Решение № 12303 от 25.09.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6213/2013 г.

Решение № 12303 от 25.09.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6213/2013 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 69/11.04.2013 г. по административно дело № 48/2013 г. Административен съд - Кюстендил е: 1) отменил решение № РД-12-03/09.01.2013 г. на директора на РУСО (Районно управление "Социално осигуряване") - Кюстендил и потвърденото с него разпореждане № 091-00-1524-7/06.12.2012 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което е постановено възстановяване от Калинка Николова Юрумска от гр. Кюстендил на недобросъвестно получено обезщетение за безработица за периода от 01.01.2012 г. до 31.10.2012 г. в размер на 2 230.11 лева главница и 198.60 лева лихва до датата на издаване на разпореждането; 2) осъдил Районно управление "Социално осигуряване" - Кюстендил да заплати на Калинка Николова Юрумска деловодни разноски в размер на 200 лв. Така постановения съдебен акт е оспорен с касационна жалба от директора на ТП на НОИ - Кюстендил. Касаторът моли за отмяна на решението като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от КСО. Ответницата по касация Калинка Николова Юрумска в писмен отговор чрез пълномощника си адв. Манова оспорва касационната жалба като неоснователна, поради което моли за оставянето й без уважение, като претендира и присъждане на направените разноски пред настоящата инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която атакуваното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като извърши служебно проверка на основание чл. 218, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс и въз основа на фактите, установени от Административен съд - Кюстендил, съгласно чл. 220 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. След като провери решението и по реда на чл. 218, ал. 1 от АПК, ВАС, VI-то отделение, намира касационната жалба за неоснователна. Атакуваният с нея съдебен акт не страда от твърдяните от касатора пороци, обуславящи наличието на касационните отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. Решението на Административен съд - Кюстендил, с което жалбата до него е уважена, е постановено при правилно прилагане на закона. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, съображенията за които се възприемат изцяло от касационната инстанция и не следва да бъдат дословно преповтаряни. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Обосновано въз основа на надлежно приобщения към делото доказателствен материал в проверяваното решение е прието, че постановените от административните органи актове са незаконосъобразни. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Кюстендил е решение № РД-12-03/09.01.2013 г. на директора на РУСО - Кюстендил, отхвърлило жалбата на Калинка Николова Юрумска срещу разпореждане № 091-00-1524-7/06.12.2012 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което е наредено тя да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода от 01.01.2012 г. до 31.10.2012 г. в размер на 2 230.11 лева главница и 198.60 лева лихва до датата на издаване на разпореждането. От фактическа страна е установено, че Юрумска е упражнила правото на парично обезщетение за безработица със заявление вх. № 091-00-1524 от 04.11.2011 г., което включва и декларация, че няма отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст или за ранно пенсиониране в Република България или в друга държава, както и пенсия за старост от друга държава. Към заявлението са приложени предвидените по чл. 1, ал. 1 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица, документи, вкл. такива, удостоверяващи трудов и/или осигурителен стаж. С разпореждане № 091-00-1524-1/18.11.2011 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при РУСО - Кюстендил на Юрумска е отпуснато исканото парично обезщетение за безработица в размер на 10.47 лв. дневно, което й е изплатено за периода 01.12.2011 г. - 31.10.2012 г. На 19.11.2012 г. Юрумска е подала заявление до ТП на НОИ - Кюстендил за отпускане на лична пенсия, като е приложила документи, изискуеми по чл. 1, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. С разпореждане от 30.11.2012 г. й е отпусната пожизнено лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, считано от 19.11.2012 г., в размер на 145 лв. месечно. След като е било установено, че е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, е издадено разпореждане № 091-00-1524-6 от 06.12.2012 г. за прекратяване изплащането на парично обезщетение за безработица, считано от 01.01.2012 г., последвано от процесното разпореждане № 091-00-1524-7 от 06.12.2012 г., с което на основание чл. 54ж, ал. 2 и чл. 114, ал. 1 от КСО е наредено Юрумска да възстанови определеното от административния орган като недобросъвестно получено парично обезщетение за безработица за периода от 01.01.2012 г. до 31.10.2012 г., ведно с лихва в размера по чл. 113 от КСО. От правна страна няма спор, че към 04.11.2011 г. (датата на подаване на заявлението за отпускане на парично обезщетение за безработица) и към 18.11.2011 г. (датата, от която е било отпуснато паричното обезщетение за безработица) лицето е изпълнявало всички условия за получаване на паричното обезщетение за безработица в съответствие с приложимата тогава редакция на чл. 54а, ал. 1, т. 2 от КСО (ДВ бр. 100/2010 г.), според която пречка за изплащане на обезщетение за безработица е отпускането на лична пенсия, а не придобиването на право на лична пенсия, което ново правило е въведено с изменението, обнародвано в ДВ бр. 100/2011 г. в сила от 01.01.2012 г. С подаденото заявление на 04.11.2011 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица заявителката коректно е декларирала, че няма отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за ранно пенсиониране, което е в съответствие с действителното правно положение през процесния период, като лицето е поело и задължение да подаде декларация при настъпване на промяна в декларираните обстоятелства, каквато в случая не е настъпила. Изменението на чл. 54а, ал. 1, т. 2 от КСО (редакция ДВ, бр. 100 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) е лишило от право на парично обезщетение лицата, които са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за ранно пенсиониране, което обаче само по себе си не сочи, че те са недобросъвестни и е налице приложното поле на чл. 114, ал. 1 от КСО. Недобросъвестното поведение на лицата в хипотезата на чл. 114, ал. 1 от КСО винаги следва да бъде доказано. Декларацията на ответницата по касация е била с вярно съдържание. По време на изплащането на паричното обезщетение за безработица действително е настъпила законодателна промяна, но от това за заявителката не е възникнало задължение по чл. 7, ал. 2 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица да подава нова декларация за промяна на обстоятелствата. Към заявлението й са били приложени документи, удостоверяващи трудов и/или осигурителен стаж, поради което административният орган, който е бил длъжен да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая, е могъл да установи всички релевантни факти относно възможността тя да придобие право на ранно пенсиониране при условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. След 01.01.2012 г. е отпаднало за нея основанието за получаване на обезщетение за безработица с оглед посоченото изменение на закона, тъй като вече е придобила право на лична пенсия. В правомощията на осигурителния орган е било да констатира това основание като отрицателна предпоставка за изплащане на обезщетението и да разпореди прекратяването му. От неизпълнението своевременно на това негово задължение не следва да се прави извод за проява на недобросъвестност на заинтересованото лице. Липсват доказателства за недобросъвестно поведение на Юрумска като задължително условие за възстановяване на изплатените суми с оглед разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от КСО. Не е доказано тя да е имала съзнание и субективно убеждение, че не й се дължи обезщетение за безработица, защото е придобила право на лична пенсия. След като Юрумска не е укрила обстоятелството, че е придобила право на пенсия, защото не е възприела това (впрочем то не е възприето овреме и от органите, компетентни да го сторят), тя не е била недобросъвестна и не следва да връща полученото от нея след 01.01.2012 г. парично обезщетение за безработица. При установената добросъвестност на Юрумска при получаване на обезщетението за безработица, за пълнота на изложението изрично следва да се отбележи, че тя не дължи връщането даже и на главницата, защото съобразно чл. 54е, ал. 3 от КСО изплатените парични обезщетения за безработица се възстановяват от лицата за периода, за който им е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за ранно пенсиониране. В разглеждания случай за периода от 01.01.2012 г. до 31.10.2012 г. на Юрумска не е била отпусната пенсия. Двете осигурителни плащания не са били съвместени, поради което не е налице законовото основание по чл. 54е, ал. 3 от КСО за възстановяване на едното от тях - паричното обезщетение за безработица съгласно законовата разпоредба. Изложеното налага извода, че процесните административни актове за възстановяване на получените суми за парични обезщетения за безработица за времето от 01.01.2012 г. до 31.10.2012 г. са издадени в нарушение на материалноправните изисквания за законосъобразност и правилно първоинстанционният съд ги е отменил. Ето защо обжалваното решение на Административен съд - Кюстендил следва да бъде оставено в сила. Въпреки този изход на спора искането на касационната ответница за присъждане на деловодните разноски няма основание да бъде уважено, защото такива не са направени за производството пред настоящата инстанция. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,