Решение № 9432 от 14.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3854/2020 г.

Решение № 9432 от 14.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3854/2020 г., VI о., докладчик председателят Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на П. Карабелов, от [населено място], подадена чрез пълномощника адвокат Д. В. против решение № 67 от 02.03.2020 г. по адм. дело № 373/2019 г. на Административен съд- Д., с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 12/31.05.2019 г. на директора на ТП на НОИ - Д., поправено с решение № 14/01.07.2019 г., и потвърденото с него разпореждане № [ЕГН]/03.04.2019 г. на ръководител "ПО" при ТП на НОИ – Д., с което е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 69 б, ал. 2 и чл. 68, ал. 1-2 от КСО. В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на решението, като постановено в противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. По съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание от пълномощника адвокат С. Л. касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него да се приеме, че са налице предпоставките за отпускане на лична пенсия. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба- директорът на ТП на НОИ- Д. не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд- Д. е отхвърлил жалбата на П. Карабелов срещу решение № 12/31.05.2019 г. на директора на ТП на НОИ - Д., поправено с решение № 14/01.07.2019 г., и потвърденото с него разпореждане № [ЕГН]/03.04.2019 г. на ръководител "ПО" при ТП на НОИ – Д., с което е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 69 б, ал. 2 и чл. 68, ал. 1-2 от КСО. Съдът е приел за правилен извода на административния орган, че не са налице предпоставките на чл. 69 б, ал. 2, и чл. 68, ал. 1-2 от КСО и Карабелов не отговаря на изискванията за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в посочените хипотези. Прието е, че същият не е работил най-малко 15 години при условията на втора категория труд. Решението е правилно. Установено е от фактическа страна, че П. Карабелов е подал в ТП на НОИ заявление с вх. № 2113-24-821/05.07.2018 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. С разпореждане № [ЕГН]/14.08.2018 г. длъжностното лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Д. е отказало отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя поради липса на предпоставките по чл. 69 б, ал. 2 и чл. 69, ал. 1-2 от КСО. Карабелов е обжалвал разпореждането, като е представил доказателства- два броя удостоверения обр. УП – 3 с № 10 и № 11/20.01.2006 г., издадени от "Геоводинженеринг" ЕАД – С.. По повод на двете удостоверение директорът на ТП на НОИ – Д. е подал сигнал с изх. № 1012-24-98-6/03.10.2018 г. до Районна прокуратура – С. за съставяне на неистински документи. С решение № 23/03.10.2018 г. директорът на ТП на НОИ – Д. е отменил обжалваното разпореждане и е върнал преписката на административния орган с указания да спре производството по заявлението на основание чл. 54, ал. 1, т. 3 от АПК до приключване на проверката по сигнала. В изпълнение на това решение ръководител ПО при ТП на НОИ – Д. с разпореждане № [ЕГН]/14.11.2018 г. е спрял административното производство. С постановление на СРП от 11.02.2019 г. е отказано да се образува досъдебно производство за престъпление по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 1 от НК поради изтекла погасителна давност и прокурорската преписка е прекратена. С разпореждане № [ЕГН]/ 03.04.2019 г. на ръководител ПО при ТП на НОИ – Д. е възобновено административното производство и е отказано на Карабелов да му бъде отпусната лична пенсия за ОСВ, тъй като не отговаря на условията по чл. 69 б, ал. 2 и чл. 68, ал. 1-2 от КСО. В мотивите към разпореждането е посочено, че не може да се зачете осигурителен стаж за времето от 15.03.1976 г. до 10.11.1976 г. и от 20.05.1977 г. до 17.02.1982 г. по удостоверение обр. УП – 3 изх. № 69/16.12.2005 г., издадено от "Геоводинженеринг" ЕАД – С., тъй като същото съдържа данни, които се разминават с вписванията за длъжността на лицето по трудова книжка за същия период и има дублиране на стаж с време на редовна военна служба. Изложени са мотиви, че осигурителният стаж за периодите 01.03.1976 г. – 27.09.1978 г. и 01.01.1981 г. – 01.03.1982 г. следва да бъде зачетен по удостоверение обр. УП – 13 с изх. № 1759?6/14.09.2018 г. на ТП на НОИ – К., тъй като същото е издадено въз на основа на данните, съдържащи се в разчетно – платежните ведомости на "Геоводинженеринг" ЕАД – С.. Отказано е да се признае и зачете осигурителен стаж от втора категория за периода от 14.06.1982 г. до 13.11.1993 г. по удостоверение обр. УП – 3 изх. № 70/16.12.2005 г., издадено от "Геоводинженеринг" ЕАД–С., с аргумента, че данните в него се разминават с данните по разчетно-платежните ведомости. Осигурителен стаж и категория за този период е зачетен по удостоверение обр. УП - 13 с изх. № 1759?6/14.09.2018 г. на ТП на НОИ – К.. Не са съобразени и данните в представените от Карабелов удостоверения обр. УП – 3 с № 10 и 11/20.01.2006 г., издадени от "Геоводинженеринг" ЕАД – С.. Прието е, че тези удостоверения са неистински документи, тъй като в хода на прокурорската проверка е установено от обясненията на управителя на дружеството К. А., че подписите в графа "ръководител" не са негови. Отказът е обжалван по административен ред пред директора на ТП на НОИ – Д., който с решение № 12/31.05.2019 г. е отхвърлил жалбата. С решение № 14/01.07.2019 г. на директора на ТП на НОИ, издадено на основание чл. 62, ал. 2 от АПК, е допусната поправка на явна фактическа грешка в диспозитива на решението относно датата на издаване на потвърденото с него разпореждане. В мотивите е посочено, че правилно осигурителният стаж е определен по удостоверение обр. УП-13, издадено от ТП на НОИ – К., а не по удостоверения обр. УП – 3, издадени от "Геоводинженеринг" ЕАД – С. през 2005 г. и 2006 г. Прието е, че удостоверение обр. УП-13 е издадено въз основа на данните от съхраняваните ведомости на осигурителя в Архивохранилище – К., докато останалите удостоверения са неточни или неистински документи. Приел е, че правилно е зачетен от втора категория труд само този, положен на длъжностите "сондьор" по т. 26 от ПКТП (отм.); ; и шофьор 25, т. – по т. 53 а от ПКТП (отм.); ; , тъй като само за тези длъжности има безспорни доказателства по ведомостите за заплати. Зачетеният осигурителен стаж от втора категория е общо 5 г. 11 м. 29 д. и е недостатъчен за отпускане на пенсия при условията на чл. 69 б, ал. 2 от КСО. Прието е, че жалбоподателят не отговаря и на условията на чл. 68, ал. 1-2 от КСО, поради което правилно му е отказано отпускане на лична пенсия за ОСВ. Събраните по делото доказателства потвърждават като цяло така направените изводи. От приложеното по делото заверено копие на трудовата книжка на Карабелов се установява, че през периодите 15.03.1976 г. - 10.11.1976 г.; 20.05.1977 г. – 01.01.1981 г. е работил като сондьор, а през периода 02.01.1981 г. – 17.02.1982 г. – като шлосер по ремонт на машинни съоръжения в дирекция ИГХП – ИПП към "Водпроект" – С.. През периода 14.06.1982 г. – 13.11.1993 г. е бил назначен на длъжността шофьор в същото предприятие, като няма данни за вида, марката и тонажа на автомобила. През периода 01.10.1996 г. – 04.06.1999 г. е изпълнявал длъжността сондьор в "Геоводинженеринг" ЕАД–С.(предишно ИПП"Водпроект"-С.). Съгласно удостоверение № 66/16.12.2005 г., удостоверение № 69/16.12.2005 г. и удостоверение № 70/16.12.2005 г., и трите издадени от "Геоводинженеринг" ЕАД–С., Караелов е работил в дружеството като шофьор през периода 01.01.1985 г. – 31.12.1987 г., като сондьор през периодите 15.03.1976 г. – 10.11.1976 г.; 20.05.1977 г. – 17.02.1982 г. и 01.10.1996 г. – 04.06.1999 г. и като шофьор на тръбовоз 7-15 тона – през периода 14.06.1982 г. – 13.11.1993 г., като във второто и третото удостоверение е отразено, че положеният труд като сондьор и шофьор на тръбовоз е втора категория съответно на основание т. 26, във вр. чл. 67 от ПКТП (отм.); ; и чл. 53 а от ПКТП (отм.);. С удостоверение № 10/20.01.2006 г. и удостоверение № 11/20.01.2006 г., и двете издадени от "Геоводинженеринг" ЕАД–С., са анулирани данните в последните две удостоверения от 2005 г. (№ 69 и № 70), като в първото е записано, че жалбоподателят е бил шофьор на тръбовоз над 25 тона, а във второто, че през периода 02.01.1981 г. – 17.02.1982 г. е работил като шлосер, не като сондьор, но и в двете трудът е категоризиран от втора категория. Анулиращите удостоверения са оспорени от страна на административния орган по отношение на тяхното авторство с твърдението, че подписът в графата "ръководител" не е на представляващия дружеството през този период. В отговор на откритото производство по чл. 193, ал. 1 от ГПК са разпитани свидетелите К. Дишлбиева (по искане на жалбоподателя) и К. А.(по искане на ответника). Гласните доказателства установяват, че удостоверенията са изготвени от свидетелката Дишлиева(завеждащ "Личен състав" и началник отдел "Кадри" в "Геоводинженеринг" ЕАД–С. към момента на издаване на удостоверенията), но не са подписани от тогавашния изпълнителен директор на дружеството-свидетелят А., поради което съдът правилно е приел същите за неистински (неавтентични) документи и ги е изключил от доказателствата по делото. При извършената съпоставка между представените удостоверения обр. УП-3 от 2005 г. и трудовата и военната книжка на Карабелов са констатирани разминавания в данните – от една страна, във военната книжка е отразено, че през периода 27.09.1978 г. – 25.12.1980 г. лицето е било войник, а в трудовата книжка и УП-3 е записано, че е било сондьор в "Геоводинженеринг" ЕАД–С., а от друга страна, в трудовата книжка е записано, че през периода 02.01.1981 г. – 17.02.1982 г. лицето е било шлосер, а в УП - 3 – сондьор в "Геоводинженеринг" ЕАД–С.. Поради това с писмо с изх. № 2113-24-821#9/20.07.2018 г. до началника на отдел "КПК" при ТП на НОИ – Д. е поискано да бъде издадено удостоверение УП-13 за посочените в трудовата книжка и УП-3 периоди по длъжности, както и копия на всички предадени първични документи, трудови договори, допълнителни споразумения и др., от които се вижда шофьор на колко тона автомобил е било лицето. В отговор на това писмо е издадено удостоверение обр. УП – 13 с изх. № 1042-09-1759#1/02.08.2018 г. на ТП на НОИ – К., в което е посочено, че за част от периодите лицето не фигурира в разплащателните ведомости на "Геоводинженеринг" ЕАД–С., а за периода 01.01.1990 г. – м. 11. 1993 г. е изпълнявал длъжността шофьор "ТНО – 25, т. ". По повод на жалбата на Карабелов срещу първото разпореждане, с което му е отказано отпускане на лична пенсия за ОСВ, е издадено второ удостоверение обр. УП – 13 с изх. № 1042-09-1759?6/14.09.2018 г. на ТП на НОИ - К., с което е анулирано първото удостоверение. В това удостоверение са изброени подробно периодите, в които жалбоподателят фигурира като сондьор, шлосер и шофьор в "Геоводинженеринг" ЕАД–С., като е посочено, че в разплащателните ведомости на дружеството не са открити данни за лицето за времето м. 11. 1976 г.; м. 05. 1977 г. – м. 10. 1977 г.; м. 11. 1978 г. – м. 12. 1979 г.; м. 02. 1980 г. – м. 12. 1980 г.; м. 02. 1984 г. – м. 12. 1984 г.; м. 11. 1986 г. – м. 12. 1986 г.; м. 10. 1987 г. – м. 02. 1988 г., а в разплащателните ведомости за м. 06. 1978 г. - м. 12. 1989 г. и м. 10. 1991 г. – м. 11. 1993 г. не са записани вида, марката и тонажа на автомобила, респективно за м. 01. 1990 г. – м. 11. 1993 г. – не са записани вида и марката на автомобила. В писмо с изх. № 1042-09-1759#7/14.09.2018 г. на ТП на НОИ – К., в което са описани причините за анулиране на първото удостоверение, е посочено, че за периодите м. 02. 1984 г. – м. 12. 1984 г. и м. 11. 1986 г. – м. 12. 1986 г. липсва информация за работници в Сирия, респективно липсват данни за жалбоподателя. При извършената повторна проверка е констатирано, че в разплащателните ведомости за периода м. 01. 1990 г. – м. 09. 1991 г. Карабелов фигурира на длъжността "шофьор ТА 10-25, т. ", а за периода м. 10. 1991 г. – м. 11. 1993 г. – на длъжността "шофьор", без да е отразен видът и тонажът на автомобила, като през целия период на заеманата длъжност "шофьор" е работил в звено "Автотранспорт". От представените по делото опис № 1/21.05.2013 г. и приемо-предавателен протокол № 4084/21.05.2013 г. на Столично управление "СО" се установява, че осигурителят "Геоводинженеринг" ЕАД–С. е предало в архива на НОИ разплащателна и трудовоправна документация за времето от 01.01.1968 г. – 31.12.1989 г. и 01.01.1982 г. – 31.07.2012 г. За изясняване на съществуващите разминавания в данните между представените от Карабелов документи (трудова книжка и УПЗ) и запазената разплащателна документация на осигурителя "Геоводинженеринг" ЕАД–С., са изслушани две съдебноикономически експертизи, които съдът е кредитирал като обективно и компетентно изготвени. По първата експертиза вещото лице е извършило проверка в Обединения осигурителен архив в с. Н. към ТП на НОИ – К., при която не са открити други по-различни данни за жалбоподателя в разплащателните ведомости на дружеството от тези, обективирани във второто УП-13 на ТП на НОИ – К., с изключение на периодите, в които Карабелов е вписан като шофьор в звено "Автотранспорт". За тези периоди е установено, че в разплащателната документация освен длъжността са посочени и четирицифрени комбинации, които според експертизата съставляват регистрационните номера на автомобилите, които е управлявал жалбоподателят. Втората съдебноикономическа експертиза е назначена по повод на твърденията на Карабелов, че в една част от периодите, в които не фигурира в изплащателните ведомости, е бил командирован на работа в Сирия от Външно търговска организация (ВТО) "Агрокомплект". При извършената проверка в осигурителния архив на НОИ вещото лице не е открило ведомости за заплати за този осигурител. Констатирало е, че за периода 01.01.1981 г. – 17.02.1981 г., в който Карабелов е работил като шлосер в "Геоводинженеринг" ЕАД–С., е фигурирал в разплащателните ведомости на отдел "Машинно сондажен отдел"-Северна България, работници, специалисти. Ведомостите за този отдел са по групи професии, като в другите групи фигурират сондьори, ръководители смени, сменни майстори. При извършената повторна проверка на разплащателните ведомости на дружеството, в т. ч. по двете имена на жалбоподателя, по които се е водил в различните години, вещото лице не е открило други записи за периодите, за които в удостоверение обр. УП - 13 на ТП на НОИ – К. е посочено, че "няма данни за лицето". Във връзка със становището на вещото лице по първата експертиза, са изискани служебни справки от отдел "ПП" при СДВР и сектор "ПП" при ОД на МВР – Д. относно вида, марката и техническите характеристики на тези автомобили. В хода на производството пред съда Карабелов е оспорил верността на справката от отдел "ПП" при СДВР в частта относно отразените в нея данни за общо и полезно тегло на двата товарни автомобила (Краз и Шкода М.). По повод на оспорването е открито производство по чл. 193, ал. 1 от ГПК, в изпълнение на което по искане на жалбоподателя е разпитан един свидетел и е изслушана една съдебнотехническа експертиза. От показанията на свидетеля Г. В., които съдът кредитира като последователни, логични и убедителни, се установява, че докато е работил в автобазата на предприятието, Карабелов се е водил шофьор на товарен автомобил 10 - 25 тона. Той е бил един от малкото шофьори в цялата страна, които са имали право да управляват тежкотонажни автомобили. Предприятието е имало по един филиал във всеки окръг, а всеки филиал е имал поне по един шофьор, като Карабелов е управлявал автомобилите от автобазата в с. Д., която е включвала тръбовоз влекач Урал с колесар – 25 - тонен; товарен автомобил Краз 257 – 16-тонен по регистрационен талон, а заедно със собственото си тегло – 28-29 - тонен; товарен автомобил Шкода – с 8 тона собствено тегло и товароносимост 10 тона по талон. В подкрепа на показанията на свидетеля Велев са и показанията на свидетелката Дишлиева. От изслушаната по делото съдебнотехническа експертиза, се установява товароносимостта на влекач тръбовоз марка Урал 4320 със съответните ремаркета, товароносимост на товарен автомобил Шкода М. МТ4 с ремарке и товароносимостта на товарен автомобил Краз 257 с ремаркето. Съдът е приел, че справките от отдел "ПП" при СДВР съдържат известни неточности в данните относно общото и полезното тегло на двата товарни автомобила – Шкода Мадари и Краз 257 и същите следва да бъдат отхвърлени като недостоверни източници на сведения относно техническите характеристики на товарните автомобили. С оглед на така установеното от фактическа страна правилно първоинстанционният съд е приел, че в случая не са налице предпоставките на чл. чл. 69 б, ал. 2 от КСО, в редакцията му към 01.01.2018 г. за отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като Карабелов няма 15 години осигурителен стаж от втора категория, а има 5 години 11 месеца и 29 дни. Правилно е прието, че от втора категория следва да се зачете осигурителен стаж само за периодите, посочени в УП – 13 на ТП на НОИ - К., а не и в трудовата книжка и в УП - 3, т. е. само за една от заеманите от жалбоподателя длъжности – сондьор. За останалите две длъжности- шлосер и шофьор (с изключение на признатия стаж за периода 01.01.1990 г. - 30.09.1991 г., по отношение на който е счел, че жалбоподателят е управлявал тежкотоварен автомобил съгласно УП – 13 на ТП на НОИ – К.), не следва да се зачита осигурителния стаж като такъв от втора категория, тъй като представените от Карабелов УП – 3 и трудова книжка не могат да удостоверяват осигурителен стаж, тъй като същите не съответстват на данните по разплащателните ведомости. Съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. Съгласно ал. 3, документите по ал. 1 се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. Изплащателните ведомости са първичните документи, доказващи наличието на осигурителен стаж, а трудовите, служебните и осигурителните книжки, както и удостоверенията обр. УП – 3 (документи по утвърден образец по смисъла на чл. 40, ал. 1 от НПОС) са вторични документи, които отразяват данните, съдържащи се в изплащателните ведомости. При несъответствие между записванията в изплащателните ведомости, от една страна, и трудовата книжка и удостоверенията обр. УП – 3, от друга страна, от значение е направеното отразяване в изплащателните ведомости, а не обратното, което недвусмислено се налага от съдържанието на чл. 40, ал. 1 и ал. 3 НПОС. В случая е безспорно установено, че съдържанието на трудовата книжка и удостоверенията обр. УП - 3 от 2005 г. не съответства на данните в разплащателните ведомости на осигурителя, поради което правилно и законосъобразно административният орган не ги е зачел при определяне на осигурителния стаж на жалбоподателя. Не следва да бъдат зачетени и удостоверенията обр. УП – 3 от 2006 г., тъй като те са неавтентични съгласно събраните по делото доказателства. Изложените в обратната насока касационни оплаквания са неоснователни. Не може да се сподели становището на жалбоподателя, че трудовата книжка е достатъчно доказателство за удостоверяване на осигурителния му стаж. Разпоредбата на чл. 347 от КТ определя трудовата книжка като официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника, но нейната материална доказателствена сила е оборима в случаите на оспорване от страната, на която тя се противопоставя. Обстоятелството, че Карабелов не фигурира в разплащателните ведомости, компрометира обвързващата доказателствена сила на трудовата книжка като официален удостоверителен документ. Нито в хода на административното производство, нито в хода на съдебното производство са събрани годни доказателства в подкрепа на записванията в трудовата книжка и удостоверенията обр. УП – 3. Липсват други първични документи (трудови договори, допълнителни споразумения, заповеди за командироване и др.), които да съдържат достатъчно данни за трудовата заетост на лицето и които съгласно чл. 40, ал. 5 от НПОС могат да послужат за удостоверяване на осигурителния стаж. Жалбоподателят е твърдял, че за част от периодите, за които липсват записвания в разплащателните ведомости, е бил в международна командировка в Сирия, но от извършените проверки от административния орган и от вещото лице по втората съдебноикономическа експертиза не се установяват никакви данни за това. Правилно съдът е приел, че с оглед на събраните по делото доказателства неправилно пенсионният орган е отказал да признае трудовия стаж на Карабелов за периода 01.01.1981 г. – 17.02.1982 г. на длъжността "шлосер" в "Геоводинженеринг" ЕАД–С., като осигурителен стаж от втора категория труд. През този период той е фигурирал в изплащателните ведомости на отдел "Машинно сондажен - Северна България" наред с длъжности като сондьор, ръководител група, сменен майстор. От втора категория следва да се зачете положеният труд на Карабелов като шофьор за периодите 14.06.1982 г. – 01.02.1984 г.; 01.01.1985 г. – 31.10.1986 г.; 01.01.1987 г. – 01.10.1987 г. и 21.01.1988 г. – 01.12.1993 г. Дори да бъдат зачетени тези периоди не са налице предпоставките на чл. 69 б, ал. 2, т. 2 от КСО, тъй като Карабелов няма необходимият сбор от осигурителен стаж и възраст от 100 точки към датата на подаване на заявлението – 05.07.2018 г., което изключва приложението на преференциалния режим на пенсиониране при условията на чл. 69 б, ал. 2 от КСО. Правилно първоинстанционният съд е приел, че за жалбоподателя не са налице и предпоставките за пенсиониране при условията на чл. 68, ал. 1 - 2 от КСО поради липса на изискуемата възраст – навършени 64 години и 01 месец към датата на заявлението. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че решението е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1- во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,