустимост на производството по чл. 99 и сл. от АПК, респективно нищожността на заповедта от 05.11.2012 г. за възобновяване на производство по издаване на заповед от 30.09.2010 г., първоинстанционният съд е приел, че не е предвиден преклузивен срок за възобновяване на административното производство в хипотезата на чл. 101 от АПК, която е приложима в настоящия случай. Така постановеното съдебно решение е правилно. По отношение основния спорен по делото правен въпрос, а именно действителността на заповед № РД-09-1273/05.11.2012 г. на министъра на земеделието и храните, настоящият касационен състав споделя изводите на решаващия съд, че е издадена от компетентен орган. Съгласно чл. 99, ал. 1 от АПК влязъл в сила индивидуален или общ административен акт, който не е бил оспорен пред съда, може да бъде отменен или изменен от непосредствено по-горестоящия административен орган. Влязлата в сила като необжалвана Заповед № 95 от 30.09.2010 г., производството по чието издаване е възобновено със заповед № РД-09-1273/05.11.2012 г., е издадена от директора на ОД "Земеделие" Варна, поради което непосредствено по-горестоящ административен орган е министърът на земеделието и горите. В този смисъл е и влязлото в сила решение, постановено по к. адм. д. 1418/2012 г. по описа на Административен съд - Варна. При преценка спазването на срока за процедурата по глава седма от АПК следва да се вземе предвид дата, на която третото неучаствало в производството лице е заявило възраженията си против влезлия в сила административен акт, а не датата, на която е издаден акта за възобновяване на производството. Само този начин на тълкуване на нормата на чл. 102 от АПК гарантира реална защита на правата на засегнатите от производството лица, осигурява спазване на принципа на обективната истина и кореспондира с правилата на аналогичния институт "отмяна на влезли в сила съдебни актове", по които въобще не е налице противоречива практика относно начина на изчисляване на сроковете. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че от правно значение е обстоятелството, че Васил Мирев Василев на 25.05.2011 г. е възразил по отношение включването на имоти № 116009 и 116013 в одобреното споразумение по чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ и е поискал изключването им от одобреното споразумение. Действително това възражение е наименувано жалба и е адресирано до некомпетентен орган, но с оглед действително ясно изразената воля и развилите се правни процедури трябва да се приеме, че с неговото подаване е спазен едногодишния срок по чл. 102 от АПК (липсват данни относно момента на узнаване на основанието за исканото възобновяване). В този смисъл настоящият съдебен състав не споделя доводите на решаващия съд, че в хипотезата на чл. 101 от АПК не е предвиден преклузивен срок, но поради изложените вече съображения, крайният извод за действителност на оспорената заповед е правилен. По отношение материалната законосъобразност на оспорената пред тричленния състав заповед на министъра на земеделието и храните доводите в касационната жалба също са неоснователни. Представените към касационната жалба писмени доказателства не установяват пряко твърденията на "Агро Сим " ЕАД, че Васил Мирев Василев не е подал декларации по чл. 69, ал. 2 и чл. 70, ал. 2 от ППЗСПЗЗ. Изявленията на процесуален представител на административен орган, който не е страна в настоящото производство, направени в друго съдебно производство не могат да бъдат ценени като доказателство за неосъществяването на факт, за който тричленният състав е приел за установен въз основа на надлежно събрани писмени доказателства. Двата представени към касационната жалба регистъра на декларациите по чл. 69 и чл. 70, не е категорично ясно от кого се водят, също така са с нечетлив начален период и съдържат данни за различни години, с изключение на началните страници за стопанската 2013/2014 г., които не са относими към спора. От съществено значение е обстоятелството, че върху декларациите, приети като писмени доказателства е поставен печат и достоверна дата от ОСЗ Долни Чифлик. Правилен е и фактическия и правен извод на решаващия съд относно правата на Васил Мирев Василев за владеене и ползване на двата декларирани от него имота, които са установени в производства по оспорване на други административни актове. Косвено доказателство, че именно Васил Мирев Василев е ползвал дават имота е и обстоятелството, че те не са включени за стопанската 2010/2011 г. в списъците за рентно плащане. Като е достигнал до същия краен резултат тричленният състав на Върховния административен съд е постановил законосъобразно съдебно решение, което на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и липсата на претенции за присъждане на разноски от ответната и заинтересованата страна, разноски не следва да бъдат присъждани. По изложените съображения, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия